О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
София, 23.02.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари двехиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 28/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от В. А. К. ЕГН ********** от гр. П. чрез адвокат И против въззивно решение на ОС Пазарджик от 29.10.2009 г. постановено по гр. д.
№ 777/2009 г.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът е посочил основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдение, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос относно наличието на предпоставките на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, обуславящ изхода на спора по делото, който е решен в противоречие с константната практика на ВКС, според която преценката за наличието на предпоставките за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ следва да се прави спрямо заеманата към момента на уволнението длъжност. Посочени са и са приложени решение № 715/19.08.2005 г. по гр. д. № 250/2003 г., ВКС, ІІІ г. о.; решение № 400/1.05.2001 г. по гр. д. № 1415/2000 г., ВКС, ІІІ г. о.; решение № 77/22.02.1995 г. по гр. д. № 1062/94 г., ВС, ІІІ г. о.
За ответника по касация О. П. жалбата е оспорена като недопустима до касационен контрол по съображения, изложени с писмен отговор от мл. юрисконсулт И. Б.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. констатира следното:
Въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния Пазарджишки районен съд, с което са отхвърлени обективно съединените искове, предявени от В. А. К. против О. П. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ по повод заповед № 46/14.03.2009 г. на кмета на общината, по силата на която е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, считано от 16.03.2009 г.
Съдът е приел, че ищцата е работила в О. П. на длъжността „главен специалист” в отдел „У”, дирекция „А”, за заемането на която длъжност се е изисквало средно-специално образование, което служителката е притежавала. Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение са утвърдени от работодателя нови длъжностно и поименно щатни разписания на общината, с които за заеманата от ищцата длъжност е въведено изискване за завършено висше образование, степен „магистър”, на което изискване тя не отговаря. Според въззивния съд въвеждането на нови допълнителни трудови функции с новата длъжностна характеристика, утвърдена на основание новите щатни разписания на общинската администрация не е довело до създаване на нова длъжност. Извършено е само разширяване на правомощията и на задълженията при запазване на същата длъжност без промяна на основните й характеристики. Конкретният случай не е идентичен с този по който ВКС, ІІІ г. о. се е произнесъл по гр. д. № 250/2006 г., при който уволнението е признато за незаконно, тъй като работодателят е противопоставил изисквания за нова длъжност с различни трудови функции от тези на старата длъжност при запазване на наименованието на длъжността.
Основанието за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице.
Материалноправният въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 КТ в случаи на противоречие на въззивното решение със задължителна съдебна практика – постановления на Пленума на ВС и тълкувателни решения на ОСГК и ТК на ВКС, на каквото противоречие касаторът в случая не се е позовал.
Независимо от това материалноправният въпрос, посочен от касатора в случая е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с оглед разрешението в приложените от касатора решения № 715/19.08.2005 г. по гр. д. № 250/2003 г., ВКС, ІІІ г. о. и решение № 400/1.05.2001 г. по гр. д. № 1415/2000 г., ВКС, ІІІ г. о., според първото от които е незаконно прекратяването на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, ако работодателят противопоставя изискване на нова длъжност с нови трудови функции, които работникът не е изпълнявал по сключения между страните трудов договор, а според второто-изменението на изискванията за образование и/или квалификация по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ се преценява при запазване на длъжността по трудовото правоотношение между страните.
С т. 1 на ТР № 1/2009 г., ВКС, ОСГК и ТК се прие, че от обстоятелствената част на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК ВКС касационният съд може да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело /арг. чл. 5 ГПК, чл. 235, ал. 2 ГПК и др./.
В случая касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по посочения от касатора материалноправен въпрос, а именно: налице ли са предпоставките за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ при положение, че преди уволнението работодателят е утвърдил за заеманата от работника или служителя длъжност нова длъжностна характеристика, с която за същата длъжност освен трудовите функции по старата длъжностна характеристика са предвидени и нови трудови функции.
Предвид изложеното настоящият състав на ВКС, ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на ОС Пазарджик от 29.10.2009 г., постановено по гр. д. № 777/2009 г. по касационна жалба от ищцата В. А. К. чрез адвокат И.
Делото да се докладва на Председателя на ІІІ г. о. при ВКС, за насрочване.
Копие от определението да се връчи на страните, за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: