1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 187/ 2017
София, 22.02.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Анета Иванова
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 3301/2017 година по описа на Върховния касационен съд, гражданска колегия и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 303 т.1 ГПК.
[община] е подала молба вх.№ 12229 от 19.06.2017г., за отмяна на основание чл. 303 ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила на решение на Пазарджишкия окръжен съд № 112 от 08.03.2010г. по гр.д.№ 463 /2009г., с което е уважен предявеният от държавата, представлявана от министъра на земеделието, храните и горите, срещу [община] ревандикационен иск за предаване владението на гори от землището на [община].
В писмения отговор по чл. 306 ал.3 изр.2 ГПК и писмената защита, ответникът изразява становище, че молбата за отмяна е неоснователна. Поддържа , че представените писмени документи не са от значение за делото, защото установяват собствеността в един значитено отдалечен във времето момент, а по делото са събрани множество писмени доказателства , издадени след синорнамето и са изслушани експертизи, от които по несъмнен начин е установена характеристиката на земите и горите като държавна собственост.
С решението, предмет на молбата за отмяна, е отменено решението на Пазарджишкия районен съд № 330 по гражданско дело № 1464/2004г. и делото е решено по същество като е уважен предявеният от държавата, представлявана от министъра на земеделието , храните и горите срещу [община] иск с правно основание чл. 108 ЗС – прието е за установено, че държавата е собственик на следните гори: 1. гора в землището на [населено място] местности Млековица и Долни Ю. с обща площ от 110 000.070 дка; 2. гора в землището на [населено място] , местността «Хаджидедейска река» с площ от 54 200 дка; 3. гора в землището на [населено място] , местности «Висока могила»,, «Пладнището» и «Мечи валог» с обща площ от 35 000 дка; 4. гора в землището на [населено място] и [населено място], местностите «Малката бела стена» и «Барица» с обща площ от 30 700 дка; 4. гора в землищато на [населено място], местност «Сапункьовец» с площ от 4 300 дка.; гора в землището на [населено място] , местност «К. кър» с площ от 650 дка и е осъдена [община] да предаде на държавата владението на тези гори.
В молбата за отмяна се твърди, че са открити нови документи – синорнаме /худуднаме/ от 17.10.1762 г. със заверка от 19.07.1888г. и препис от този документ с нотариална заверка от 18.09.1896г., които са от значение за делото, защото установяват правото на собственост на [община] върху процесните земи , за които с влязлото в сила решение е прието, че са държавна собственост.
С определението по чл. 307 ГПК № 246 от 29.09.2017 г. е прието, че представените доказателства са новооткрити и е спазен срокът по чл. 305 ал.1 т.1 ГПК, с оглед на което молбата за отмяна е процесуално допустима.
По основателността на молбата за отмяна, след обсъждане на доводите на страните, Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:
С решението, предмет на молбата за отмяна, Пазарджишкият окръжен съд е приел, че решенията на Общинска служба „Земеделие” [населено място], с които на отделните кметства на [населено място], [населено място], [населено място] , [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място] са възстановени по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския финд /ЗВСГЗГФ/ процесните гори и земи от горския фонд, са нищожни – постановени са при ненадлежно сезиране от лица, които не са юридически, нямат самостоятелна правосубектност и не могат да черпят права по чл.3 от ЗВСГЗГФ. На следващо място съдът е приел въз основа на събраните по делото доказателства, че Общинската служба по земеделие [населено място] е възстановила гори, които са с площ по голяма от реално съществуващите на територията на Държавно лесничейство «Б.» – възстановени са 234 850 дка при реално съществуващи 214 729 дка.; в нарушение на чл. 4 ППЗВСВГЗГФ е възстановена собственост по отношение на площи – 33 117 дка, попадащи в чертите на Национален парк «Р.» , представляващи изключителна държавна собственост, 228 дка в района на язовир «Я.», а също и 2 405 дка , предоставени на министерства и ведомства за осъществяване на дейността им.
По отношение правата на държавата, съдът е приел въз основа на заключението на изслушаната лесотехническа експертиза, че процесните гори и земи са устроени с Дефинитивния стопански план на Габровишки балкани от 1932 г. и стопански план от 1943 г. , с Дефинитивния стопански план на Сестримската общинска гора от 1924г. и 1941г., с Дефинитивния стопански план на Беловската общинска гора от 1942г., Лесоустройствен план на Г. – Б. от 1953г., като последните лесоустройствени планове на държавното лесничейство Б. са от 1995 и 2006г. Тези земи според заключението на вещото лице са били балталъци, къшлаци и яйлаци по смисъла на Законите за горите от 1897г., 1904 и 1925г. като вещното право на ползване , притежавано от физически, юридически лица и общини не се възстановява по ЗВСГЗГФ. Съдът е обсъдил и представеното решение № 463 от 20.11.1878 г. на Т. Пазарджишкия окръжен съд , според което закупените от Б. Х. „лесове държавни“ – яйлъци -А., Ю., К. А., Я. С. Б., А. я., Б.а, Б., Д., О., С., С., Б. Х., Х. К., У., Д., Ч., остават притежание на жителите на [населено място], които ще имат право да се ползват от тревата и водата им и всички намиращи се в тях саморасли дървета, съобразявайки се с издадените закони.
Представеният с молбата за отмяна документ, с дата 11.10.1762 г., представляващ синорнаме / османски документ худуднаме/ съгласно становището на старши специалист Музейно дело С. П. е основният документ, в който са вписвани държавните земи , както и тези на съответните общини и населени места, техният размер и системата на притежанието и стопанисването им . Чрез този тип документи са очертавани границите на землищата, обозначени с естествени природни знаци, те представляват основание за установяване правото на собственост на общините върху описаните в синорнаметата земи и гори , както и за очертаване на границите на населените места и след Освобождението през 1878г.
Основание за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК могат да бъдат документи относно факти, които заинтересованата страна – молител е твърдяла по делото, но не е могла да докаже поради липса на съответните документи. Същевременно тези документи следва да са от значение за делото и да съществува вероятност те да доведат до промяна на решаващите изводи на съда, обусловили крайния резултат по делото.
В разглеждания случай тези предпоставки не са налице, защото със Закона стопанисване и ползуване на горите обн.ДВ бр. 71 от 27.03.1948 г., по силата на чл. 1 всички гори, горски пасища и други горски земи (горски имоти) в страната, предмет на горското стопанство, както и стопанските сгради и съоръжения, свързани със стопанисването им, са обявени за държавна, /общонародна / собственост. Възстановяването на собствеността на горите на техните предишни собственици е уредено със ЗВСГЗГФ, който с § 5 от Преходните и заключителни разпоредби не допуска възстановяване на вещното право на ползване, предоставено на физически и юридически лица и общини , преди влизането в сила на Закона за стопанисване и ползуване на горите ДВ, бр. 71 от 1948 г. в това число „балталъци“, „къшлаци“ и „яйлаци“ . Следователно установяването на границите на землището в един минал момент, преди Освобождението от 1878г. не е достатъчно, за да бъде отречено правото на собственост на държавата – ищец по ревандикационния иск върху процесните гори. Необходимо е да бъде безспорно установено, че включените в тях гори са били частна общинска собственост, защото съдът е приел, че горите, върху които общините са притежавали само вещно право на ползване, запазват статута си на държавна собственост и при действието на ЗВСГЗГФ по силата на §5 от Преходните и заключителни разпоредби на закона. Представеното в производството по отмяната синорнаме, носи заглавие «Показване пределите на старото [населено място] или на [населено място]» и съдържа само такава информация. Същевременно по делото са събрани доказателства от по-късна дата , от които е установено, че земите са били предоставени за ползване . Следователно новооткритият документ не би могъл да има значение за установяване възражението на [община] за притежание на право на собственост, изключващо правото на собственост на държавата. Както вече бе казано, за да се допусне отмяна на основание чл. 303 ал.1 т.1 ГПК е необходимо представените от молителя новооткрити документи да са със съдържание, което създава вероятност , че ако бъдат обсъдени от решаващия съд, той би могъл да достигне до други правни изводи. В разглеждания случай дори и да се приеме, че новите доказателства имат отношение към собствеността на [община] към момента на издаването му в поддържания от молителя смисъл на частна общинска собственост, то следва да се има предвид, че притежанието на горите от [община] към настоящия момент не следва пряко от установяването на собствеността към минал момент, а от надлежно проведена административна процедура по чл. 11 и от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, каквато съдът е приел, че не е осъществена поради нищожност на възстановителните решения на Общинската служба по земеделие [населено място] в полза на отделни кметства, които не са юридически лица и не са легитимирани да искат възстановяване на собствеността. По отношение на този втори решаващ извод на съда, който е достатъчно основание за отричане на противопоставимо на държавата право на собственост на [община], представените с молбата за отмяна доказателства нямат правно значение.
С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС приема, че не са налице предпоставките на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК и молбата за отмяна следва да се остави без уважение.
При този изход на делото на основание чл. 78 ал.8 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски за производството за отмяна в размер на 300 лв.
Воден от горното Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [община] вх.№ 12229 от 19.06.2017г. за отмяна на основание чл. 303 ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила на решение на Пазарджишкия окръжен съд № 112 от 08.03.2010г. по гр.д.№ 463 /2009г.
ОСЪЖДА [община] да заплати на държавата, представлявана от министъра на земеделието, горите и храните сумата 300 лв. /триста лева/ разноски по делото за производството по отмяна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: