4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 187
гр. София, 13.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1180 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. за о. на н. п. и., чрез старши инспектори юристи К. Т. и Р. С., против решение № 2281 от 7 ноември 2017 г., постановено по гр.д. № 2023/2017 г. по описа на апелативния съд в гр. София в частта му, с която се потвърждава решение № 9257 от 21 декември 2016 г., постановено по гр.д. № 8117/2012 г. по описа на Софийския градски съд, в частта му за отхвърляне на мотивираното искане на комисията да се отнеме от Г. А. Г., с адрес в [населено място], имущество, представляващо сумата от 5000 лева като равностойност на 50 дружествени дяла с номинална стойност 100 лева всеки от капитала на [фирма], сумата от 5000 лева като равностойност на 100 дружествени дяла с номинална стойност 50 лева всеки от капитала на [фирма], сумата от 5000 лева като равностойност на 50 дружествени дяла с номинална стойност 100 лева всеки от капитала на [фирма], сумата от 5000 лева като равностойност на 50 дружествени дяла с номинална стойност 100 лева всеки от капитала на [фирма], сумата от 5000 лева като равностойност на 50 дружествени дяла с номинална стойност 100 лева всеки от капитала на [фирма]. В останалата му част по касационната жалба на Г. А. Г. и Д. Д. П. въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 597 от 29 юни 2018 г. по касационната жалба на К. за о. на н. п. и., за да се даде отговор на уточнения от съдебния състав въпрос подлежи ли на отнемане по реда на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ внесена от проверяваното лице сума за придобиване на дружествени дялове от капитала на търговско дружество в случаите, в които проверяваното лице не се е разпоредило с притежаваните от него дялове. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Предвид установеното по делото, че Г. все още притежава съответните дружествени дялове в пет търговски дружества, и след като дяловете са придобити със средства от престъпна дейност, въззивният съд приема по въпроса, че на отнемане подлежи самото имущество, придобито с такива средства, а не тяхната равностойност, която би се дължала само при доказано отчуждение на дружествения дял като сума, получена от отчуждаване на имущество от престъпна дейност.
Отговорът е отрицателен. Целта на специалния закон е да се отнеме имущество, придобито от престъпна дейност, и по този начин да се пресече възможността за извличане на полза от такава дейност. В обхвата на имуществото, което подлежи на отнемане, ЗОПДИППД /отм./ включва не само имуществото, но и заместващите го облаги, когато имуществото е прехвърлено – чл. 4, ал. 2, предвиждащ отнемане на полученото срещу имуществото при прехвърлянето му на трето добросъвестно лице по възмезден начин и по действителната му стойност, или по чл. 7 даденото по сделки, извършени с имущество, придобито от престъпна дейност, когато те са безвъзмездни, или възмездни и третото лице е знаело, че имуществото е придобито от престъпна дейност, или е придобило имуществото за неговото укриване или за прикриване на незаконния му произход или на действителните права, свързани с това имущество. Сума като действителна стойност на имущество може да е предмет на отнемане по изрично посочените в закона основания в случай, че съответният актив не съществува като част от притежаваното от ответника имущество. Ако активът съществува, то самият той подлежи на отнемане съгласно чл. 4, ал. 1, чл. 5, чл. 6, чл. 8-10 от закона. ВКС в своята практика приема (сравни решение № 506 по гр. д. № 1792/2010 г., ІV г.о), че на отнемане в полза на държавата подлежат дружествени дялове, придобити със средства, за които съдът не е установил законен източник, като този отговор се основава на разпоредбата на чл. 127 ТЗ, съгласно която всеки съдружник има дружествен дял от имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно дела му в капитала, ако не е уговорено друго, поради което се заключава, че дружественият дял представлява имуществено право и по смисъла на чл. 6 ЗОПДИППД /отм./ като такова подлежи на отнемане. Според тълкуването, дадено в решение № 127 по т.д. № 725/2010 г., І т.о., ВКС, дружественият дял е част от цялото имущество на търговското дружество, пропорционален на дела на съдружника в капитала, размерът му зависи от чистото имущество на дружеството и правото на собственост върху дружествения дял принадлежи на съдружника, съответно на едноличния собственик на капитала в качеството му на единствен притежател на всички дружествени дялове. Касационният съд още приема (сравни решение № 100 по т.д. № 665/2011 г., І т.о., ВКС), че разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ предвижда уреждане на имуществените последици при прекратяване на участието на съдружника, но не и връщане на размера на дяловата му вноска – дяловата вноска се заплаща от съдружника, срещу която той придобива дружествен дял от имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно дела му в капитала, както сочи чл. 127 ТЗ. Така с факта на заплащане на дяловата вноска, съдружникът става собственик на дружествен дял, и направената първоначална вноска не подлежи на връщане на самостоятелно основание при прекратяване на участието на съдружник в дружество с ограничена отговорност. Няма основание да се приеме, че за целите на отнемането на незаконно придобито имущество направената първоначално вноска в капитала на дружество следва да се приема за имущество по смисъла чл. 127 ТЗ, което да подлежи на отнемане. Още повече, че придобивната стойност на имуществото (каквато всъщност е дяловата вноска) има значение при изследване на начина на придобиване на имуществото (така в решение № 231 по гр.д. № 848/2011 г., ІV г.о., ВКС), и сумата на дяловата вноска следва да се взема предвид при общата рекапитулация на приходите и разходите за придобиване на съответното имущество, обект на проверка.
Касационната жалба е неоснователна.
С оглед дадения отговор на обуславящия изхода на спора въпрос, следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение на апелативния съд в [населено място] в допуснатата му до касационен контрол част е правилно и следва да бъде оставено в сила, предвид установеното по делото, че Г. все още притежава съответните дружествени дялове в пет търговски дружества, и след като дяловете са придобити със средства от престъпна дейност, на отнемане по реда на чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ подлежи самото имущество, придобито с такива средства, а не внесената от проверяваното лице сума за придобиването на дружествените дялове от капитала на търговските дружества. Друг извод не може да се обоснове по целесъобразност в случай, че съответното дружество, съдружник или едноличен собственик на капитала на което е проверяваното лице, има големи парични задължения, и така държавата, ставайки собственик на дяловете на съответните дружества, би станала титуляр на пасивите им. Във всеки един момент държавата има възможност да охрани правата си спрямо дружества със задължения към НАП по реда на данъчното производство, респективно по реда на чл. 625 и сл. ТЗ. Аргумент за противния извод още по-малко може да се черпи от липсата на ресурс у държавата да управлява подобни дружества, понеже в тях няма движима и недвижима собственост, а само задължения, каквото съображение се излага в касационната жалба.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2281 от 7 ноември 2017 г., постановено по гр.д. № 2023/2017 г. по описа на апелативния съд в гр. София в допуснатата до касационно обжалване част, с която се потвърждава решение № 9257 от 21 декември 2016 г., постановено по гр.д. № 8117/2012 г. по описа на Софийския градски съд, в частта му за отхвърляне на мотивираното искане на К. за о. на н. п. и. да се отнеме от Г. А. Г., с адрес в [населено място], имущество, представляващо сумата от 5000 лева като равностойност на 50 дружествени дяла с номинална стойност 100 лева всеки от капитала на [фирма], сумата от 5000 лева като равностойност на 100 дружествени дяла с номинална стойност 50 лева всеки от капитала на [фирма], сумата от 5000 лева като равностойност на 50 дружествени дяла с номинална стойност 100 лева всеки от капитала на [фирма], сумата от 5000 лева като равностойност на 50 дружествени дяла с номинална стойност 100 лева всеки от капитала на [фирма], сумата от 5000 лева като равностойност на 50 дружествени дяла с номинална стойност 100 лева всеки от капитала на [фирма].
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: