Р Е Ш Е Н И Е
№ 187/2009
София, 16.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 19.03.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
при участието на секретаря АНИ ДАВИДОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1577/2008 година
Производството е по член 218 а ал.1 б.”а” от ГПК/отм/ във връзка с парграф 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Р. Д. К. против решение №734/02.01.2008г. на Русенски окръжен съд,постановено по гр.д. №885/2007г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е незаконосъобразно и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба от Държавата,представлявана от Министъра на р. р. и благоустройството,чрез О. управител на област Р. ,в писменото си становище моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е основателна.
С решението си въззивният съд е оставил в сила решение №9/15.03.2007г. по гр.д. №4802/2006г. по описа на Русенски районен съд,с което е отхвърлен предявения от Р. Д. К. против Б. Д. отрицателен установителен иск,че Б. Д. не е собственик на актуваната с АДС №3815/18.10.2005г. ? идеална част от втория етаж на двуетажната полумасивна сграда,построена в дворно място,представляващо ПИ №1577 в кв.257 по плана на гр. Р.,по ул.”А”№60,цялото с площ 403кв.м,като неоснователен. Съдът е изложил доводи,че във връзка с обявяването за нищожен на договора за покупко-продажба на процесния имот,от който черпи права ищеца,по реда на член 7 от ЗВСОНИ,като с цитираните влезли в сила решения на съда е възстановено правото на собственост върху 182 идеална част от процесния имот,тъй като прехвърлителната сделка е изцяло нищожна,то имотът е останал държавен и е подлежал на реституиране,което е осъществено до размер на 1/2 идеална част от имота, предвид правата на Г. Г. М. При този анализ на доказателствата по делото,съдът е стигнал до извода,че след като прехвърлителната сделка е обявена за нищожна и е възстановено правото на собственост върху ? идеална част от имота,останалата 1/ 2 идеална част от същия се е върнала в патримониума на Държавата,като неин собственик.
Тези изводи на въззивния съд са неправилни и незаконосъобразни.
Видно от приложения нотариален акт №180,т.VІІІ,н.д. №2762/1971г. на нотариуса при Русенски народен съд,по силата на сключения по същия договор за покупко –продажба,ищецът Р. К. е придобил правото на собственост върху описания в същия недвижим имот,който към този момент е държавен,като отчужден по Закона за монопола и спирта от бившия собственик Г. С. М. жител на гр. Р.. С. влизане в сила на реституционния закон срещу настоящия ищец Р. Д. К. е бил предавен иск с правно основание член 7 от ЗВСОНИ от наследниците на Г. С. М. Г. Г. М. и Д. Г. М. и с решение от 27.11.1992г. по гр.д. №1227/1992г. по описа на Русенски районен съд,V гр.с., е прогласена нищожността на договора за продажба,сключен с нот.акт №180,т.VІІІ,н.д. №2762/1971г. на нотариуса на Русенски народен съд,възстановява на Г. Г. М. и Д. Г. М. собствеността върху недвижимия имот,описан в горепосочения нотариален акт и осъжда Р. Д. К. да предаде на ищците държането на имота,който държи без правно основание. Това решение е било обжалвано от ответника по този иск Р. К. и с решение от 19.02.1993г. по гр.д. №125/1993г. по описа на Русенски окръжен съд е оставено в сила горепосоченото решение на Русенски районен съд в частта му,с която е прогласена нищожността на договора за продажба сключен с нот.акт №180/1971г.,обезсилено е решението на първоинстанционния съд в частта му относно възстановяване правото на собственост върху процесния имот на Д. Г. М. и в частта,с която Р. Д. К. е осъден да предаде държането на същия апартамент на Д. Г. М. ,като прекратява производството по делото в тази му част. Със същото решение Русенският окръжен съд е отменил решението в частта за възстановяване правото на собственост върху процесния апартамент и вместо него е постановено:възстановява правото на собственост на Г. М. Г. върху 1/2 идеална част от апартамента,находящ се в гр. Р.,ул.”А”№60,т.2 в двуетажната жилищна сграда,построена в дворно място от 350 кв.м,представляващо имот пл. №8 в кв.257 по плана на същия град и се състои от една стая,кухня,коридор с обща застроена площ от 82 кв.м с южна тераса-12 кв.м,килер под стълбището-3 кв.м,шопрон и клозет от 16кв.м,ведно с 1/3 идеална част от дворното място,антрето,стълбищата за входа и тавана,като оставя в сила решението в останалата му част,което решение е влязло в законна сила на 07.06.1995г. За останалата 1/2 идеална част от имота,предмет на предявените искове с правно основание член 7 ЗВСОНИ и член 108 от ЗС,Министерството на р. р. и благоустройството,Областен управител гр. Р. е съставил А. за държавна собственост № от 18.10.2005г.,включваща процесния имот. За тази 1/2 идеална част от имота Д не би могла да черпи права от горепосоченото влязло в законна сила решение на Русенски окръжен съд,както неправилно е приел въззивния съд с решението си, предмет на настоящата касационна жалба. Това е така,защото искът по член 7 от ЗВСОНИ е специфичен по своя характер и е предвиден по силата и при условията предвидени в ЗВСОНИ,като следва да бъде упражнен от съответно легитимираните лица,в предвидения от закона в преклузивния срок, посочен в същия. Съгласно разпоредбата на член 7 от ЗВСОНИ собствениците на имоти по член 1 и член 2 от закона или техните наследници,които не са получили обезщетение могат да предявят искове за възстановяване на собствеността върху тези имоти в случаите,когато тези имоти са придобити от трети лица в нарушения на нормативните актове,както и чрез използване на служебно или партийно положение или злоупотреба с власт,в едногодишен срок от влизането на закона в сила. Следователно, законодателно лимитативно са посочени лицата,които могат да поискат такова възстановяване на собствеността в предвидения преклузивен срок,както и основанията които следва да са налице по отношение на сключените договори с третите лицапражняването на тези права от наследниците на отчуждените собственици,респ.от самите собственици, при наличие и установяване на пороците на сделката,които следва да се посочат конкретно от ищците с исковата молба,които са предмет на доказване в процеса, ще обуслови основателността на заявения иск, и то само по отношение на тези собственици,респективно на тези наследници които се легитимират като такива и са поискали това в предвидения преклузивен срок. Когато това се отнася само за част от одържавения имот и е налице основателност на заявената от ищците претенция, порочността на сделката е свързана и се приема за установена само по отношение на тази част,която се отнася до правата на ищеца,както е в настоящия случай за възстановяване правото на собственост върху ? идеална част от процесния имот,съобразно правата на ищеца Г. Г. М. В тази част именно третото лице,какъвто е ищеца,настоящ касатор, не може да се позове на права,тъй като спрямо този наследник е възстановено правото на собственост и по отношение на неговата част сделката не е породила правно действие. Ето защо, не може да се приеме,че при уважаване на иска по член 7 от ЗВСОНИ,в размер на ? идеална част,колкото са правата на наследника в случая,целият имот отново да става държавен и след настъпване на реституционния ефект за процесната 1/2 идеална част от имота,останалата част отново да стане държавна собственост. Това е така, защото искът по член 7 от ЗВСОНИ е специален установителен иск,който може да се предяви в едногодишен срок от влизане на закона в сила и неговият предмет е прогласяване нищожността на придобивните гражданскоправни сделки,с които имотите по член 1 и член 2 от ЗВСОНИ са били прехвърлени от държавата на трети лица,в резултат на което се възстановява собствеността върху тези имоти на лицата от които тези имота са били отнети или на техните наследници. Страните по така заявената претенция ,които са обвързани и черпят права от съдебния акт, постановен по заявен иск по член 7 от ЗВСОНИ са именно тези посочени правоимащи лица и ответници по иска третите лица,на които имотът е продаден от Държавата. Последната не е страна по тези производства и не може да черпи каквито и да било права по постановените по тези искове решения. Ето защо, като е отхвърлил предявения отрицателен установителен иск, съдът е постановил неправилно и незаконосъобразно решение,което следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от правна и фактическа страна,касационният съд следва да се произнесе по същество.
С оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят на основание член 64 ал.1 от ГПК/отм/ разноските по делото за всички съдебни инстанции,които възлизат на 383,54 лева.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №734/02.01.2008г. на Русенски окръжен съд,постановено по гр.д. №885/2007г. по описа на същия съд.
Признава за установено,по предявения от Р. Д. К. от гр. Р.,иск с правно основание член 97 ал.1 от ГПК/отм/, по отношение на Държавата,че същата не е собственик на 1/ 2 идеална част от следния недвижим имот: апартамент,състоящ се от една стая,кухня,коридор с обща застроена площ от 82 кв.м,с южна тераса от 12 кв.м,заедно с килер под стълбището от 3 кв.м,с тавана над жилището,шапрон и клозет от 16 кв.м,ведно с 1/3 идеална част от дворното място,антрето,стълбищата за входа и тавана, находящ се в гр. Р.,ул.”А”№60 на втория етаж на двуетажната жилищна сграда,построена в дворно място, представляващо ПИ №1577 в кв. №257 по плана на гр. Р.,цялото с площ 403 кв.,актувана с АДС №3815/18.10.2005г.
ОСЪЖДА Държавата,представлявана от Министъра на р. р. и благоустройството гр. С. управител на област Р. да заплати на Р. Д. К. сумата 383,54 лева/триста осемдесет и три лева и 54 ст./ разноски по делото за всички съдебни инстанции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: