Р Е Ш Е Н И Е
№ 187
София 16.05.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на тринадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 5772 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от И. П. С. чрез пълномощник адв.А. К. срещу решение № 1356 от 21.06.13г.по в.гр.дело № 815/13г.на Варненския окръжен съд,с което е обезсилено решение № 4573 от 13.11.12г.и определение № 1149 от 22.01.13г.,постановени по гр.дело № 354/12г.на ІХ състав на Варненския районен съд и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия,като повдигне спор за подсъдност между Районен съд- Варна и Административен съд –Варна.
С определение № 186 от 6.02.14г.на състав на ІV г.о.на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос относно задължението на въззивния съд, с оглед фактите по делото и твърденията на ищеца,на които основава своето право, да даде правна квалификация на спорното материално право,като разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС.
Съгласно задължителната практика на ВКС,обективирана в решение № 45 от 20.04.10г.по т.дело № 516/09г.на ТК,2-ро отд., постановено в производство по чл.290 ГПК, за да определи действителното правно основание на спорното право,съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения,които формират основанието на исковата претенция,и от заявеното в петитума искане за защита.Въззивната инстанция има аналогични задължения,тъй като съгласно указанията в т.19 от ТР № 1/4.01.01г.на ОСГК на ВКС нейната правораздавателна дейност е тъждествена с тази на първата инстанция,представлява нейно продължение и изисква извършване в същата последователност на всички процесуални действия,насочени към постановяване на решението по спора,в т.ч.и квалифициране на спорното право.В случай,че съдът възприеме различна от дадената в обжалваното първоинстанционно решение правна квалификация на предявения иск,той следва да реши спора в съответствие с действителното правно основание на исковата претенция.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила,като се иска неговата отмяна.Касаторът поддържа,че неправилно въззивният съд е квалифицирал иска по чл.1 ал.1 пр.1 ЗОДОВ,вместо възприетата от първоинстанционния съд квалификация по чл.49 вр.с чл.45 ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба А. „М.” счита,че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
За да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение въззивният съд е изложил съображения,че Варненският районен съд неправилно е квалифицирал спорното материално право, като е приел,че отношенията между страните се уреждат съобразно правилата на непозволеното увреждане – чл.49 във вр.с чл.45 ЗЗД,тъй като претендираните от ищеца вреди произтичат от незаконосъобразен акт на държавен орган и негови длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност и правното основание на предявения иск е чл.1 ал.1 ЗОДОВ.Като е взел предвид разпоредбата на чл.1 ал.2 ЗОДОВ,съгласно която исковете по чл.1 ал.1 ЗОДОВ се разглеждат по реда,установен в АПК и факта,че делото е било прекратено пред Административен съд гр.Варна,който е прекратил производството пред него и го е изпратил по подсъдност на Районен съд Варна,е счел,че възникналият спор за подсъдност следва да бъде повдигнат от първоинстанционния съд,поради което делото му е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Правилно въззивният съд е квалифицирал спорното материално право по чл.1 ал.1 ЗОДОВ.От изложените в исковата молба обстоятелства е видно,че се претендира обезщетение за имуществени вреди,изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения по договори за правна защита и съдействие,от установената по съдебен ред незаконосъобразност на актове/наказателни постановления/,издадени в резултат на дейност на административен орган – началника на М. В..Съгласно разпоредбата на чл.128 ал.1 т.5 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове,действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.Издаденото наказателно постановление не е административен акт,а юрисдикционен акт,но издателят му е административен орган,нямащ качеството на правозащитен орган,поради което и съгласно чл.128 ал.1 т.5 АПК,делото е подсъдно на Административен съд гр.Варна.
Въззивният съд обаче неправилно е приложил процесуалния закон,като е приел,че е възникнал спор за подсъдност,а не за подведомственост.Съгласно чл.14 ал.1 ГПК на съдилищата са подведомствени всички граждански спорове,а в случая административният характер на делото обуславя подведомствеността на административния съд.Правилно въззивният съд е приел,че първоинстанционният съд е разгледал непредявен иск по чл.49 ЗЗД и е обезсилил първоинстанционното решение като недопустимо, но в нарушение на съдопроизводствените правила / чл.14 ,чл.15 и чл.122 ГПК/ е върнал делото на първостепенния съд с указания да повдигне спор за подсъдност между Районен съд гр.Варна и Административен съд гр.Варна,вместо да го препрати по подведомственост на компетентния съд – Административен съд гр.Варна.
По изложените съображения настоящият състав на ІV г.о. на ВКС намира,че на основание чл.293 ал.2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта,с която делото е върнато на РС-Варна за повдигане на спор за подсъдност и вместо него следва да бъде постановено друго,с което делото да се изпрати на АС-Варна по подведомственост.
В останалата обжалвана част решението следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното,Върховен касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1356 от 21.06.13г.на Варненския окръжен съд,постановено по гр.дело № 815/13г.в частта,с която делото е върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия,като повдигне спор за подсъдност между Районен съд гр.Варна и Административен съдгр.Варна , и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗПРАЩА делото на Административен съд гр.Варна за разрешаване на спора по същество.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.