О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 187
гр.София, 25.02.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на десети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1146/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Ц. А. Ц. и К. С. Ц. от гр. Н. против решение от 13.07.2009 год. по гр.дело № 298/2009 год. на Ш. окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 90/07.04.2009 год. по гр.дело № 47/2006 год. на Н. районен съд и е постановено друго решение и исковете по чл.108 ЗС са отхвърлени.
Касаторите се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, защото съдът се бил произнесъл по съществен материалноправен въпрос за фактическото преустройство на избените клетки, придадени като складово помещение към втори жилищен етаж, които са придобили статут на самостоятелен обект, въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, съгласно цитираните от касаторите решения: № 585/06.11.2003 год. по гр.дело № 248/2003 год., решение по гр.дело № 375/2000 год., решение № 673/01.11.1996 год. по гр.дело № 635/1996 год., решение № 693/31.05.2007 год. по гр.дело № 1805/2004 год. и решение № 2035/07.05.1980 год. по гр.дело № 559/1980 год.
Ответниците по касационната жалба Н. С. Т. от гр. В. и Е. С. Й. от гр. В. П. изразяват становище за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и молят да не се допуска обжалване на въззивното решение, като им се присъдят разноските за настоящето производство.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и констатира следното: за да приеме, че процесното избено помещение, по отношение на което е извършено без строителни книжа преустройство в стаи за обитаване, със самостоятелен вход и санитарен възел представлява самостоятелен обект на собственост, който е бил извън предмета на разпоредителната сделка, на която се позовават ищците-касатори, въззивният съд е обсъдил представеното от ответниците удостоверение по пар.16, ал.1 ПР на ЗУТ. Според въззивния съд съдържанието му има удостоверителен характер за факта на преустройството, извършено преди 1973 год., т.е. преди 18.04.1995 год., когато ответниците и тяхната майка са прехвърлили собствеността върху втория етаж на праводателите на ищците-касатори. Правната същност на удостоверението по пар.16, ал.1 ПЗ на ЗУТ, като индивидуален административен акт по смисъла на чл.214, ал.1, т.1 ЗУТ, до неговата отмяна при обжалване по предвидения за това ред в АПК имала обвързваща съда доказателствена сила, относно фактите на удостоверителното изявление на органа, която го мотивирала да приеме, че при сключването на договора за покупко-продажба от 18.04.1995 год. избеното помещение е било преустроено в жилище и не е било обслужващо помещение на втория етаж, по смисъла на чл.37 ЗС, поради което собствеността върху него не е преминала върху праводателя на ищците.
Касационният съд счете, че посоченият от касаторите правен въпрос, от значение за изхода на конкретното дело е разрешен в противоречие с възприетата от съдилищата правилна практика, според която определението на пар.16, ал.1 ПР ЗУТ за „търпими строежи” се отнася за тези, за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на изграждането им, или съгласно този закон. Издаденото удостоверение по пар.16, ал.1 ПР ЗУТ няма доказателствена стойност, защото с него не се създава статут на узаконен, респ. на законен строеж, а само възможност за тези строежи да бъдат предмет на отчуждителни сделки. В същия смисъл са и съдебните решения, на които се позовават касаторите, затова касационната инстанция счита, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 13.07.2009 год. по гр.дело № 298/2009 год. на Ш. окръжен съд, по касационната жалба на Ц. А. Ц. и К. С. Ц. от гр. Н., с вх. № 5209/17.08.2009 год.
Касаторите следва да внесат държавна такса за касационното производство, в размер на 56 лева, по сметка на ВКС на РБ, в едноседмичен срок от съобщението, след внасянето на която делото да се докладва на председателя на Второ г.о. на ВКС на РБ за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
/СЛ ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ