Решение по т.д. №870/12 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
Р Е Ш Е Н И Е
№. 188
гр. София, 01.11.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на двадесет втори октомври, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №870/12 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Е. И. Б. срещу решение №2057/16.12.2011 г. на САС по гр.д. № 1969/11, с което е потвърдено решението на СГС от 11.04.2011 г. по гр.д. № 4586 /2007 г. за отхвърляне на иска на касатора с правно основание чл.226 КЗ предявен срещу [фирма] за сумата от 50 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания причинени от ПТП.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище.
С определение №133 от 05.03.2013 г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.3от ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за приложението на чл.50 ал.2 ЗДвП, с оглед преценка вината на водача на МПС предприемащ завой при излизане на главен път..
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че процесното ПТП станало на 18.05.2007 г. на главен път ІІ-62-Д.-К. близо до отбивката за [населено място] е вследствие на управлението от самата пострадала на л.а. Рено 21 с рег.№КН 94-24 АК с несъобразена скорост при дъжд и мокра пътна настилка, което е довело до загуба на управление и отклонение вляво в насрещната лента и удар в крайпътно дърво. Това е станало непосредствено след предприемане на изпреварване на л.а. „Опел А.” с рег. № КН 14-46 АР водачът на който е бил застрахован срещу риск Гражданска отговорност на водач на МПС в ответното застрахователно дружество. Водачът на опела е бил предприел десен завой непосредствено преди описаното ПТП, с който е излязъл от второстепенен път без предимство на главния, след като се е уверил, че по посока на движението автомобилите се движат на разстояние от около над 100 метра преди кръстовището. Съдът се позовал на липсата на виновно и противоправно поведение на водача на л.а. „Опел А.”, като се е базирал на показанията на пътуващия в този автомобил и разпитан като свидетел И. И. и е отказал да кредитира показанията на свидетеля на ищцовата страна А., който твърди в своите показания, че вторият лек автомобил е направил бързо завоя и е засякъл автомобила управляван от ищцата и по този начин е станал причина за предприетото от нея изпреварване и последвалата загуба на управление. Като основание за некредитиране на показанията на този свидетел, решаващият съд е възприел, посочването на автомобила с марка „Опел А. като „Л. „ или „Ж.”. От така изложеното, съдът е направил изводите си за липса на вина за ПТП от страна на водача на предприелия десен завой л.а. „Опел А.”, а от тук и на основание за отговорност на застрахователя.
Настоящият състав на ВКС приема следното:
По основателността на касационната жалба :
Касационната жалба е основателна.
По делото е установено от събраните пред двете инстанции по същество гласни доказателства и заключения на автотехническата и медицинската експертизи следното: на 18.05.2007 г. на главен път ІІ-62-Д.-К. близо до отбивката за [населено място] при управлението от самата пострадала на л.а. Рено 21 с рег.№КН 94-24 АК при дъжд и мокра пътна настилка, след загуба на управлението и отклонение вляво в насрещната лента е последвал удар в крайпътно дърво. Това е станало непосредствено след предприемане на маневра по изпреварване на л.а. „Опел А.” с рег. № КН 14-46 АР водачът на който е бил застрахован срещу риск Гражданска отговорност на водач на МПС в ответното застрахователно дружество. Последният е бил предприел десен завой пред описаното ПТП, като с лекия си автомобил е излязъл от второстепенен път на главния по посока движението на л.а. Рено 21 с рег.№КН 94-24 АК управляван от ищцата. На кръстовището с главния път на отбивката, от която е идвал автомобилът е имало знак Б-1”Пропусни движещите се по пътя с предимство” /данни от заключението на първоначалната А./ При това положение, според данните от заключението на автотехническата експертиза, за да избегне удара в излизащия от страничен на главния път автомобил ищцата е следвало да се движи със скорост под 36 км.ч. Същата е нямала такова задължение,тъй като при липса да данни за ограничение на скоростта в този участък позволената максимална скорост за главния път е 90 км.ч., а тя се е движела с около 80 км.ч. . От тези констатации, както и от показанията на свидетеля А.-очевидец на ПТП, движещ се в друг лек автомобил следва единствено възможния извод за това,че ищцата като водач на л.а. Рено е била „засечена” от страна на излизащия от второстепен път л.а. „Опел А.” и за да избегне удара с него е предприела принудителна маневра на изпреварване отляво върху мократа и хлъзгава пътна настилка, което съчетано с използването на спирачката, поради уплаха, е довело до поднасяне на автомобила , излизането му от пътя и удар в крайпътното дърво.
От така изложените факти следват следните правни изводи: Процесното ПТП е предизвикано от виновното противоправно поведение водача на на л.а. „Опел А.” с рег. № КН 14-46 АР водачът на който е бил застрахован срещу риск Гражданска отговорност на водач на МПС в ответното застрахователно дружество/ полица №085070109454 със срок на действие 01.01.2007 г.-31.12.2007 г./. Това е така, доколкото последният при предприемане на маневра завой и излизане на главен път е нарушил чл.50 от ЗДвП като не е пропуснал движещите се по пътя с предимство пътни превозни средства, при наличие на знак Б-1”Пропусни движещите се по пътя с предимство” като вината на дееца се предполага до доказване на противното-чл.45 ал.2 ЗЗД. С оглед изложеното е налице основание за ангажиране функционалната отговорност на ответното застрахователно дружество на основание чл.226 КЗ.
От изложеното, съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени като противоречащо на цитираните материалноправни норми и необосновано и тъй като не се налага събиране на нови доказателства , ВКС е длъжен да се произнесе по същество на спора.
Съгласно заключението на изслушаната медицинска експертиза от процесния деликт на ищцата Е. Б. са причинени следните телесни увреждания: счупване на таза изразено в счупване на двете рамена на лявата срамна кост,разместено многофрагментно счупване на лявата в средната й трета, многофрагментно счупване на лявата петна кост. Приложена е оперативна намеса като е направна метална остеосинтеза със заключващ е вътрекостен пирон. Възстановителният период е продължил около шест месеца като през първите два-три болките и страданията са били особено интензивни. Счупванията са зараснали, но не е възстановена анатомичната цялост на петната кост. По голямата част от движенията на лявото стъпало на пострадалата ще останат ограничени или невъможни за цял живот. При това положение като се вземе в предвид интензивността на болките и страданията, последиците за цял живот относно двигателните функции на лявото стъпало и с оглед младата възраст на самата ищца/р. 1977 г./ съдът намира, че следва да и се присъди общо обезщетение до разера на 45 000 лева, ведно със законната лихва от датата на деликта-18.05.2007г до окончателното плащане.
По отношение на разноските :
Съгласно чл. 78 ал.3 от ГПК във връзка с чл.81 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски и възнаграждения за един адвокат в производствата пред трите инстанции се заплащат от ответника, съобразно уважената част от исковете. Такова искане е направено от страна на пълномощника на касатора. Същите възлизат общо за трите инстанции в размер на 130 лева-възнаграждание за вещото лице по СМЕ .На основание чл.38 ал.2 от ЗАдв ответната страна следва да заплати и възнаграждение на адвокат К. Н. от САК в размер на 1547-хиляда петстотин четиридесет и седем лева, както и държавна такса,както следва: върху уважената част от иска в размер на 1800 лева по сметка на ВКС и за допускане и разглеждане на касационната жалба в размер на 930 лева.
Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение №2057/16.12.2011 г. на САС по гр.д. № 1969/11, в частта, с която е потвърдено решението на СГС от 11.04.2011 г. по гр.д. № 4586 /2007 г. за отхвърляне на иска на касатора Е. И. Б. [ЕГН] с правно основание чл.226 КЗ предявен срещу [фирма] в частта за сумата от 45 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания причинени от ПТП, както и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма]-гр.С. да заплати на Е. И. Б. [ЕГН] сумата от 45 000 лева обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания причинени от ПТП на 18.05.2007 г., ведно със законната лихва от датата на деликта-18.05.2007г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА [фирма]-С. да заплати на Е. И. Б. разноските по водене на делото пред трите инстанции, съобразно уважената част в общ размер на 130 лева както и на основание чл.38 ал.2 ЗАдв възнаграждение на адвокат К. И. Н. от САК в размер на 1547 лева.
ОСЪЖДА [фирма]-С. да заплати държавна такса върху уважената част от иска в размер на 1800 лева , както и 930 лева –държавна такса за допускане и разглеждане на касационната жалба по сметка на ВКС.
ОСТАВЯ В СИЛА решенето в останалата част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.