2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 188
гр. София, 13.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2406 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК.
Образувано е по молбата на А. Г. П. и К. Г. П. – и двамата с адрес в [населено място], представлявани от адв. В. Ж. и адв. З. З., за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 289 от 12 февруари 2018 г., постановено по гр.д. № 359/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, IV гражданско отделение, с което е отменено изцяло въззивно решение № 1685 от 1 август 2016 г., постановено по гр.д. № 1190/2013 г. по описа на апелативния съд в [населено място], и вместо него е постановено друго за обявяване за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД сключения на 17 януари 2011 г. в [населено място] предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който А. П. и К. П. в качеството на продавачи продават на Б. Е. С., с адрес в [населено място], в качеството на купувач недвижим имот в [населено място], [улица], представляващ жилищна сграда на две нива, състояща се от първи етаж с площ от 72 кв.м., заедно с припадащите се идеални части на сградата и правото на собственост върху дворното място, представляващо УПИ …. от кв. … по плана на [населено място], местността „Л.“, целият с площ от 336 кв.м. за сумата от 180000 лева, която сума е изцяло заплатена от купувача на продавачите към момента на сключване на договора.
В молбата се поддържа, че са налице обстоятелства по чл. 303, ал. 1, т. 5, вр. т. 1 и 2 ГПК. Според молителите в производството пред първата инстанция са нарушени съществени съдопроизводствени правила, поради което те са били лишени от възможността за ефективна защита, нарушенията не са били отстранени в производството пред въззивната инстанция, независимо от позоваването на жалбоподателите на съответното нарушение. Сочи се, че при връчване на исковата молба, депозиране на отговор по нея и провеждане на първото по делото заседание, до който момент изтичат преклузивните срокове по чл. 133 ГПК, молителите като ответници са били представлявани от адвокат без представителна власт, ползвала пълномощно с подправен подпис – неистински документ, което е установено с решение № І-44-147 от 11 май 2017 г., постановено по гр.д. № 11847/2015 г. по описа на районния съд в [населено място]. След като узнали за съдебния процес срещу себе си, молителите упълномощили свой представител за второто съдебно заседание, който оспорил извършените до този момент процесуални действия, съдът не ги е повторил, а е продължил с разглеждането на делото, като така ответниците са загубили възможността да противопоставят възраженията си, да оспорят истинността на представените документи, при което са били длъжни да търпят последиците на преклузията по чл. 133 ГПК. Независимо от посочването във въззивната жалба на съответното нарушение на съдопроизводството, включително и във връзка с доклада по делото, въззивният съд не е дал указания относно възможността да се предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснати в първата инстанция. При условията на евентуалност се твърди, че е установена неистинност на документ, върху който са основани изявления на процесуален представител, действащ без представителна власт, а решението на районния съд представлява и ново обстоятелство, тъй като е постановено след произнасяне на въззивната инстанция и след отговора на касационната жалба. Поддържа се и че е налице престъпление по чл. 316, вр. чл. 309 НК, а отказът за образуване на досъдебно производство е основан на обстоятелството, че адвокатът – лице, което е извършило престъплението, е починала, но престъпното деяние е установено по надлежния ред с постановление на районната прокуратура в [населено място] от 21 август 2017 г. Накрая се твърди, че почерковата експертиза, изслушана от въззивния съд, не е отговорила на въпрос, съществен с оглед изхода на делото, поради което молителите се снабдили с извънсъдебна почеркова експертиза от експерт по криминалистични изследвания на документи, даваща отговор на въпроса, което е допълнително ново обстоятелство, съществено разколебаващо направените изводи по съществото на спора. Представят се фотокопия на цитираните съдебно решение, постановление на прокуратурата и извънсъдебна почеркова експертиза.
Ответницата Б. Е. Х., с адрес в [населено място], представлявана от адв. П. С., в отговор на молбата за отмяна излага доводи по нейната допустимост и основателност.
В атакуваното решение, за да отмени въззивното такова и да приеме, че предварителният договор за продажба на недвижим имот следва да се обяви за окончателен, със съответните последици, касационният съд възприема за неправилен извода, че от събраните по делото доказателства не се установява правото на собственост на обещателите-продавачи върху имота, предмет на предварителния договор за продажба на процесния недвижим имот, като са тълкувани приложимите правила на закона. Кредитирани са заключенията на единичната и тричленните графологични експертизи за това, че ръкописният текст, с който са изписани имената на А. П. и К. П. върху трите страници на предварителния договор, са изписани съответно от А. П. и К. П., че не са установени признаци, характерни за кражба на подписи или използване на технически прибори за изписване на ръкописен текст и подписи, и че не са установени признаци за заличаване по механичен начин или химичен способ, нито за преправка на буквени и цифрови знаци, нито за дописване (допечатване) на текстове в предварителния договор за продажба от 17.01.2011г., че няма промяна в първоначалното съдържание на текста на документа. Тъй като между страните по спора бил сключен валиден предварителен договор за покупко-продажба на собствен на обещателите недвижим имот, съдържащ всички съществени елементи на окончателния договор, установено от доказателствата по делото е плащането на цената и неизправността на ответниците по иска като продавачи, съдът приема предявения иск за основателен.
По делото се установява, че преписът на исковата молба с приложенията е изпратен до молителите на адрес, посочен в предварителния договор, който е адрес на адв. Л. В.-П.. С отговор на исковата молба от името на молителката П., подаден от адв. В.-П. от 01.06.2011 г., е заявено, че не се оспорва, че е подписан предварителен договор за покупко-продажба на имота, че сочената в него сума е получена, но в последния момент преди оформянето и подписването на нотариалния акт братът на молителката – К. П., е влязъл в преговори с фирма, даваща повече пари и отказва да отиде при нотариуса. Не се правят доказателствени искания и се сочи, че други доказателства няма да се сочат. С друг отговор от същата дата от името на молителя П., отново подаден от адв. В.-П., се заявява, че при плащането на продажната цена молителката П. е взела парите и не е дала нищо на брат си, който е намерил фирма, която дава по-висока цена и поради това той отказва да сключи окончателен договор пред нотариус. Не се правят доказателствени искания и се сочи, че други доказателства няма да се сочат. Прилага се адвокатско пълномощно с договор за правна защита и съдействие (за които с решение № І-44-147 по гр.д. № 11847/2015 г. по описа на районния съд в [населено място], без данни за влизането му в сила, е признато, че са неистински документи в частта относно авторството на молителя П.). С определение от 02.06.2011 г. първоинстанционният съд е приел, че исковата молба е редовна, предявеният иск е допустим, на ответниците са връчени исковата молба с приложенията, депозирали са отговор, с който по същество не се оспорва исковата претенция, липсват направени доказателствени искания, и е допуснал представените с исковата молба и допълнителната молба на ищцата писмени доказателства. В първото по делото публично съдебно заседание от 15.11.2011 г., с участие на адв. В.-П., без присъствие на ответниците, делото е докладвано с посочване, че ответниците не оспорват исковата претенция и не сочат доказателства, и на страните се указва, че следва да ангажират доказателства по изложените в разменените книжа доводи, като всеки следва да докаже твърденията си. Адв. В.-П. е заявила, че оспорва иска, но няма да сочи доказателства. С молба от 23.03.2012 г. от името на ответниците, чрез адв. Н. П., се сочи, че ответниците случайно разбрали за делото, за написаните формални отговори на исковата молба, подписани от адвокат, когото никога не са упълномощавали и не познават. Изрично се подчертава, че ответниците никога не са подписвали предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот и не познават ищцата, никога не са договаряли и получавали сума по договор, налице е кражба на подписи, които са монтирани (привнесени) към текста от други документи. Твърди се наличието на предпоставките по чл. 133, предл. последно ГПК – особени непредвидени обстоятелства, които са лишили ответниците от възможността да дадат отговор на исковата молба и да оспорят предварителния договор. Във второто публично съдебно заседание от 03.04.2012 г. ответниците се явяват лично с адв. П., молбата им е докладвана. С определение от 17.04.2012 г. съдът счита молбата на ответниците за основателна – налице са особени непредвидени обстоятелства и доказателствените им искания са допуснати. Изслушана е комплексна експертиза на подписите на ответниците, положени в предварителния договор и на почерка, отразен в ръкописно написаните имена на продавачите, допусната е тричленна експертиза. Решението на първоинстанционния съд е обжалвано от ответниците с оплакването, че съдът изобщо не е обсъдил, че ответниците не са знаели за процеса, даването от адвокат без пълномощия на отговор на исковата молба е недопустимо, като се твърди извършването на престъпления в тази връзка. Оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка с доклада по делото не се прави. Във въззивното производство са допуснати доказателствени искания на ответниците (с изключение на доказателствата, които съдът е счел за преклудирани по смисъла на чл. 266, ал. 1 ГПК, такива, които са неотносими към спора, и експертиза, изготвена в друго съдебно производство) – ответницата е дала обяснения по реда на чл. 176 ГПК, събрани са данни за средствата, с които тя е разполагала към съответния момент, разпитан е свидетел, извършена е очна ставка между свидетеля и ответниците, допусната е нова тричленна графологична експертиза, приети са протоколи за разпит по досъдебно производство и искова молба на молителя П. против адв. В.-П. и определение на първоинстанционния съд в тази връзка.
Молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна.
Твърди се наличието на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязло в сила решение – заинтересованата страна по този ред може да поиска отмяна, когато тя, вследствие на нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото, или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В разглеждания случай молителите поддържат втората посочена хипотеза – в нарушение на съдопроизводствените правила не са били надлежно представлявани пред първата инстанция, поради което те са били лишени от възможността за ефективна защита, който порок не е бил отстранен в производството пред въззивната инстанция, независимо от позоваването на жалбоподателите на съответното нарушение.
Правото на ефективна процесуална защита е гарантирано от разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, визиращи установена процедура по призоваването на лицето за съдебно заседание, надлежното връчване на съдебните книжа, личното или чрез пълномощник участие в съдебно заседание и в хода на съдебното производството по повод осъществяване правото на защита на спорни субективни материални права. В конкретния случай, по делото не са налице данни за лишаване на страните от ефективно участие в производството при разглеждане на спора пред първа и втора инстанция. Действително, с решение № І-44-147 по гр.д. № 11847/2015 г. по описа на районния съд в [населено място], без данни за влизането му в сила, се установява, че адвокатско пълномощно с договор за правна защита и съдействие за процесуалния представител на молителите адв. В.-П. – получила препис от исковата молба и депозирала отговори на същата, както и взела участие в първото по делото заседание, е признато за неистински документ, в частта относно авторството на молителя П.. Същевременно по делото се установява, че ответниците-молители в настоящото извънинстанционно производство по отмяна, са упълномощили редовно процесуален представител, който с молба от 23.03.2012 г. е обосновал наличието на предпоставките по чл. 133, предл. последно ГПК – особени непредвидени обстоятелства, които са лишили ответниците от възможността да дадат отговор на исковата молба и да оспорят предварителния договор, както и да направят доказателствени искания. Първоинстанционният съд е приел, че са налице особени непредвидени обстоятелства и доказателствените им искания са допуснати, т.е. преодоляна е преклузията на чл. 133, вр. чл. 131 ГПК. Предвид установените данни ВКС съд намира, че и при разглеждането на делото от въззивния съд не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в резултат на които правото на участие и на ефективна защита на молителите в производството да е било нарушено. При липса на оплакване, в подадената от молителите въззивна жалба, за допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка с доклада по делото, въззивният съд не дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания (така според разясненията, дадени от ВКС в т. 2 от ТР № 1/2013 г., ОСГТК). Освен това подобно твърдение за нарушение на процесуални правила, отнасящо се до искане за събиране на доказателства или повтаряне на извършени процесуални действия, свързани със събирането на доказателства по делото, би могло да бъде основание за отмяна само ако законодателят го е посочил изрично в установените в чл. 303 и сл. ГПК основания.
От обстоятелствата по делото не може да се обоснове наличието и на втория поддържан порок по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно соченото правило основание за отмяна е налице, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член на състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Във всяка от посочените хипотези източник на неправилността на влязлото в сила решение е извършено престъпление, установено по надлежния ред – с влязла в сила присъда на наказателния съд или с решение но гражданския съд по чл. 124, ал. 5 ГПК, когато наказателното преследване не може да бъде реализирано. В конкретния случай, макар да е установена неистинност на документ, върху който са основани изявления на процесуален представител, действащ без представителна власт, същият не е обусловил правните изводи на касационната инстанция за основателност на предявения иск в постановеното влязло в сила решение, чиято отмяна се иска, поради което представеното решение на районен съд не установява обстоятелство във връзка с решаването на делото.
На последно място се твърди, че по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е налице ново обстоятелство и ново писмено доказателство като се поддържа, че почерковата експертиза, изслушана от въззивния съд, не е отговорила на въпрос, съществен с оглед изхода на делото, поради което молителите се снабдили с извънсъдебна почеркова експертиза от експерт по криминалистични изследвания на документи. По смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК основание за отмяна е налице, когато се открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новите обстоятелства, т.е. новооткритите юридически или доказателствени факти, при всички случаи трябва да са такива, че да са в състояние да променят решаващите фактически изводи, поставени в основата на влязлото в сила решение. От друга страна, писменият документ, за да обуслови наличието на основание за отмяна, трябва сам по себе си да представлява доказателство от значение за делото, т.е. да притежава формална или материална доказателствена сила, въз основа на която съдът да е в състояние да формира фактически констатации за релевантни факти (т. 4 от ПП № 2/1977 г.). В конкретния случай представената извънсъдебна почеркова експертиза не е носител на претендираното значение за спора, тъй като представлява частно мнение относно относими по делото обстоятелства, станали предмет на изследване с допустими доказателствени средства. Допуснато ли е било или не съществено процесуално нарушение във връзка с изслушаната от въззивния съд експертиза, е следвало да бъде установено по надлежния ред при инстанционния контрол на въззивното решение.
По изложените съображения следва да се приеме, че при разглеждане на делото правото на участие на ответниците в процеса не е нарушено по смисъла на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, нито са налице основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, с оглед на което молбата за отмяна е неоснователна.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Г. П. и К. Г. П. – и двамата с адрес в [населено място], за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 289 от 12 февруари 2018 г., постановено по гр.д. № 359/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, IV гражданско отделение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: