3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
С., 25,04,2016 година
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на единадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч. т.дело №2641/15 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Адв.Л. П., пълномощник на К. И. К. и Х. В. К. е подал молба, с искане да бъде поправена допусната явна фактическа грешка в диспозитива на постановеното от ВКС определение № 656 от 14.12.2015г. по ч.т.д. 2641/15г. като вместо изписаната сума „3694лв.” се чете „3964лв”., евентуално ако не бъде уважено това искане е поискано тълкуване на акта. Същият молител, в качеството му на пълномощник на частните касатори е подал и молба по чл.248, ал.1 ГПК, с която е претендирал и присъждане на направените пред касационната и въззивната инстанции разноски.
Ответникът по молбите- [фирма], [населено място] счита, че същите са недопустими с оглед цедиране на вземането за разноски, а също така са изложени и доводи за неоснователност на молбите.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение приема следното:
Подадените молби са процесуално допустими, като неоснователно е разбирането на ответника по тях, че осъщественото разпореждане с вече присъдените суми е заличило активната легитимация на молителите. Този извод се налага от императивната разпоредба на чл. 226, ал.1 ГПК.
Подадените молби са основателни.
По молбата адв.Л. П., пълномощник на К. И. К. и Х. В. К. по чл. 247 ГПК :
С определението, предмет на исканото поправяне и тълкуване състав на Върховен касационен съд, І т.о. е допуснал касационно обжалване на определение №373/28.05.2015 г. по ч.т.д. № 347/2015 г. на Варненски апелативен съд, отменил го е и по същество е осъдил [фирма],гр. С. да заплати на всеки един от К. И. К. и Х. В. К. по 3694лв. – разноски, съобразно прекратената част от производството иск по чл.422 ГПК по т.д. №41/15г. на Варненски окръжен съд. Мотивирана е основателност на искането за разноски с разпоредбата на чл. 78, ал.4 ГПК, като размера е определен в мотивите общо – съразмерно с прекратената част, при липса на друго разграничение в разписката, което да указва платеното възнаграждение по всеки едни от исковете. Страната в нито една от своите молби пред инстанциите не е въвела конкретен размер на дължимите разноски, съобразно прекратената част от иска, нито е диференцирала платените разноски, съобразно заведените искове. Постановеното от първата инстанция определение по чл.248, ал.1 ГПК, отменено по реда на инстанционния контрол не може да обвърже настоящата инстанция относно присъдения размер, както неправилно считат молителите.
Искането за поправка на явна фактическа грешка е основателно. Както е приел в мотивите си ВКС, І т.о. разноските за първоинстанционното производство следва да се определят съразмерно с прекратената част на иска. Аритметично този извод следва от следното- с определение от 13.01.2015г. по т.д. № 41/15г. на Варненски окръжен съд е прекратено производството по предявения иск по чл.422 ГПК, в частта за сумата 61691.16евро, като производството е останало висящо по отношение на предявени искове с размер 10000евро – главница, договорна лихва- 9665.04евро, 8462.68евро- санкционна лихва и 409.84евро- неплатена заемна такса. Касаторите – ответници в производството установяват – всеки едни от тях че са направили разноски общо за първоинстанционното производство в размер на по 5800лв. Т.е. съобразно прекратената част от иска, дължимите по реда на чл.78, ал.4 ГП разноски следва да бъдат пресметнати като получени в резултат на делението на производното от числения израз на прекратената част от иска за предявена главница и направените разноски / установени в евро/ и сумарното изражение на всички предявени искове. При това пресмятане, дължимата част от разноските за първоинстанционното производство е в размер на сумата 3964лв.- за всеки едни от ответниците. Или налице е несъответствие между действителната воля на съда и обектвираната в писмения текст на диспозитива на съдебния акт, с оглед мотивираното правило за изчисляване на разноските и фактически неправилно изписаната в диспозитива сума, при която са разместени две от съставните числото цифри. Или допусната е очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена, като в диспозитива на определението вместо сумата „3694” се чете „3964”.
По молба по чл.248, ал.1 ГПК:
Постъпила е молба от адв.Л. П., пълномощник на К. И. К. и Х. В. К., с която се иска допълване на постановеното от Върховния касационен съд, І т.о. определение №656 от 14.12.2015г. по ч. т.д.2641/15г., като бъдат присъдени направените пред касационната и въззивна инстанция разноски.
Молбата е частично основателна.
С определение №656 от 14.12.2015г. по ч. т.д.2641/15г. на ВКС, І т.о., постановено в производство по чл.274,ал.3 ГПК, инициирано от настоящите молители е допуснато касационно обжалване на определение №373/28.05.2015 по ч.т.д. №347/15г. на Варненски апелативен съд, отменено е това определение и по същество е уважена молбата им за присъждане на разноски за първоинстанционното производство за прекратената част от иска. Частните касатори с частната се касационна жалба общо са въвели искане за разноски, без да посочат размера им, без да представят списък по чл.80 ГПК, без да приложат каквито и да било доказателства за това, че са направили разноски пред касационната инстанция, поради което, въпреки основателността на частната им касационната жалба такива не се присъждат за производството пред ВКС.
Молителите са поддържали, че в общото искане за разноски се включват и тези установени и направени във въззивното производство. Това искане е основателно тъй като страната установява заплатени за въззивното производство разноски в размер на по 400лв. за всеки от тях., и тези разноски, с оглед основателността на частната касационна жалба и променения от ВКС, І т.о. правен резултат следва да бъдат присъдени.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 656 от 14.12.2015г. по ч.т.д. 2641/15г. На Върховен касационен съд, І т.о. като в диспозитива на акта, вместо изписаната сума „3694.58лв”. се чете „3964.58”лв.,
ДОПЪЛВА определение №656 от 14.12.2015г. по ч. т.д.2641/15г. на Върховен касационен съд, І т.о като:
ОСЪЖДА [фирма],гр. С. да заплати на всеки един от К. И. К. и Х. В. К. по 400лв. – разноски за въззивното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: