О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
гр. София, 27.09.2016 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Г. Никова ч. гр. д. № 3395 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по подадената от Г. Д. С. и приподписана от адвокат З. И. от АК – В. касационна частна жалба с вх.№ 13271 от 09.05.2016 г. срещу определение № 1080 от 25.04.2016 г. по в.ч.гр.д.№ 606/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна, ГО, ІV състав. Жалбоподателят счита, че определението е незаконосъобразно и моли да бъде отменено.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване са заявени оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, като се поддържа, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, без да е изведен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл.
Администриращият съд е извършил размяна на книжа, като по делото не е постъпил отговор от ответника по касация Т. С. М..
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Преди да пристъпи към разглеждане на частната жалба по същество, ВКС следва да прецени дали са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, във връзка с което намира следното:
Първоинстанционното производство по гр.д.№ 6125/2015 г. по описа на Районен съд – Варна, ГО, 30 състав е образувано по предявена искова молба от Г. Д. С. срещу Т. С. М., в която (след уточнение) е заявено искане да се признае за установено, че ищецът е собственик на ПИ № 845 с площ 600 кв.м., включен в ПИ с идентификатор № 10135.4501.1412 с площ 1323 кв.м. по КККР на [населено място], СО „М.” при посочено придобивно основание трансформиране правото на ползване върху имота в право на собственост чрез изкупуване по реда и при условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, евентуално – на основание давностно владение след 1997 г. След проведено открито съдебно заседание, в което са събрани ангажираните от страните писмени доказателства и изготвената СТЕ на ВЛ инж. Ж. Б., съобразявайки решението, постановено по гр.д.№ 8978/2007 г. по описа на РС – Варна и влязло в сила на 31.05.2010 г., с определение № 1847 от 15.02.2016 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по гр.д.№ 6125/2015 г. поради наличие на сила на пресъдено нещо по спора. Актът на РС – Варна е потвърден с атакуваното определение № 1080 от 25.04.2016 г. по в.ч.гр.д.№ 606/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна, ГО, ІV състав.
В приложеното към подадената от Г. Д. С. частна касационна жалба не е формулиран правният въпрос, който според касатора е произнесен от въззивния съд в противоречие със задължителна съдебна практика, евентуално – е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Формулирането на такъв се изисква по силата на чл. 278, ал. 3 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната частна жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1080 от 25.04.2016 г. по в.ч.гр.д.№ 606/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна, ГО, ІV състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: