О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№188
гр. София, 09.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 27.02.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №4210/16 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на В. А. срещу въззивното решение на Градски съд С. /ГС/ по гр.д. №1754/16 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу ТБ [фирма], [населено място] искове по чл.344, ал.1 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжността „началник сектор Обща администрация”, извършено на осн. чл.328, ал.2 КТ с предизвестие от 10.03.15 г.и заповед от 15.03.15 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС са решени следните два въпроса от значение за спора: 1. Следва ли бизнес задачата на управителя по договора за управление по см. на чл.328, ал.2 КТ, да е с конкретни икономически показатели или е достатъчно да е предвидено в договора за управление общо задължение на управителя да изпълнява поставените от принципала бизнес задачи и да осъществява управление, стопанисване, опазване и увеличаване на имуществото на управляваното търговско дружество?; 2. Наличието на гаранция към договора за управление, без изричното й обвързване / предназначаване/ да служи за обезщетение при неизпълнение от управителя на поставена от принципала бизнес задача с конкретни икономически показатели, прави ли договорът за управление такъв по чл.328, ал.2 КТ, който дава право на управителя да прекратява трудови договори на това основание?
Соченото основание за допускане на обжалването не се установява: въззивният съд е преценил събраните по делото, вкл. пред въззивната инстанция по реда на чл.266, ал.3 ГПК доказателства и е обсъдил становищата и доводите на страните във връзка с поставените въпроси. Приел е, че с протокол от 23.03.15 г. на едноличния собственик на капитала/Е./ на ответната банка са одобрени стратегически документи за развитие на банката – план за действие на СД, приет на заседание на съвета от 21.01.15 г. и предложение за оптимизиране на разходите. Тези документи съдържат бизнес задача и конкретни икономически цели, постигането на които е изцяло в отговорност на новия изпълнителен директор, който пряко отговоря за тяхното осъществяване съгл. чл.6, т.4 от процесния договор за управление, и съгл. чл.6,т.5 организира цялостната дейност на банката. В чл..7 от договора е предвидено, че новият изпълнителен директор внася като гаранция за изпълнение на задълженията му по договора за управление сума в размер на тримесечно брутно тр. възнаграждение. С това според въззивния съд са изпълнени изискванията за съдържание на договора за управление по см. на чл.328, ал.2 КТ, изведени в цитираната във въззивното решение задължителна практика на ВКС.
Изводите на въззивния съд не противоречат по поставените въпроси на цитираната от касатора практика на ВКС. В р. по гр.д. №1358/12 г., р. по гр.д. №168/11 г. на четвърто г.о. и др. е прието, че съществено за всеки договор за управление е да съдържа бизнесзадача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно: производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнесзадачата, управляващият е длъжен да разработи бизнеспрограма, която да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора. Освен това възнаграждението му следва да е обвързано от постигнатите финансови резултати, като при неизпълнение на програмата той носи икономическа отговорност, поради което при сключване на договора се определя и гаранция. С оглед на това, на управителя е предоставена възможност да сформира управленски екип и му се предоставят правата по чл. 328, ал. 2 от КТ. Бизнесзадачата с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, може да бъде поставена и с други актове и документи, стоящи извън самия договор за управление, стига да е налице връзка между тях.
В случая Е. на банката е одобрил приетия от СД план за действие на банката през календарната година с конкретни бизнес задачи относно бизнесмодела на банката, бизнес линии, човешки ресурси, ИТ инфраструктура, административни и други разходи, очаквани икономически и структурни ефекти и пр. На осн. чл.6, т.4 и 5 от договора за управление изпълнителният директор се задължава да организира изпълнението на поставените от Е. бизнес задачи и да стопанисва и управлява имуществото на банката в неин интерес, както и да организира цялостната дейност на банката, като изпълнява решенията на Е. и СД на банката. Бизнесзадачите са поставени в отделни документи, но при връзка между тях и договора за управление. Договорът за управление предвижда и предоставяне на гаранция за изпълнение на задълженията на изпълнителния директор, която му се връща при освобождаването му от отговорност за срока на действие на договора – т.е. обезпечава имуществената отговорност на изп. директор.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №1754/16 г. от 3.06.16 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: