9
Р Е Ш Е Н И Е
№ 189
гр. София, 17.01.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2646 по описа за 2016г., взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Т. Ш. А., гражданин на Обединено Кралство Великобритания чрез процесуален представител адв. С. Н. срещу решение № 196 от 28.07.2016г. по в. т. дело № 304/2016г. на Апелативен съд В., Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 107 от 12.02.2016г. по т. дело № 537/2015г. на Окръжен съд Варна. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е отхвърлен като неоснователен предявеният от Т. Ш. А. срещу [фирма] /в ликвидация/, [населено място] и [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за признаване за относително недействителна спрямо него на следната сделка: договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк], сграда „И. 1”, апартамент Д 16, представляващ имот с идентификатор 10135.513.187.9.119, сключен с нотариален акт № 96, том 5, рег. № 12196, дело № 661/2014г. на С. С. – помощник нотариус по заместване на нотариус В. Г., с район на действие Варненски районен съд, рег. № 549 в НК при твърдения, че сделката е увреждаща за кредитора Т. Ш. А. и е налице знание у купувача за увреждането.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд е направил неправилен извод, че липсва знание у третото лице – купувач за увреждане на кредитора, и не е преценил в съвкупност всички обстоятелства по делото. Релевира доводи, че купувачът е бил запознат със счетоводните документи, установяващи, че ищецът е кредитор на дружеството – продавач, с които документи е разполагал и ликвидаторът Д. И. към датата на увреждащата сделка; едноличният собственик на капитала на купувача е съдружник в други дружества с В. Г., който е водил счетоводството на дружеството – продавач; съществуват данни, че всички участници в производството се познават и вероятно са имали информация за състоянието на дружеството; имотът е продаден на първия кандидат [фирма] в рамките на две седмици от датата на предявяване на вземането от кредитора. Касаторът прави оплакване за необсъждане на обстоятелството, че съдружниците са обявили в Търговския регистър искане за освобождаване на ликвидатора И. по реда на чл. 266, ал. 4 ЗТР още в началото на м. август 2014г., т. е. преди продажбата, несъобразяване с вписаната върху имота възбрана в полза на кредитора, неотчитане на ниската пазарна цена, както и на особения вид производство, в рамките на което имотът е продаден – производство по служебна пререгистрация, развиващо се без участие на съдружниците в дружеството – продавач, поради което изводът за липса на субективно намерение у купувача е неправилен. Касаторът моли решението да бъде отменено, предявеният иск по чл. 135 ЗЗД да бъде уважен и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответниците [фирма] /в ликвидация/, [населено място] и [фирма], [населено място] не изразяват становище по касационната жалба.
С определение № 376 от 12.06.2017г. по т. дело № 2646/2016г. ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд В. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос, относим към начина и доказателствените средства, въз основа на които следва да се установи знанието на лицата, с които длъжникът е договарял, за увреждане на кредитора: дали знанието за увреждане по чл. 135, ал. 1 ЗЗД следва да се установи с преки доказателства или може да се счита доказано въз основа на поредица от установени косвени факти и обстоятелства.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди заявените касационни основания и релевираните доводи и прецени данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
По релевантния процесуалноправен въпрос:
По релевантния процесуалноправен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивния съдебен акт, е налице постоянна практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 218/11.10.2013г. по гр. дело № 1778/2013г. на ВКС, ГК, IІІ г. о., която настоящият съдебен състав споделя. В цитираното решение са посочени предпоставките за уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД, а именно: 1/ наличие на действително вземане в полза на кредитора, което е възникнало преди действието, чието обявяване за недействително се иска; 2/ извършване на увреждащо кредитора действие; 3/ ако увреждащото действие е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, да е знаело за увреждането, което понася кредиторът в резултат на сделката. По отношение на знанието на приобретателя на недвижимия имот за увреждане на кредитора на неговия прехвърлител съдебният състав на ВКС е приел, че същото подлежи на установяване с всички допустими доказателствени средства. Посочил е, че при липса на преки доказателства доказването на знанието може да бъде изведено въз основа на поредица от установени факти, които в своята взаимна връзка косвено водят до несъмнен извод за наличието му. За наличие на знание е достатъчно приобретателят по транслативната сделка да е съзнавал, че в резултат на сделката съществува възможност да се възпрепятства кредиторът да се удовлетвори от стойността на имота.
В решение № 61/01.03.2016г. по гр. д. № 4578/2015г. на ВКС, ГК, IV г. о., също постановено по реда на чл. 290 ГПК, съответният съдебен състав се е позовал на константната практика на ВКС по различни въпроси относно косвените доказателства и е приел, че материалноправната предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД – „знание за увреждането” у ответника – приобретател по атакувания с иска по чл. 135 ЗЗД възмезден вещно-прехвърлителен договор, има субективен характер и е в тежест на доказване за ищеца. Предвид този субективен характер, ищецът много рядко разполага с преки доказателства за обстоятелството дали ответникът – приобретател по възмездния вещно – прехвърлителен договор е знаел за увреждането на ищцовата страна. Поради това представените по делото косвени доказателства следва да бъдат преценени в съвкупност помежду им и/или с други подобни, индициращи обстоятелства, установени по делото, и същите биха могли да създадат сигурно убеждение у съда и да обусловят извод, че ответниците са осъзнавали увреждането на ищеца – кредитор при сключването на договора – предмет на иска по чл. 135 ЗЗД. В решението е посочено, че преценката на такива косвени доказателства и дали те в своята съвкупност са достатъчни за установяването на главния доказателствен факт, в случая знанието за увреждане по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, съдът следва да извършва по свое вътрешно убеждение, предвид конкретиката на всеки отделен случай, съгласно чл. 12 и чл. 235 ГПК.
Настоящият съдебен състав възприема посочената съдебна практика. Наличието на предпоставката за знание у ответника – приобретател по транслативната възмездна сделка за увреждане на кредитора по естеството си често е такова обстоятелство, което не винаги е възможно да бъде доказано пряко. В процесуалния закон не се съдържат разпоредби, ограничаващи пълното доказване на релевантния за спора факт само чрез преки доказателства. Пълно доказване може да се проведе и чрез косвени доказателства, които следва да бъдат обсъдени в съвкупност, предвид тяхната специфика. Поради това, че тези доказателства установяват странични обстоятелства, непосредствено свързани с основния факт, за да бъде проведено доказване на основния факт, е необходимо въз основа на косвените доказателства да се установят поредица от факти, които в тяхната взаимна връзка да доведат до логичен извод за наличието на основния факт.
Въз основа на изложените съображения отговорът на релевантния процесуалноправен въпрос е следният: Знанието за увреждане по чл. 135, ал. 1 ЗЗД у ответника – приобретател може да се установи, както с преки, така и с косвени доказателства. При доказването му с косвени доказателства е необходимо същите да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност и въз основа на тях да бъдат установени поредица от факти и обстоятелства, които в тяхната взаимна връзка да доведат до логичен извод за наличието на основния факт – знание за увреждане.
По правилността на въззивното решение:
Предвид отговора на значимия за спора процесуалноправен въпрос, постановеният въззивен акт е неправилен и следва да бъде отменен. Правилни са констатациите на въззивната инстанция, че ищецът /настоящ касатор/ има качеството кредитор на ответника [фирма] /в ликвидация/, както и че разпоредителната сделка с имота, извършена с нотариален акт № 96, том 5, рег. № 12196, дело № 661/2014г. на С. С. – помощник нотариус по заместване на нотариус В. Г., с район на действие Варненски районен съд, рег. № 549 в НК, уврежда кредитора – ищец и че е налице знание у длъжника [фирма] /в ликвидация/ – ответник за увреждането. Изводът на въззивния съд, че липсва знание у купувача [фирма] – ответник по иска за увреждане на кредитора е направен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необоснован, тъй като съдебният състав не е обсъдил всички събрани и относими доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, предвид спецификата им на косвени доказателства, не е установил кои лица са свързани, а при обсъждане на някои от доказателствата и установяване на фактическата обстановка е нарушил правилата на логическото мислене и не е изяснил взаимната връзка между конкретните за делото факти. Въз основа на изложените съображения обжалваният въззивен съдебен акт следва да бъде отменен на основание чл. 293, ал. 2 ГПК. Поради това, че не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия спорът трябва да бъде решен по същество.
С решение № 4800/19.07.2005г. по ф. дело № 2494/2005г. на Варненски окръжен съд, Фирмено отделение в Търговския регистър при В. е вписано [фирма] със съдружници Т. Ш. А. и Е. Анна Сигут и управители двамата съдружници заедно и поотделно. С нотариален акт № 181, том І, рег. № 2512, дело № 134/2006г. на нотариус П. С. от 30.03.2006г. [фирма] е купило процесния недвижим имот за сумата 80 693,33 евро без включен ДДС. Имотът е купен със средства, предоставени от ищеца на дружеството по договори за заем по банков път на 04.10.2005г. в размер 80 000 евро /156 466,40 лв./ и през м. март 2006г. в размер 14 449 евро /28 259,79 лв./. Сумите са осчетоводени в счетоводството на [фирма] /в ликвидация/ през 2005г. и 2006г., като през 2005г. са записани по дебита на сметка 504 /разплащателна сметка във валута/ и кредита на сметка 152 /получени дългосрочни заеми/, през 2006г. след получаване на втората сума заемните средства по кредита на сметка 152 общо 184 726,19 лв. са записани като задължение към кредитора по кредита на сметка 499 /кредитори/, а през периода 2012г. – 2014г. предоставените заемни средства са посочени в оборотната ведомост като пари на собственика – по кредита на сметка 107, намалени са със сумата 28 226,08 лв. и са останали в размер 157 499,11 лв., но липсват данни за основанието за счетоводната операция прехвърляне на парите от сметка 499 /кредитори/ по сметка 107 /пари на собственика/.
С пълномощно рег. № 4922/12.07.2005г. с нотариална заверка на подписа при нотариус Я. Н. и с пълномощно рег. № 2560/31.03.2006г. касаторът Т. Ш. А. като управител на [фирма] е упълномощил съответно В. И. Г. /с първото пълномощно/, С. И. З. и Д. А. Н. /с второто пълномощно/ да представляват поотделно дружеството пред всички териториални данъчни служби, пред всички държавни и общински органи и посочени инспекции, управления и други органи като извършват определени действия и подават различни документи. С нотариално заверени молби, съответно на 01.08.2007г. при нотариус Я. Н. и на 27.07.2007г. при нотариус П. С. ищецът като управител на [фирма] е заявил, че оттегля посочените пълномощни.
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10647/21.12.2013г. по ч. гр. д. № 16142/2013г. на Районен съд Варна, Гражданска колегия е разпоредено длъжникът [фирма] да заплати на [фирма] сумата 28 164,16 лв. – главници по фактури съгласно договор за счетоводно обслужване за период от 19.08.2009г. до 01.02.2013г., сумата 10 619,89 лв. – лихва за забава за определен период, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и съдебно-деловодни разноски в размер 2 000,69 лв.
Едноличен собственик на капитала на [фирма] е [фирма], а управител – В. И. Г..
В. И. Г. е управител на [фирма], на което дружество съдружници са [фирма] и С. И. З.. Той е управител и на [фирма] със съдружници [фирма] и В. Г..
Едноличен собственик на капитала на [фирма] и негов управител е В. И. Г..
Едноличният собственик на капитала на купувача [фирма] – К. О. К. е съдружник в [фирма] с В. И. Г.. В. Г. като едноличен собственик и управител на [фирма] е водил счетоводството на дружеството – продавач [фирма] /в ликвидация/ на основание сключен договор за счетоводно обслужване. С. И. З. в качеството си на адвокат с изрично пълномощно е подавал заявления за обявяване на актове по партидата на [фирма].
Посочените две физически лица /К. О. К. и В. И. Г./ са представители и членове на Съвета на директорите в [фирма].
Въз основа на издадения изпълнителен лист на основание горепосочената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е образувано изпълнително дело № 20147180400708 при ЧСИ С. К. – Д., рег. № 718, с район на действие ОС В.. Частният съдебен изпълнител е издал на [фирма] – цесионер по договор за цесия от 16.04.2014г., сключен с [фирма] – цедент, удостоверение на основание чл. 5а, ал. 2 ЗТР и на 07.07.2014г. [фирма] е пререгистрирано в Търговския регистър, вписани са прекратяване на дейността на дружеството и ликвидатор Д. Ж. И.. Вписването е извършено въз основа на заявление за откриване на производство по ликвидация и обяснение, подадено до Агенция по вписванията, Търговски регистър от [фирма] чрез пълномощник адв. С. И. З.. Актът за назначаване на ликвидатор за възлагане на ликвидация на [фирма] /в ликвидация/ е издаден на 15.07.2014г. Поканата до кредиторите е обявена в Търговския регистър на 14.07.2014г.
На 18.09.2014г. Т. Ш. А. и Е. Анна Сигут са предявили вземане в размер 80 893,33 евро пред ликвидатора Д. Ж. И., която го е получила на 19.09.2014г.
На 25.09.2014г. е публикувана обява във в. „Народно дело” за продажба на процесния апартамент, без посочена цена, като друга обява не е публикувана никъде и имотът е продаден още на 01.10.2014г. на първия купувач – [фирма], чийто едноличен собственик на капитала и управител е съдружник с В. И. Г. /последният едноличен собственик и управител на дружеството, извършвало счетоводно обслужване на [фирма]/ в друго дружество с ограничена отговорност / [фирма]/ и представител и член на Съвета на директорите заедно с В. Г. в [фирма].
Настоящият съдебен състав счита, че въз основа на установените с представените в първоинстанционното производство доказателства горепосочени факти и обстоятелства, възприети в тяхната последователност и взаимна връзка, може да бъде направен извод, че ответникът [фирма], с който длъжникът – ответник [фирма] /в ликвидация/ е договарял, е знаел за увреждането, което би могъл да понесе кредиторът /настоящият касатор/ в резултат на сделката за покупко-продажба на процесния недвижим имот. К. О. К. и В. И. Г. са свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 и ал. 2 ДР на ТЗ и са се познавали със С. И. З.. В. Г. чрез [фирма] е обслужвал счетоводно [фирма] /в ликвидация/ и е знаел, че ищецът е кредитор на посоченото дружество, а С. З. е осъществявал правно обслужване. Независимо, че начинът на извършване на продажбата от ликвидатора /в условията на бърза продажба, без сериозно проучване на пазара на недвижимите имоти, без необходимото разгласяване на продажбата за постигане на възможно най-висока цена и без изчакването и на други оферти/ и ниската продажна цена /при средна пазарна цена към 01.10.2014г. 86 100 лв. и цена при условията на бърза продажба 65 100 лв., предвид заключението на разширената в троен състав съдебно-оценителна експертиза/ са факти от значение за реализиране на отговорността на ликвидатора, същите следва да бъдат съобразени заедно с всички останали обстоятелства при извършване на преценката за знание за увреждане по чл. 135, ал. 1 ЗЗД у ответника – приобретател /купувача [фирма], респективно неговия управител и едноличен собственик на капитала К. О. К./. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че В. Г. и К. К. са съдружници в дружество, чийто предмет на дейност включва освен организиране на счетоводно отчитане и съставяне на годишни, междинни и други финансови отчети по реда на ЗСч, също и покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, което дава основание за извод, че посочените лица би следвало да са информирани за средните пазарни цени на недвижимите имоти. От значение за преценката за знание за увреждане е и наличието на данни в Търговския регистър за подадени няколко искания преди извършване на сделката за покупко-продажба за корекция на назначението на ликвидатора.
Въз основа на изложените съображения при съвкупната преценка на установените по делото обстоятелства в тяхната взаимна връзка се налага изводът, че ответникът и приобретател [фирма] е знаел за увреждането, което би могъл да понесе кредиторът /настоящ касатор/ в резултат на сделката за покупко-продажба на процесния недвижим имот. Поради наличие на необходимите материални предпоставки предявеният иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците трябва да заплатят на касатора направените от последния разноски за трите съдебни производства в размер общо 4 350,86 лв., представляващи платена държавна такса и възнаграждения за вещи лица. Разноски на ответниците не се дължат.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 196 от 28.07.2016г. по в. т. дело № 304/2016г. на Апелативен съд В., Търговско отделение и вместо това постановява:
ОБЯВЯВА за относително недействителен по отношение на Т. Ш. А. по предявения от него срещу [фирма] /в ликвидация/, [населено място] и [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД сключения с нотариален акт № 96, том 5, рег. № 12196, дело № 661/2014г. на С. С. – помощник нотариус по заместване на нотариус В. Г., с район на действие Варненски районен съд, рег. № 549 в НК, договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк], сграда „И. 1”, апартамент Д 16, представляващ имот с идентификатор 10135.513.187.9.119.
ОСЪЖДА [фирма] /в ликвидация/, ЕИК[ЕИК], [населено място], к. к. „Златни пясъци”, сграда „И. 1”, апартамент Д 16 и [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплатят на Т. Ш. А., гражданин на Обединено Кралство Великобритания и С. И. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 4 350,86 лв. /четири хиляди триста и петдесет лева и осемдесет и шест стотинки/ – направени разноски за трите съдебни производства.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.