Р Е Ш Е Н И Е
№ 189
София, 02.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 346/2008 година по описа на Второ гражданско отделение и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.218а ал.1 ГПК /отм./ във връзка с §2 ал.3 ПЗР ГПК обн. Д. В.бр.59/2007г., в сила от 01.03.2008г.
П. Г. Т. е обжалвала въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1* от 16.10.2007г. по гр.д. № 744/2006 г.
Касационната жалба е подадена в срок и съдържа мотивирано изложение на отменителните основания, поради което е процесуално допустима.
Ответниците Л. Г. К., Г. Л. К. и В. Б. К. са подали писмен отговор по реда на чл.218г ГПК /отм./, в който изразяват становище, че решението на въззивния съд е правилно и молят да бъде оставено в сила.
По подадената касационна жалба В. касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното:
Производството е по чл.108 ЗС.
П. Г. Т. е предявила иск против Л. Г. К., Г. Л. К. и В. Б. К. за предаване владението на имот пл. № 309 по кадастралния план на гр. В., кв. Виница м.”Д”. Твърденията в исковата молба са, че правото на собственост на ищцата е възстановено по реда на чл.14 ЗСПЗЗ с решение на П. комисия гр. В. № 511 от 01.06.1998г. , а ответниците владеят имота без правно основание, защото не са били налице предпоставките на §4а ПЗР ЗСПЗЗ за изкупуване на земята.
Варненският окръжен съд е оставил в сила решението на Варненския районен съд , ХХ състав от 19.05.2003г. по гр.д. № 1336/2001г. , с което ревандикационният иск е отхвърлен.
Въззивният съд е приел, че наследодателят на ищцата по делото, сега касатор Д. Я. Б. е придобил по делба от 1923г. нива в м.”Д” с площ от 3.4 дка , която е била отчуждена през 1949г. и собственикът е обезщетен с нива от 4.2 дка в същата местност, впоследствие заменена с гора в м.”Г”, но тези местности са различни от местността „Манастирски рид, Б. чешма и Д. ” , в която се намира имот пл. № 6* по плана от 1956г., част от който по сегашния план включва имот пл. № 3*ъззивният съд е разгледал спора в производство по чл.218з ГПК / отм./ след касационно отменително решение, в което са дадени указания за фактическото му изясняване, които са изпълнени чрез назначаване на допълнителна техническа експертиза , на която е поставена задача да отрази на комбинирана скица местоположението на реституирания на наследодателя на ищцата имот и на предоставения за ползване на ответника, както и да даде заключение кой е имотът, който е бил даден в замяна на Д. Б. , праводател на ищцата по делото П. Г. Т.. Вещото лице е изготвило две заключения, в които е отговорило, че имотът, даден в замяна на Д. Б. попада в м. Гермето” с обхвата на селищно образувание „А”, различно от имот пл. № 6* по кадастралния план от 1956г., който попада в м. „Манастирски рид, бялата чешма , Д. ”, тъй като местностите „Г” и „Д”, в която е възстановена собствеността са различни . Въз основа на тези заключения и след преценка на останалите събрани по делото доказателства съдът е направил извод, че ищцата не е доказала правото си на собственост върху спорния имот, което обуславя неоснователност на предявения ревандикационен иск.
Решението е валидно и допустимо, а по същество е постановено при спазване на процесуалните правила и точно приложение на закона.
Неоснователен е доводът на касаторката, че съдът е следвало да зачете правните последици на влязлото в сила решение по чл.14 ал.1 т.1 ЗСПЗЗ , защото не е било оспорено в първото съдебно заседание. Правилно въззивният съд е приел, че с оглед правния характер на ревандикационния иск , който цели защита на правото на собственост в тежест на ищеца на основание чл.127 ал.1 ГПК /отм./ е да установи придобиването на собствеността на твърдяното в исковата молба основание. С оспорването на правата на ищеца по иска за собственост се оспорва и основанието за придобиване на собствеността, без да е необходимо да се оспорва титула за собственост като документ в хипотезата на чл.154 ГПК /отм./ и въззивният съд е процедирал законосъобразно като е извършил проверка на предпоставките за възстановяване на собствеността на наследодателя на ищцата , в какъвто смисъл са били и указанията в отменителното решение на ВКС. Правото на собственост на ищеца, установено по реда на чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ е противопоставимо само на тези трети лица, които не заявяват конкурентни права, в останалите случаи съдът е длъжен да проведе косвен контрол както за нищожност, така и за унищожаемост на административните актове , имащи конститутивно значение за възстановяване на право на собственост, тъй като в административното производство не се разглеждат спорове на собственост. Събраните по делото доказателства , свързани с идентичността на местностите, в които е притежавал земя наследодателят на ищцата и възстановената в реални граници нива са преценени цялостно от въззивния съд и фактическите му констатации са обосновани. В обясненията на вещото лице в съдебно заседание на 20.02.2007 г., не са посочени нови факти, които да разколебават изводите в писменото заключение. Съдът не е имал основание да не възприеме експертизите и да направи собствен извод за идентичност на местностите, тъй като това не е правен въпрос, който той може сам да разреши единствено въз основа на показанията на свидетелите, освен това различието в местностите е показано и на копието от схематичната карта на землището на кв. Виница, представено при първото разглеждане на делото от въззивния съд, ето защо необсъждането на гласните доказателства не представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Доводите, свързани с неправомерно учредяване на право на ползване и отсъствие на предпоставките на §4а ПЗР ЗСПЗЗ да се придобие собствеността на земята от ответниците чрез заплащане на стойността й на собственика не са от значение за решаването на спора, след като не е доказано правото на собственост на ищцата и не следва да се обсъждат. По изложените съображения не са налице заявените основания по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК /отм./ за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1* от 16.10.2007г. по гр.д. № 744/2006 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: