Р Е Ш Е Н И Е
№ 189
Гр. София, 27 септември 2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА
МАЯ ЦОНЕВА
С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора М. Мехайлова като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 697/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 346, т. 1 и сл. от НПК.
Образувано е по касационна жалба на частните обвинители С. Д. Г. и М. Д. Г. против решение № 108/30. 05. 2016 год., постановено по в. н. о. х. д. № 106/2016 год. по описа на Апелативен съд гр. Варна.
В касационната жалба се излагат доводи за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Касаторите изразяват несъгласието си с условното осъждане на подсъдимия и сочат, че то е несъвместимо с правната квалификация на деянието и настъпилия от него съставомерен резултат – смъртта на пострадалата. Считат, че за постигане на генералната превенция е наложително подсъдимият да бъде изолиран от обществото. Изтъкват, че чл. 66 от НК представлява изключение от принципа за ефективно изтърпяване на наказанието и съдът не е длъжен да осъди условно подсъдимия. Предвид тези съображения жалбоподателките молят да бъде изменен въззивният съдебен акт, като бъде отменено приложението на чл. 66 от НК.
В съдебно заседание частните обвинители не изразяват лично становището си относно основателността на жалбата и справедливостта на наложеното наказание. В писмени бележки повереникът им сочи, че поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения.
Подс. Е. М. не изразява становище по касационната жалба.
Защитникът му счита, че жалбата е неоснователна. Сочи, че по съдържание тя е идентична с въззивната и апелативният съд е дал аргументиран и законосъобразен отговор на всички възражения на частните обвинители във връзка с условното осъждане на подсъдимия. Акцентира върху смекчаващите отговорността обстоятелства, които сочат, че М. не е личност с висока степен на обществена опасност и пледира атакуваният съдебен акт да бъде потвърден.
Прокурорът дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и пледира решението да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:
С присъда № 3/20. 01. 2016 год., постановена по н. о. х. д. № 403/2015 год., Окръжният съд – гр. Добрич е признал подс. Е. А. М. за виновен в това, че на 20. 09. 2014 год., около 5,00 часа, по [улица]в [населено място], при управление на МПС – т. а. „марка” с рег. [рег.номер на МПС] , в нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и ал. 2, изр. 2 от ЗДвП по непредпазливост е причинил смъртта на М. Х. Д., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил за срок от пет години на основание чл. 66 от НК.
Съдът е наложил и кумулативното наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от пет години от влизане на присъдата в сила.
Присъдата е проверена по въззивна жалба на частните обвинители и с решение № 108/30. 05. 2016 год., постановено по в. н. о. х. д. № 106/2016 год. по описа на Апелативен съд гр. Варна, е потвърдена.
Касационната жалба е неоснователна, а внимателният прочит на материалите по делото не обосновава извод за явна несправедливост на наказанието поради отлагане на изтърпяването му по реда на чл. 66 от НК.
В принципен план жалбоподателите са прави, че институтът на условното осъждане представлява изключение от правилото за ефективно изтърпяване на наложеното наказание, но когато установи кумулативното наличие на предпоставките на чл. 66 от НК, съдът следва да отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода. Преценката му не е обвързана нито от размера на санкцията, предвидена за съответното престъпление, нито от систематичното място на престъпния състав в Особената част на НК, нито от тежестта на съставомерния резултат. От значение са единствено видът и размерът на наложеното наказание, данните за съдебното минало на дееца и констатацията, че целите по чл. 36 от НК са постижими без подсъдимият да бъде изолиран от обществото в местата за лишаване от свобода. При това, без да изключва възможността за реализиране на генералната превенция посредством условното осъждане, законодателят е поставил акцент върху поправянето и превъзпитанието на дееца, т. е. върху индивидуалната превенция. Тези принципни положения са били съобразени от въззивната инстанция, която е изложила убедителни съображения защо наказанието лишаване от свобода, наложено на подс. М., следва да бъде отложено.
Настоящият съдебен състав не намира основания, изводими от доказателствата по делото, да ревизира изводите на апелативния съд. Наложеното наказание по вид и размер съответства на изискванията на чл. 66 от НК. Подсъдимият не е осъждан. Не са налице доказателства за негови противообществени прояви и за негативни характеристични данни. Трудово ангажиран е. Демонстрирал е критичност към извършеното. Към момента на деянието е бил на относително млада възраст. Самото престъпление, в което проекция намира и личността му, не се отличава съществено от типичните случаи на пътнотранспортни произшествия със съставомерен резултат, а допуснатите от E. М. нарушения не са свързани с превишена или несъобразена скорост, с игнориране правилата за осигуряване на предимство или с неспазване на тези, отнасящи се до преминаване през пешеходна пътека. Съвкупността от всички тези обстоятелства позволява да се приеме, че извършеното от подсъдимия е по-скоро изолирана проява в живота му, отколкото трайно установен модел на поведение. Този извод не се разколебава от данните за предходните административни наказания по ЗДвП, наложени на подсъдимия, доколкото преобладаващата част от тях касаят незначителни нарушения на правилата за движение. Така констатираната ниска степен на обществена опасност на дееца обосновава извод за наличие на третата предпоставка на чл. 66 от НК – за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо наказанието да бъде изтърпяно ефективно.
Що се отнася до генералната превенция, постигането й е функция не само от начина на изтърпяване на наказанието. Съществено значение за поправително-възпиращото въздействие върху обществото има своевременното наказване на престъпните посегателства, което до голяма степен е постигнато по настоящото дело. Освен това за реализирането й в настоящия казус ще съдейства както максималният изпитателен срок по чл. 66 от НК, така и значителната продължителност на кумулативното наказание – пет години.
С оглед всички тези съображения настоящият състав на ВКС прие, че наложеното наказание, включително и с оглед отлагане на изтърпяването му по реда на чл. 66 от НК, е съответно на тежестта на извършеното престъпление и на обществената опасност на дееца, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 108/30. 05. 2016 год., постановено по в. н. о. х. д. № 106/2016 год. по описа на Апелативен съд – гр. Варна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.