Р Е Ш Е Н И Е
№ 189
гр.София 09.03.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на четвърти март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 17/2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а б. “а” ГПК от 1952 г. /отм./, вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК /ДВ бр. 59/ 2007 г./
Образувано е по жалба на Н. П. Н. против въззивно решение № 210/03.10.2007 г. на Ловешкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 210/2007 г.
Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради неправилно приложение на материалния закон.
Иска отмяна на въззивното решение и решаване на спора по същество от касационната инстанция, евентуално връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Ответникът по касация М. П. Д. не е възразила по реда чл. 218г ГПК /отм./
Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК от легитимна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предявен е иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Искът е уважен за част от имота с решение на Районен съд Троян.
По въззивна жалба на ответника М, Ловешкият окръжен съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото.
Изложил е съображения, че спорът не е за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, а е за границите между съседни имоти, породен при нанасянето им по картата на възстановената собственост. Прието е, че има специален административен ред за обжалване по чл. 18д, ал. 9 и чл. 26 ППЗСПЗЗ, което изключва общия исков ред.
Решението е правилно, като мотивите на въззивния съд следва да бъдат допълнени.
Н. П. Н. твърди, че наследодателката й Б. С. М. била собственик на нива от 3 дка и овощна градина от 1 дка. Собствеността върху тях била възстановена през 1993 г. по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ в реални граници, като един общ имот от 4 дка в м. „П”, с. Г., община Т.. По-късно, при нанасяне на имота, площта му била намалена до 1,145 дка, като разликата до 4 дка била възстановена от ПК – Троян на А. Б. К.
Принципно вярно е, че има спор за материално право, ако поземлената комисия с решения по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ е възстановила на различни лица собствеността в реални граници върху имоти, чийто площи се застъпват.
Случаят, обаче не е такъв и правилно въззивният съд е приел, че не е налице спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Решение № 6106/18.11.1993 г. на ПК Троян, на което се основава ищцата, впоследствие е изменено от самия административен орган, но не поради причина, че за част от имота има претенция друго лице.
Второто решение № 11496/18.11.1997 г. е постановено на основание чл. 18ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ /нова – ДВ, бр. 48 от 1995 г., сега алинея 4/. Нормата предвижда, когато се установи, че площта на имота при заснемане на старите му реални граници е по-малка от тази, доказана с документи от собственика, да се признава право на собственост в размера на замерената площ.
Следователно, намаляването на площта на земята не се дължи на това, че е възстановена на наследниците на А. К. , а на обстоятелството, че измерената площ на място при съществуващите, съответно възстановими реални граници, е по-малко от доказаната и призната с първото решение.
Н. Н. е разполагала с възможността да обжалва второто решение по административния ред, предвиден в чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, както е разпоредено в чл. 18ж, ал. 4 ППЗСПЗЗ в редакцията към релевантния момент – ДВ бр. 48 от 1995 г., сега алинея 6. В този процедура е можела да възрази срещу основанията за промяна на първоначалното решение и осъществяване на хипотезата по чл. 18ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ /ДВ бр. 48 от 1995 г./
В случая, Н. не е обжалвала решението на ОСЗГ – Троян от 1997 г., а ако го е сторила, не е изнесла това обстоятелство пред съда.
Този административен акт е влязъл в сила и не би могъл да бъде отменен въз основа на положително решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, защото с него е постановено, че реалните граници на възстановения имот на място обхващат площ само от 1,142 дка.
С решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ съдът установява кой е бил собственик на подлежащ на реституция имот към момента на отнемането му по някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, а не дали той съществува в реални или възстановими граници, съответно каква е реалната му площ при съставянето на картата на землището. Между страните по делото няма спор за собственост към минал момент, а и административният орган е признал собствеността на Б. М. върху заявените земи. Приел е обаче, че действителната им площ при замерване, е по-малка.
Следователно, липсва правен интерес от водене на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, като действителната цел на ищцата е всъщност отмяната на решението, постановено по чл. 18ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ, редакция ДВ бр.48/1995 г., за което има специален ред и законов срок.
При тези съображения искът се явява недопустим, поради което и правилно като краен резултат, въззивният съд е обезсилил пъровинстанционното производство и е прекратил делото.
Без значение за този извод е има ли идентичност в местностите, за които на ответника по иска е възстановена собствеността.
В случая, няма спор, а и самата ищца в исковата молба признава, че местността ”П”, която фигурира в решението й от 1993 г.,е идентична с местността „П” в с. Г., община Т., както и, че по картата на землището имотът е заснет като 040013 от 1,42 дка. Именно този имот е описан под т. 3 във второто решение от 1997 г.
В заключение, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 210/03.10.2007 г. на Ловешкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 210/2007 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: