О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
гр.София, 26.02.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №4472 по описа на І г.о. за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Т. Т. от гр. П., чрез адв. В, против решението от 07.07.2008г., постановено по гр.д. №1483/2008г. на Окръжен съд-Пловдив, с което след като е обезсилено решението от 20.03.2008г. по гр.д. №1589/2007г. на Районен съд-Пловдив, производството по исковете на М. Т. Т. с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ е прекратено по отношение на гори в землището на с. С., обл. Пловдив: гори с площи 0,8дка и 0,6дка в м.”Д”, гора с площ 1дка в м.”Г” и гори с площи 1,2дка и 0,8дка в м.”С”, а в останалата част е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по отношение на гора с площ от 2дка в м.”Т”.
Не е постъпило становище по допускането на касационното обжалване от ответника О с. по з. и гори- Р. , гр. П. и от страните по чл.15, ал.1 от ЗВСГЗГФ. Постъпило е становище от Д. горско стопанство- гр. П. по основателността на касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК /във връзка с чл.218в, ал.1 от ГПК отм./, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените в касационната жалба основания по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
Съдът е сезиран от М. Т. Т. с иск с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ за възстановяване правото на собственост на наследниците на Т. И. М. върху гора с площ от 2дка в м.”Т” в землището на с. С., обл. Пловдив, като исковата молба е уточнена относно предмета на иска в с.з. на 29.11.2007г. с писмена молба. В исковата молба се съдържа препращане към стр.300, партида 218 от емлячния регистър от 1946г., в който на името на наследодателя е записана претендираната за възстановяване гора, а в емлячния регистър са записани в тази местност гора с плащ 1дка и с площ 1,4дка, а не гора от 2дка, както невярно е отразено в издаденото удостоверение въз основа на емлячния регистър.
Въззивният съд е приел, че не е налице уточнение на исковата молба, а въвеждане на изцяло нов предмет на делото, който няма общо с първоначалния, тъй като се претендират права върху два самостоятелни обекта на правото на собственост със свои индивидуализиращи белези и факти, от които се извеждат.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателката, за да обоснове допускането на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поддържа, че същественият процесуалноправен въпрос за действието на уточнението на исковата молба, е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайната съдебна практика.
Възприетото от въззивния съд по този въпрос е в противоречие със съдебна практика относно действието на уточняване на иска при неясна искова молба, което по същество представлява отстраняване на нередовност на искова молба, които ако не се отстранят в първата инстанция подлежат на отстраняване от въззивния съд – т.4 от ТР №1/2001г. по гр.д. №1/2001г., ОСГК на ВКС.
С оглед изложеното в тази част, с която е обезсилено първоинстанционното решение и делото е върнато за произнасяне, следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
В останалата част въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като са неоснователни доводите за разрешаване на вторият релевиран от касатора въпрос – за допустимостта на изменението на иска по реда на чл.116, ал.1 от ГПК/отм./ в противоречие със съдебната практика.
В с.з. на 29.11.2007г. с писмената молба ищцата е заявила, че изменя на основание чл.116, ал.1 от ГПК/отм./ иска, като същият се счита предявен и за следните гори в землището на селото: гори с площи 0,8дка и 0,6дка в м.”Д”, гора с площ 1дка в м.”Г” и гори с площи 1,2дка и 0,8дка в м.”С”.
Въззивният съд е приел, че не е налице изменение на иска по реда на чл.116, ал.1 от ГПК/отм./, тъй като едновременно са изменени основанието и петитума на исковата молба, с което са въведени нови претенции за признаване правото на възстановяване на имоти, които не са предмет на делото.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателката, за да обоснове допускането на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поддържа, че съществения процесуалноправен въпрос за допустимоста на изменението на исковата молба е разрешен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика, изразена в приложените съдебни решения, на които се позовава, вкл. ТР №1/2001г. по гр.д. №1/2001г., ОСГК на ВКС. Въпросът за допустимостта на изменението на иска е разрешен от въззивния съд в съответствие с трайната съдебна практика, вкл. в тази, на която касаторът се позовава, че изменение на иска е допустимо, когато ищецът се позовава на нови фактически твърдения или когато измени петитума. Спорното материално субективно право, предмет на иска с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ за установяване правото на лицата по чл.3 да възстановят собствеността си върху горите и земите от горския фонд, се индивиуализира с исковата молба. По отношение на горите и земите от горския фонд, по отношение на които не е поискано установяване правото на възстановяване с исковата молба, не може да се предявят за съвместно разглеждане към вече заявените с исковата молба по реда на чл.116, ал.1 от ГПК, тъй като се предявява нов иск, който се различава и по своето основание и по петитум от първоначално предявения, а това изключва изменението на иска /арг. чл.116, ал.1 от ГПК-отм./.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.07.2008г., постановено по гр.д. №1483/2008г. на Окръжен съд-Пловдив, в частта, с която след като е обезсилено решението от 20.03.2008г. по гр.д. №1589/2007г. на Районен съд-Пловдив, производството по исковете на М. Т. Т. с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ е прекратено по отношение на гори в землището на с. С., обл. Пловдив с площи 0,8дка и 0,6дка в м.”Д” и делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по отношение на гора с площ от 2дка в м.”Т”, по касационна жалба на М. Т. Т..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на от 07.07.2008г., постановено по гр.д. №1483/2008г. на Окръжен съд-Пловдив, в останалата част, с която след като е обезсилено решението от 20.03.2008г. по гр.д. №1589/2007г. на Районен съд-Пловдив, производството по исковете на М. Т. Т. с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ е прекратено по отношение на гори в землището на с. С., обл. Пловдив: гори с площи 0,8дка и 0,6дка в м.”Д”, гора с площ 1дка в м.”Г” и гори с площи 1,2дка и 0,8дка в м.”С”, по касационна жалба на М. Т. Т..
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: