Р Е Ш Е Н И Е
№ 19
София, 10.03. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Лилия Златкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 751/ 2008 година
Производството е образувано по молба на П. Г. Т. – от гр. П. за отмяна на Решение № 390 от 30.V.2008 г. по т.д. № 124/ 2008 г. на ВКС, ТК, І отд., въпреки че молителят сочи, че молбата е срещу решението на окръжния съд, тъй като последното влиза в сила с постановяване на решението по касационната жалба, която молба за отмяна е на основание чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК.
Молителят излага, че с Решение № 3 от 3.І.2008 г. по гр.д. № 1013/ 2007 г. на Пазарджишки окръжен съд, като е отменено първоинстанцион – ното решение, е уважен искът по чл. 135 ЗЗД на Р. С. В. – от гр. П. и “В” Е. – гр. П.срещу П. Г. Т.- от гр. П., П. Г. Т. – ЕТ с фирма “Н” – гр. П. и Г. К. Т. – от гр. П. и “Н” Е. – гр. П. и е обявен за недействителен, по отношение на ищците, договор, сключен между ответниците, предмет на нот.акт № 41, том І, н.д. № 36/ 2006 г. на нотариус П. М. с район на действие съдебния район на Пазарджишки районен съд. Молителят сочи, че за да постанови решението, съдът е приел, че ищците имат вземане към молителя 51 448.55 лв., за същото те са предявили иск по чл. 55 ЗЗД, отхвърлен с Решение № 64 от 26. Х.2006 г. по т.д. № 38/ 2006 г. на ПзОС, затова счита, че посоченото решение е новооткрито обстоятелство по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК. Иска решението на въззивния съд да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане.
Ответниците по молбата за отмяна Р. С. В. – от гр. П. и “В” Е. – гр. П. оспорват същата по съображения, изложени в писмен Отговор, а ответниците по молбата Г. К. Т. – от гр. П. и “Н” Е. – гр. П. по съображения, изложени в Молба от 6.І.2009 г., считат, че молбата за отмяна е основателна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с основателността на молбата за отмяна и като провери данните по делото, приема следното:
С влязло в сила Решение № 390 от 30.V.2008 г. по т.д. № 124/ 2008 г. на ВКС, ТК, І отд. по изложените затова съображения е оставено в сила Решение № 3 от 3.І.2008 г. по гр.д. № 1013/ 2007 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение и е уважен иска по чл. 135 ЗЗД на Р. С. В. – от гр. П. и “В” Е. – гр. П.срещу П. Г. Т. – от гр. П., П. Г. Т. – ЕТ с фирма “Н” – гр. П. и Г. К. Т. – от гр. П. и “Н” Е. – гр. П. и е обявен за недействителен по отношение на ищците, договор, сключен между ответниците, предмет на нот.акт № 41, том І, н.д. № 36/ 2006 г.
Молбата за отмяна на решението, на основание чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК, е неоснователна. С П. иск се признава за относително недействителна спрямо ищците, сделката, осъществена между ответниците, която относителна недействителност касае само атакуваната сделка и само вземането, въз основа на което е признато качеството на кредитор на ищеца по смисъла на чл. 135 ЗЗД и сделката е валидна между страните, които са я сключили. Молителят основава молбата за отмяна на Решението по гр.д. № 38/ 2006 г., с което е отхвърлен иск по чл. 59 ЗЗД за 51 448.55 лв., предявен срещу него от ищците, което решение няма отношение към иска по чл. 135 ЗЗД и заради което не може да се допусне отмяна на решението, постановено по иска по чл. 135 ЗЗД. Дори и да отпадне качеството кредитор на ищеца, молителят – ответник по иска по чл. 135 ЗЗД – няма правен интерес от отмяната на решението, с което е уважен иска по чл. 135 ЗЗД, защото ако вземането бъде погасено или отречено, Павловият иск не може да изпълни действието, за което е предназначен – ищецът няма да може да ползва решението по чл. 135 ЗЗД и да иска принудително изпълнение, при което ще се приложи относителната недействителност на сключената от ответниците сделка, по отношение на ищеца. Решението, чиято отмяна иска молителят, има смисъл, доколкото има вземане и това, че е признато, че вземането не съществува, е пречка въз основа на решението, постановено по иска по чл. 135 ЗЗД, да се предприемат действия по принудително изпълнение, при които да се посегне върху сделката, осъществена между ответниците, призната по иска по чл. 135 ЗЗД, за относително недействителна спрямо ищеца. И без да се отменя решението по чл. 135 ЗЗД, щом кредиторът не може да направи това, което можеше да направи, ако вземането съществуваше – да насочи изпълнението върху имота, предмет на сключената между ответниците сделка, призната за недействителна спрямо ищеца – това решение по иска по чл. 135 ЗЗД не може да се използва, когото няма дълг, то засяга ответника, ако дължи, ако следва принудително изпълнение. Затова неоснователно молителят иска въз основа на решение, с което е признато, че не е налице вземането, което прави ищеца кредитор по иска по чл. 135 ЗЗД, да се отмени решението по иска по чл. 135 ЗЗД – и без последното решение да бъде отменено, то не може да породи действие, каквото поражда доколкото ищецът има качеството на кредитор и доколкото има вземане – тогава имотът, предмет на сделката, осъществена между ответниците, е недействителна спрямо ищеца и имотът, предмет на сделката, сключена между ответниците, се счита собственост на длъжника (или на третото задължено лице). Щом ответникът не е застрашен от изпълнение върху имота, предмет на сделката, сключена между ответниците, която сделка остава валидна между тях, фактически е изпълнено предназначението на П. иск и не е нужно да се отменя решението по чл. 135 ЗЗД, чието използване е възпрепятствено.
Поради изложено молбата за отмяна на основание чл. 301 ал. 1 т. 1 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. Г. Т. – от гр. П. за отмяна на влязло в сила Решение № 390 от 30.V.2008 г. по т.д. № 124/ 2008 г. на Върховен касационен съд, ТК, І отд., на основание чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК.
ОСЪЖДА П. Г. Т. – от гр. П. да заплати на Р. С. В. – от гр. П. и на “В” Е. – гр. П. лв. – разноски за производството по молбата за отмяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: