О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
гр. София, 09.01.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на трети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 3173 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. А. Я. от гр. Варна срещу определение № 414 от 15.10.2018г. по ч. т. дело № 2375/2018г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение.
Частната жалба срещу посоченото определение в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на И. А. Я. против определение № 176 от 11.05.2018г. по т. дело № 2035/2017г. на ВКС, ТК, Второ отделение в частта, с която в производството по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на решение № 296 от 03.04.2017г. по в. т. дело № 1137/2015г. на Окръжен съд Варна, е предявена по реда на чл. 274, ал. 2, предл. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
С частната жалба се обжалва определението на ВКС, ТК, Първо отделение и в частта, с която е потвърдено определение № 176 от 11.05.2018г. по т. дело № 2035/2017г. на ВКС, ТК, Второ отделение в останалата обжалвана част, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на И. А. Я. срещу определение № 2683 от 22.07.2015г. по т. дело № 1137/2015г. на Окръжен съд Варна, с което е прекратено производството по частна жалба срещу определение, обективирано в решение № 2359 от 25.05.2015г. за допълване на решение № 1753 от 15.04.2015г. по гр. дело № 12692/2014г. на Районен съд Варна, и производството по т. дело № 2035/2017г. на ВКС, ТК, Второ отделение в тази част е прекратено.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че е погазено правото на стотици членове на ТПК „В. комуна“ с решението от 2007г. на ВКС, ТК, докладвано от тогавашния председател на ТК на ВКС, поради което се иска прогласяване на неговата нищожност. Релевира доводи за нарушение на чл. 5 ГПК, чл. 7, ал. 1 ЗСВ, преамбюла и чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ и чл. 6, т. 1 КЗПЧОС. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и да бъдат обезсилени всички актове на съставите на ВКС, ТК, постановени при обжалване на актовете на Окръжен съд Варна, ТО по в. т. дело № 1137/2015г.
В частната жалба е направено искане същата да бъде разгледана от Гражданска колегия на ВКС, за да се избегне предубеденост на съдиите от Търговска колегия на ВКС, предвид обстоятелството, че решението от 2007г. на състав на ТК на ВКС – предмет на иска за прогласяване на неговата нищожност, е постановено от съдебен състав с докладчик тогавашния председател на ТК на ВКС. Частният жалбоподател се позовава на разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК и молба вх. № 10146/26.11.2018г. моли делото да се изпрати за разглеждане на Гражданска колегия на ВКС.
Ответникът ТПК „В. комуна”, гр. София чрез процесуален представител адв. М. С. оспорва частната жалба и прави възражение за нейната частична недопустимост, предвид необжалваемост на определението в частта, с която е потвърдено определение № 176 от 11.05.2018г. по т. дело № 2035/2017г. на ВКС, ТК, Второ отделение в съответната обжалвана част. Поддържа становище за правилност на определението в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на И. А. Я. против определение № 176 от 11.05.2018г. по т. дело № 2035/2017г. на ВКС, ТК, Второ отделение в частта, с която в производството по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на решение № 296 от 03.04.2017г. по в. т. дело № 1137/2015г. на Окръжен съд Варна.
Искането на частния жалбоподател делото да бъде разгледано от съдебен състав на Гражданска колегия на ВКС, за да се избегне предубеденост на съдиите от Търговска колегия на ВКС, предвид обстоятелството, че решение № 137/15.03.2007г. по т. дело № 907/2006г. на ВКС, ТК, Второ отделение – предмет на иска за прогласяване на неговата нищожност, е постановено от съдебен състав с докладчик тогавашния председател на ТК на ВКС, е неоснователно. Основание за отвод на членовете на съдебния състав по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК могат да бъдат „други обстоятелства, които пораждат съмнение в безпристрастността на съдията“. От една страна, на настоящия съдебен състав не са известни такива обстоятелства, които биха навели на основателно съмнение в безпристрастието на съдиите, участващи в състава, разглеждащ спора по частната жалба. От друга страна, твърденията и доводите на частния жалбоподател делото да не бъде разгледано от съдии в Търговска колегия на ВКС не представляват обстоятелства по смисъла на посочената правна норма, които да обусловят отвод на членовете на настоящия съдебен състав от разглеждане на частна жалба вх. № 9767/12.11.2018г. Постановяването на съдебното решение, чиято нищожност се иска да бъде прогласена, от съдебен състав на ТК на ВКС с докладчик бившия председател на ТК на ВКС не съставлява основание за отвод или самоотвод, тъй като не попада в никоя от хипотезите на чл. 22, ал. 1 ГПК, включително в поддържаната от страна на частния жалбоподател хипотеза по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Административната длъжност на председател на съответната колегия и заместник – председател на ВКС сама по себе си не представлява основание, което може да се квалифицира по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, и не е пречка делото да бъде разгледано безпристрастно от настоящия съдебен състав, който при произнасянето по частната жалба се ръководи единствено от закона и основните принципи на правото. Частният жалбоподател не е посочил други обстоятелства, които да пораждат съмнение в безпристрастността на членовете на настоящия съдебен състав, поради което молбата за отвод е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
По частната жалба по чл. 274, ал. 2, предл. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК срещу определение № 414 от 15.10.2018г. по ч. т. дело № 2375/2018г. на ВКС, ТК, Първо отделение в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на И. А. Я. против определение № 176 от 11.05.2018г. по т. дело № 2035/2017г. на ВКС, ТК, Второ отделение в частта, с която в производството по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на решение № 296 от 03.04.2017г. по в. т. дело № 1137/2015г. на Окръжен съд Варна:
Частната жалба срещу определението на ВКС, ТК, Първо отделение в посочената част е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване в съответната част съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба на И. Я. против определението на ВКС в частта, с която в производството по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване, съдебният състав на Първо отделение на ВКС на РБ, ТК е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като определението на ВКС, постановено в производството по чл. 288 ГПК, не подлежи на обжалване. Изложил е съображения, че спрямо специфичния предмет на това производство, реализиращ принципа за факултативност на касационното обжалване, законодателят не е уредил изричен процесуален ред на защита. Посочил е също, че определението по чл. 288 ГПК не е елемент от процеса на движение и разглеждане на делото според правилата на съответната инстанция, поради което и с постановяването му не се реализира преграждащо за това разглеждане действие.
Определението на ВКС в посочената му част е правилно, съобразено със закона и при неговото постановяване не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК визира две групи определения, които подлежат на обжалване с частни жалби. Първата група съдебни актове са определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /т. 1/. Втората група съдебни актове са тези, чието обжалване е предвидено изрично в закона /т. 2/.
С определение № 176 от 11.05.2018г. по т. дело № 2035/2017г. на ВКС, ТК, Второ отделение не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 296 от 03.04.2017г. по в. т. дело № 1137/2015г. на Окръжен съд Варна, Търговско отделение. Това определение е постановено в производството по чл. 288 ГПК по допускане на касационно обжалване на въззивното решение и с него не се прегражда производството, а касационната инстанция се произнася по въпроса, с който е сезирана – налице ли са основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт. В закона не е предвидена обжалваемост на тази категория съдебни актове, които не подлежат на последващ инстанционен контрол. С постановяването им процесуалният ред за защита в процеса е изчерпан – аргумент от чл. 296, т. 3, предл. 1 ГПК. Определението на ВКС по чл. 288 ГПК не е от категорията и на съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като не е определение на въззивен съд, с което се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, нито с него се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението по чл. 288 ГПК е акт на специфична правораздавателна дейност, присъща на касационния съд в правомощията му на трета редовна, но незадължителна за всички спорове инстанция. Поради естеството на правораздавателната дейност на този етап от касационното производство с определението по чл. 288 ГПК не се дава конкретно разрешение на процесуален или материалноправен спор и определението, с което не е допуснато касационно обжалване, няма преграждащо значение от гледна точка на развитие на исковия процес.
Доводите на касатора за нарушение на разпоредбите на чл. 5 ГПК, чл. 7, ал. 1 ЗСВ, преамбюла и чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ и чл. 6, т. 1 КЗПЧОС е неоснователен. Необжалваемостта на определението, постановено в производство по чл. 288 ГПК, не може да се тълкува като липса на закон по смисъла на чл. 5, ал. 2 ГПК, тъй като се касае до определен правен ред на защита и уредба на касационното производство.
С разпоредбата на чл. 6, т. 1 КЗПЧОС се гарантира на страните по възникнал помежду им спор реално право на достъп до съдилищата за произнасяне по техните граждански права и задължения, но доколкото правната норма оставя на държавата свободен избор на средствата за постигането на тази цел, включително изискуемите се за отделното производство процесуални предпоставки, то само по себе си ограничението в обжалваемостта пред касационната инстанция на постановените съдебни актове, включително обжалваемостта на постановените от ВКС определения, не съставлява нарушение на Конвенцията и не е в отклонение от практиката на Европейския съд по правата на човека. Доколкото обжалваемостта на съответните съдебни актове е създадена изрично от нормите на вътрешното право чрез процесуалните правила за осъществяване правораздавателната дейност от съдилищата по възникнал спор, то необжалваемостта на постановеното от ВКС в производството по чл. 288 ГПК определение не съставлява нарушение на чл. 6, т. 1 КЗПЧОС и чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ.
Разпоредбите на чл. 6, т. 1, изр. 1 КЗПЧОС и чл. 7, ал. 1 ЗСВ регламентират правото на справедливо и публично гледане на делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона, за всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения. Обстоятелството, че определението е постановено от съдебен състав на Търговска колегия на ВКС, не обуславя извод за нарушение на посочената правна норма. Предвид създадените във ВКС съгласно чл. 109, ал. 2 ЗСВ три колегии /наказателна, гражданска и търговска/, делата се разглеждат в съответните колеги по материи, а гаранцията за независим и безпристрастен съд е осигурена чрез принципа на случайно разпределение на делата, предвиден в чл. 9, ал. 1 и ал. 2 ЗСВ и неговия коректив – основанията за отвод, предвидени в разпоредбата на чл. 22, ал. 1 ГПК. Участието на съдия в съдебен състав, за който са налице основания за отвод, може да обоснове неправилност на съдебното решение само, ако поради предубеденост на съдебния състав е постановен и крайният незаконен резултат. В настоящия случай не е налице никоя от посочените хипотези. При определяне на съдията докладчик е спазен принципът на случайно разпределение на делата; не са налице данни за отвод на член на съдебния състав, постановил обжалваното определение; определението – предмет на настоящата частна жалба е правилно.
Правото на публично гледане на делото предполага публично изслушване пред съда, който разглежда спора по същество. В практиката си Европейският съд по правата на човека многократно е приемал, че съдилищата имат право да ограничат приложението на този принцип с оглед особеностите на разглежданото дело. Непровеждането на публично заседание може да бъде оправдано от характера на разглежданите въпроси, като страните трябва да имат възможност да поискат публично заседание. Преценката дали е необходимо провеждане на публично заседание или правните и фактически въпроси могат да бъдат разрешени адекватно на базата на писмени становища при провеждане на закрито заседание е в правомощията на съда, който може да отхвърли направеното искане. В този смисъл са решенията по делата Д. срещу Франция, М. срещу Ш., Г. срещу Турция, Мартини срещу Франция. В настоящия случай не е било необходимо провеждане на открито съдебно заседание, поради което не е налице нарушение на чл. 6, т. 1 КЗПЧОС и чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ.
Изискването за справедливост и неговият основен принцип за равенство на страните предполага страните да имат еднакви процесуални права за защита на материалните си права съобразно процесуалната роля, която заемат. Правото на частния жалбоподател /касатор в касационното производство/ да обжалва решението на Варненски окръжен съд е упражнено чрез обжалване на въззивното решение и с касационната жалба са изчерпани възможните форми на защита според действащия правен ред съгласно ГПК.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че определението на ВКС, ТК, състав на Първо отделение – предмет на настоящата частна жалба е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
По частната жалба срещу определението в останалата му част:
Частната жалба е процесуално недопустима в частта, с която се обжалва определение № 414 от 15.10.2018г. по ч. т. дело № 2375/2018г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в частта, с която е потвърдено определение № 176 от 11.05.2018г. по т. дело № 2035/2017г. на ВКС, ТК, Второ отделение в останалата обжалвана част, с която е оставена без разглеждане „касационната“ жалба на И. А. Я. срещу определение № 2683 от 22.07.2015г. по т. дело № 1137/2015г. на Окръжен съд Варна, с което е прекратено производството по частна жалба срещу определение, обективирано в решение № 2359 от 25.05.2015г. за допълване на решение № 1753 от 15.04.2015г. по гр. дело № 12692/2014г. на Районен съд Варна, и производството по т. дело № 2035/2017г. на ВКС, ТК, Второ отделение в тази част е прекратено.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК определенията по чл. 274, ал. 1, постановени от състав на Върховния касационен съд, подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд. Разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК предвижда обжалваемост на две категории определения: когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото /т. 1/ и в случаите, изрично посочени в закона /т. 2/. Определението на ВКС по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, с което се потвърждава определение на ВКС, с което се оставя без разглеждане частна жалба срещу определение на въззивния съд, с което е прекратено производството по частна жалба, не подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, тъй като не е от категорията на съдебните актове, посочени в т. 1 и 2 на чл. 274, ал. 1 ГПК. В настоящия случай определение № 414 от 15.10.2018г. по ч. т. дело № 2375/2018г. на ВКС, ТК, Първо отделение в частта, с която е потвърдено определение № 176 от 11.05.2018г. по т. дело № 2035/2017г. на ВКС, ТК, Второ отделение в останалата обжалвана част, не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, а се разглежда частната жалба срещу определението на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК, нито в разпоредбите на ГПК е предвидена изрично обжалваемостта му.
Определение № 414 от 15.10.2018г. по ч. т. дело № 2375/2018г. на ВКС, ТК, Първо отделение в посочената част не подлежи и на обжалване пред ВКС по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, т. е. определенията, подлежащи на обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т. 2/. Определението на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1 ГПК не е от категорията на съдебните актове по чл. 274, ал. 3, т. 1 и 2 ГПК, поради което не подлежи на касационно обжалване.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че частната жалба срещу определение № 414 от 15.10.2018г. по ч. т. дело № 2375/2018г. на ВКС, ТК, Първо отделение в частта, с която е потвърдено определение № 176 от 11.05.2018г. по т. дело № 2035/2017г. на ВКС, ТК, Второ отделение в останалата обжалвана част, е недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.
С оглед изхода на спора разноски на частния жалбоподател не се дължат. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК частният жалбоподател трябва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски за настоящото производство в размер 400 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направения от И. А. Я. отвод на членовете на настоящия съдебен състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 414 от 15.10.2018г. по ч. т. дело № 2375/2018г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на И. А. Я. против определение № 176 от 11.05.2018г. по т. дело № 2035/2017г. на ВКС, ТК, Второ отделение в частта, с която в производството по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на решение № 296 от 03.04.2017г. по в. т. дело № 1137/2015г. на Окръжен съд Варна, е предявена по реда на чл. 274, ал. 2, предл. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
В посочената част определението не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на И. А. Я. против определение № 414 от 15.10.2018г. по ч. т. дело № 2375/2018г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в частта, с която е потвърдено определение № 176 от 11.05.2018г. по т. дело № 2035/2017г. на ВКС, ТК, Второ отделение в останалата му обжалвана част.
В посочената част определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг тричленен състав на ВКС на РБ.
ОСЪЖДА И. А. Я., ЕГН 4810280965, [населено място], ул. „Бдин“ № 13 да заплати на ТПК „В. комуна“, ЕИК 8130044734, [населено място], бул. „Владислав Варненчик“ № 55, ет. 5 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер 400 лв. /четиристотин лева/ – платено адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.