О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
София, 22.01.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3801 от 2008 година,образувано по описа на І ГО, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Б. Ч. и А. П. С. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 23.06.2008г. по гр.д. №937/2007г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено,че е налице съществен процесуален въпрос,по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС,който също така е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа се,че е налице противоречие с постоянната практика на ВКС,както и с разрешението, дадено в ТР №2/1991г. на ОСГК на ВС.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът Р. Е. Б. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване,тъй като соченият от касатора съществен процесуалноправен въпрос е решен от въззивния съд в съответствие с константната практика на ВКС,даденото в ТР №2/1991г. на ОСГК на ВС разрешение е неприложимо и не е налице хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Претендира да му бъдат заплатени и направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество по реда на чл.290 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поставя въпросът длъжен ли е съдът да разгледа и да се произнесе по възражение за нищожността на договор, имащо преюдициално значение за спор за разваляне на последващ договор. Поддържа се,че в противоречие с практиката на ВКС и с дадените в ТР №2/1991г. на ОСГК на ВС указания въззивният съд е отказал да се произнесе по възраженията на касаторите за нищожност на договор за продажба на наследство от 10.01.1996г.,като е приел,че тази нищожност следва да бъде прогласена по исков ред в друго производство и вследствие на това е приел,че по отношение на Д. Б. Ч. не са налице материалноправните предпоставки да търси разваляне на договора от 02.08.1994г./н.а. №109,т.36,н.д. №10623/94г./,тъй като нейният пряк наследодател Б се е разпоредил валидно с правата си върху наследството на прехвърлителя по този договор.
На първо място следва да се отбележи,че дадените в ТР №2/1991г. на ОСГК на ВС указания по приложението на процесуалния закон не биха могли да намерят приложение в настоящия случай,тъй като касаят задължението на съда да прогласи /констатира,обяви/ нищожността на административен акт,като според дадените в ТР №78/73г. на ОСГК на ВС указания тези констатации могат да бъдат извършени и по реда на т.нар. косвен съдебен контрол при разрешаването на гражданскоправен спор досежно съществуването или несъществуването на определено правоотношение. В случая обаче не се поставя въпроса за действителността на административен акт,а на гражданскоправна сделка, поради което не може да се приеме,че е налице противоречие с установена в тълкувателни решения на ВКС практика в твърдения от касаторите смисъл.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие с константната практика на ВКС. Действително константна и непротиворечива е практиката на ВКС,че при направено възражение за недействителност на договор, имащ преюдициално значение за спорното правоотношение,съдът е длъжен да се произнесе по същото в мотивите на решението си. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос обаче не е в противоречие с константната практика. В обжалваното решение е прието,че доводите за нищожност на договора за продажба на наследство от 10.01.1996г. по причина липса на съгласие на продавача поради оттегляне на пълномощията,дадени на представителя на продавача, което се е осъществило преди сключването на договора,са неоснователни, тъй като не е установено подобно оттегляне на пълномощията. Въпросът за действителността на договора по така направеното възражение следователно е разгледан по същество съобразно константната практика на ВКС. Прието е,че възражението е недоказано,а не че не може да бъде разгледано.
За неоснователно е прието и възражението за нищожност на договора за продажба на наследство,основано на доводите за нищожност на предходен договор за продажба на наследство от 02.11.1995г.,която е констатирана по съдебен ред с влязло в сила решение. Това възражение също е разгледано от въззивния съд по същество като са изложени съображения,че само по себе си обстоятелството,че предходен договор за продажба на наследство е прогласен за нищожен поради липса на форма не може да обуслови извода за нищожност на последващ такъв договор,дори да е сключен въз основа на същото пълномощно както и предходния. Действително в решението на въззивния съд се съдържа и констатация,че няма доказателства договорът от 10.01.1996г. да е обявен за нищожен по съдебен ред. Тази констатация обаче не съставлява отказ на съда да се произнесе в мотивите по наведените възражения за нищожност на договора,а съставлява мотив при липса на други възражения за нищожността на договора да се приеме,че същият е произвел целения при сключването му правен резултат. В решението на въззивния съд не са изложени съображения,че съдът не следва да се произнася по възраженията за нищожност на договора за продажба на наследство,а напротив такова произнасяне е налице,поради което следва да се приеме,че не е налице разрешаване на съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.
Не е налице и основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Не се сочи такъв съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос,който да е уреден в правна норма,която да е неясна или да се нуждае от тълкуване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. По поставения в изложението въпрос,както вече беше отбелязано е налице константна съдебна практика в съответствие с която въпросът е разрешен и при постановяване на обжалваното решение.
С оглед изхода на настоящето производство по реда на чл.81 ГПК във вр. с чл.78,ал.1 ГПК на ответника Р. Е. Б. следва да бъде присъдена сумата 300.00лв.,представляваща направените по делото разноски,тъй като от същия е постъпил отговор,съдържащ мотивирано становище по неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване,с който изрично е поискано и присъждане на разноските.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.290 и сл. ГПК въззивното решение,постановено на 23.06.2008г. по гр.д. №937/2007г. по описа на Пловдивския окръжен съд по подадената от Д. Б. Ч. и А. П. С. касационна жалба вх. № 18737/28.07.2008г.
ОСЪЖДА Д. Б. Ч. и А. П. С. да заплатят на Р. Е. Б. сумата 300.00лв./триста лева/, представляваща направените по делото разноски.
Председател:
Членове: