ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 190
София, 07.03.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 2723 по описа за 2017г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Ст.Т. като процесуален представител на Д. Г. Д. от [населено място] срещу въззивното решение на Апелативен съд В. от 31.03.2017г. по в.гр.д. № 63/2017г.
Ответникът по касационната жалба П. РБ не е подала отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си ВАС по въззивни жалби и на двете страни е отменил решението на В. от 06.01.2017г. по гр.д. № 1594/2016г. в осъдителната му част за разликата над 3000лв. до 10000лв. обезщетение за неимуществени вреди и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от Д. Г.Д. срещу П. иск на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за посочената разлика, и е потвърдил първоинстанционното решение в уважителната му част за сумата 3000лв. и в отхвърлителната му част за разликата над 10000лв. до 80000лв.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че: с постановление от 16.05.2013г. по ДП № 19/2013г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.202 ал.1 т.1 НК с мярка за неотклонение „подписка“ за присвояване на вещи, които следвало да се унищожат като веществени доказателства; на 18.06.2013г. е допуснато обезпечение чрез запор на л.а. „Шкода“ на Г. и било отнето разрешителното му за носене на ловно оръжие, което било предадено на съхранение в полицията; с постановление от 05.02.2015г. по същото производство ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.282 ал.1 пр.3 НК със същата мярка за неотклонение за това, че в съучастие с други лица не изпълнил служебни задължения като старши разследващ полицай и член на комисия за унищожаване на същите веществени доказателства – спортни облекла и аксесоари с цел да набави за други двама подсъдими имотна облага на стойност 1331.08лв. и от това са могли да настъпят немаловажни неимуществени последици – нарушаване на общественото доверие във функционирането на полицейските органи и върху държавността, за което по образуваното по внесен на 16.06.2015г. обвинителен акт НОХД е постановена влязла в сила на 23.03.2016г. оправдателна присъда; на 07.03.2016г. са отменени мярката за неотклонение и обезпечението чрез запор на лекия автомобил; ищецът е бил регистриран като безработен в БТ в периода 19.08.2013г. – 15.07.2015г.; със заповед от 06.06.2013г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и служебното му правоотношение е прекратено от 14.06.2013г. за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в това, че на 05.04.2013г. в качеството си на член на комисия е подписал констативен протокол за унищожаване на веществени доказателства – неакцизни стоки, като част от тях не били унищожени, а умишлено и с цел присвояване били изнесени от склад и транспортирани с лични автомобили до дома на председателя на комисията, откъдето били иззети при претърсване и изземване; жалбата на ищеца срещу заповедта е отхвърлена, решението за което е оставено в сила от ВАС с решение от 29.06.2015г., в което изрично е посочено, че уволнението се дължи на тежко нарушение на служебната дисциплина, оборващо тезата на ищеца, че то е свързано с отпадналото обвинение; случаят бил широко отразен в медиите, но не само обвинението, а и оправдаването на ищеца; съпругата на ищеца работела като „съдебен секретар“ в РС Добрич; поради заведеното срещу него НОХД не е даден ход на назначаването му като общ работник в търговско дружество; от 01.07.2015г. е назначен на длъжност техник, метеорология в Хидрометеорологична обсерватория Д..
Прието е, че ищецът почти три години е търпял вредните последици на незаконно повдигнатото му обвинение с мярка за неотклонение „подписка“ и двегодишен период на невъзможност да упражнява ловното си хоби. Уволнението му не е пряка и непосредствена последица от обвинението, тъй като причината за това е тежкото дисциплинарно нарушение. Не е пряка и непосредствена последица от обвинението и оставането му без работа – обвинението е допринесло за този резултат, но не е единствената причина. Същото може да се каже за неблагоприятните последици за съпругата на ищеца, рефлектирали върху него, както и за неговите душевни страдания и промяна в начина му на живот и социално функциониране – те са причинени и от виновното му поведение, чието тежко дисциплинарно нарушение е факт, предизвикал разследването срещу него, обществения отзвук и семейните проблеми наравно с повдигнатото обвинение. При определянето на размера на обезщетението съдът е взел предвид вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, липсата на трайни и необратими последици, възможността ищецът да упражнява професията си на юрист, макар и не в МВР, реабилитацията му, възрастта, съвпадането на периода на увреждането с дисциплинарното производство, като е намерил, че присъдената сума е съобразена с действително претърпените вреди – силен стрес, тревожност, уронване престижа като професионалист, стеснени социални контакти, семейни проблеми, невъзможност да ловува.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът твърди произнасяне от въззивния съд в хипотезите по чл.280 ал.1 т. 1 и т.2 ГПК. В противоречие с ППВС № 4/1968г., решение на ВКС по гр.д. № 3333/2016г. и решение на ОС Враца по гр.д. № 893/2013г. /за което няма данни да е влязло в сила, тъй като е подлежало на касационно обжалване предвид цените на предявените искове – всеки за над 5000лв./ не били взети предвид тежестта на обвинението, за което ищецът е оправдан, с оглед предвиденото за него наказание – освен лишаване от свобода до 5 години лишаване и от правото по чл.37 ал.1 т.6 НК или с пробация, наложената обезпечителна мярка „запор“ върху лекия му автомобил, както и промяната в състава на обвиненията.
ВКС на РБ намира, че по така поставения въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване поради разрешаването му в противоречие с трайната практика на ВКС, в т.ч. сочената в изложението, с оглед невземането предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди на тежестта на повдигнатите на ищеца обвинения за престъпления, за едно от които /първоначалното/ предвиденото в закона наказание е лишаване от свобода от една до десет години и лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 и т.7 НК, като съдът може да постанови и конфискация до 1/2 от имуществото на виновния. Съобразяването на това обстоятелство се е налагало с оглед намаляването на присъдения от първоинстанционния съд размер на обезщетението при взета предвид тежест на обвинението, независимо че във въззивната жалба на ищеца обстоятелства в тази насока не са посочени. Не е бил предмет на въззивната жалба на касатора изводът на първоинстанционния, че не е установено той да е претърпял неимуществени вреди във връзка с наложения запор върху лекия му автомобил, с оглед на което невземането предвид на това обстоятелство от въззивния съд, съобразено с разпоредбата на чл.269 ГПК, не е от значение за изхода на спора и не обосновава допускането на касационно обжалване.
За касационното обжалване Д. Д. следва да внесе по сметката на ВКС 5лв. д.т.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд, ГО, № 38 от 31.03.2017г. по гр.д. № 63/2017г.
УКАЗВА на Д. Г. Д. в едноседмичен срок от получаването на съобщение да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС 5лв. д.т., както и че при неизпълнение касационната жалба ще му бъде върната.
Определението не подлежи на обжалване.
След изтичане на срока за изпълнение на указанието делото да се докладва за преценка по движението му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: