Р Е Ш Е Н И Е
№ 190
гр. София, 07.05.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 24 април, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев
Елена Авдева
при участието на секретаря Кр. Павлова
и в присъствието на прокурора Кр. Колова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 82/2015 година.
Касационното производство е образувано по жалба на подс. Ц. Т. М. от гр.С., чрез неговия защитник – адвокат П. Ч., против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 805/2014 г. Твърди се се, че наложените наказания за всяко едно от престъпленията са явно несправедливи, като се иска намаляване на размера им и приложение на чл. 66, ал. 1 НК.
Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна поради което решението следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С решение № 391/13.11.2014 г., Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 1-ви състав, е потвърдил изцяло присъда от 09.07.2014 г., постановена нохд № 1174/2014 г., на Софийски градски съд, наказателно отделение, с която подс. Ц. Т. М., е бил признат за виновен в извършени престъпления както следва: на 14.07.2013 г. в гр.С. по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 НК, с наложено наказание от три години лишаване от свобода и „глоба” в размер на 6 000 лв.; на 15.07.2013 г., в гр.С., по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 НК, с наложено наказание от пет години лишаване от свобода и „глоба” в размер на 12 500 лв.; на 15.07.2013 г., в гр.С., престъпление по чл. 354в, ал. 1, пр. 2, алт. 3 НК с наложено наказание от четири години лишаване от свобода и „глоба” в размер на 8 000 лв. На основание чл. 23, ал. 1 НК е определил за изтърпяване едно общо наказание от пет години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при „общ” режим в затворническо общежитие от „открит” тип, като е присъединил и наказанието „глоба” от 12 500 лв.. Зачел е предварителното му задържане и се е произнесъл по направените разноски и веществените доказателства.
По довода за явна несправедливост на наложените наказания:
Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Възраженията се свеждат до твърдения за неотчитане в достатъчна степен на смекчаващите вината обстоятелства и от там за явна несправедливост на наказанията.
Санкциите по размер, така както са определени от решаващия съд и потвърдени от въззивният съд, за всяко едно от деянията, са напълно справедливи. Последният законосъобразно не се е съгласил със възраженията направени пред него, относно индивидуализацията на наказанията по размер и искането за приложение на чл. 66 НК. И според настоящата съдебна инстанция, при определянето им са били отчетени в пълна степен, всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и именно за това те са в посочения размер. Спазени са били точно правилата на чл. 54 НК и по – голяма снизходителност не би способствала за постигане целите на наказателната репресия, посочени в чл. 36 НК.
В тази връзка, точно са били преценени високата степен на обществена опасност на деянието – касае се за една трайна дейност извършвана от подсъдимия по отглеждане на марихуана, превърнала се и в източник на доходи, направените професионални приспособления за отглеждането й, използването на професионалната си подготовка, голямото количество наркотично вещество, проявената престъпна упоритост. В тази връзка е законосъобразен и извода, че изброените обстоятелства не могат да се компенсират и намалят интензитета си при съпоставката им с фактори като чистото съдебно минало, съдействието на органите на МВР и данните за здравето му.
Ето защо, касационната жалба се явява неоснователна. Опредените по размер наказания са справедливи, съобразени с данните за деянието и личността на дееца, със всички обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват отегчаващи и смекчаващи вината му, с целите на чл. 36 НК. Точно са приложени и разпоредбите на чл. 23, ал. 1 НК при определяне на общото наказание, което следва да изтърпи подс.Ц. М., както и определените първоначален режим и вида на затворническото общежитие – чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 ЗИНЗС.
В пред вид направения извод за справедливостта на наказанията и общо определеното за изтърпяване е безпредметно да се коментира искането за приложение на чл. 66, ал. 1 НК, тъй като съществува законоустановена пречка за това.
С оглед на всичко изложено, жалбата като неоснователна следва да бъдат отхвърлена, а въззивното решение оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 391/13.11.2014 г., постановено внохд № 805/2014 г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 1-ви състав.
Председател:
Членове: