О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
София, 23.02.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари двехиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1957/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Й. Б. Й., Ц. Й. Й. и В. Й. Й. и тримата от с. Б., община Д. чрез процесуален представител адвокат В. З. против въззивно решение на Кюстендилски окръжен съд от 8.07.2009 г. по гр. д. № 87/2009 г.
С обжалваното решение е оставено в сила решение на Дупнишки районен съд № 620/1.12.2008 г. по гр. д. № 1634/2006 г., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Й. Б. Й., Ц. Й. Й. и В. Й. Й. против „Еврошуз-ООД-клон Д. субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за обезщетяване на неимуществени вреди в размер по 30000 лв. за всеки един от ищците по повод смъртта на тяхната съпруга и майка Р, починала в резултат на злополука на 4.01.2006 г. със законна лихва върху сумите, считано от датата на злополуката до окончателното им изплащане.
Относно допустимостта на касационното обжалване касаторите се позовават на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържат, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос: за наличието на причинно-следствена връзка между задължението на работодателя по чл. 275, ал. 1 КТ да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че всяка опасност за живота и здравето на работника да бъде предотвратена и по процесуален въпрос за допустимостта и „достатъчността” на доказателствените средства, установяващи причинната връзка, които въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и произнасянето по тях е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
За ответника по касация „Е” О. , клон гр. Д. жалбата е оспорена като недопустима по съображения, изложени с писмено становище от процесуален представител адвокат Р.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд в настоящия състав констатира следното:
Първоинстанционното отхвърлително решение е оставено в сила от въззивния съд, като е възприет правният извод за неизпълнена от ищците доказателствена тежест за установяване, че наследодателката им е починала при трудова злополука-елемент от фактическия състав на основанието на предявените искове по чл. 200, ал. 1 КТ и по-конкретно, че причинилото смъртта на наследодателката на ищците внезапно заболяване не е в пряка и непосредствена връзка с условията на труд, при които тя е работила по трудово правоотношение с ответното дружество.
Формулираните от касаторите материалноправен и процесуалноправен въпроси за наличието на причинна връзка между условията на труд, при които наследодателката на ищците-касатори е работила при ответника и настъпилата й смърт и за доказателствените средства за установяване на причинната връзка в производството по чл. 200, ал. 1 КТ уточнени от касационния съд въз основа на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, формират въпрос с материалноправен характер, а именно: налице ли е в случая трудова злополука, като елемент от фактическия състав на отговорността на ответника-работодател по реда на чл. 200, ал. 1 КТ, по който въпрос въззивният съд се е произнесъл с обжалваното решение и решаването на който е от значение за изхода на делото.
За да е налице основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК трябва въззивният съд да е решил посоченият от касатора материалноправен въпрос в противоречие със задължителна практика на ВКС /т.2 ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГК и ТК/. В тази връзка от страна на касаторите е останало неизпълнено задължението за представяне на преписи от практика на ВКС, на която считат, че противоречи обжалваното въззивно решение, в който смисъл са останали нвеизпълнени дадените им от въззивния съд с разпореждане от 5.11.2009 г. указания.
Налице е основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса налице ли е в случая трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, решаването на който въпрос е от значение за точното прилагане на закона по исковете с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ при положение, че в случая смъртта на наследодателката е настъпила през 2006 г. и липсва призната по административен ред трудова злополука съгласно новата правна уредба за установяване на трудова злополука по реда на чл. 55 – чл. 57 КСО, в сила от 1.01.2000 г., по прилагането на която нормативна уредба практиката на ВКС е оскъдна.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Кюстендилски окръжен съд от 8.07.2009 г., постановено по гр. д. № 87/2009 г. по касационна жалба от Й. Б. Й., Ц. Й. Й. и В. Й. Й. чрез процесуален представител адвокат В. З.
Делото да се докладва на Председателя на ІІІ г. о. на ВКС, за насрочване.
Копие от определението да се връчат на страните, за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: