О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
София, 10.11.2014 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова гр. дело № 4040 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба за отмяна на влязлото в сила решение № 132 от 12.02.2003 г., постановено по гр.д.№ 91/2001 г. по описа на Районен съд – [населено място]. Молбата е подадена от Е. Х. М. с вх.№ 1112 от 03.06.2013 г.
Посоченото гр.д.№ 91/2001 г. по описа на на Районен съд – [населено място] е образувано по искова молба с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, предявена от В. И. Н.. В хода на производството на основание чл.117 ГПК (отм.) като ищци са били конституирани К. Х. Ж. и Е. Х. М.. С решението си районният съд е отхвърлил предявения от наследници на М. Р. С. иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване по отношение на ПК – [населено място], че са собственици на 159,4 дка земеделска земя в землището на [населено място], за която не е подавано заявление за възстановяване по административен ред.
Видно от л.90 от делото, за постановеното от районния съд решение № 132 от 12.02.2003 г. на Е. Х. М. е връчено съобщение на 18.03.2003 г., което е получено от пълнолетната й дъщеря С. М.. Е. Х. М. не е подала въззивна жалба срещу решението и съответно спрямо нея решението е станало необжалваемо, считано от 02.04.2003 г. Въззивна жалба е подал К. Х. Ж., като въззивното производство по гр.д.№ 89/2004 г. по описа на Добрички окръжен съд е прекратено с определение, което е влязло в сила на 06.04.2004 г. В хода на въззивното производство на Е. Х. М. е връчено съобщение за насроченото на 15.03.2004 г. публично заседание, което тя е получила лично на 24.02.2004 г.
Молителката поддържа, че влязлото в сила решение № 132 от 12.02.2003 г. подлежи на отмяна поради наличие на новооткрити обстоятелства и като такова сочи самото решение, като твърди, че то е постановено без нейното знание и участие в производството. Сочи, че за решението е узнала на 22.05.2013 г., когато е получила официален препис от него. Не заявява никакви възражения срещу редовността на оформеното на 18.03.2003 г. връчване. Искането й за отмяна е мотивирано от наличието на „грешки в мотивите”, довели до неправилно изключване на наследодателката й Р. Ж. от разпределение на квотите между наследниците на М. Р. С. по отношение на сънаследствената земеделска земя в размер на 159,4 дка.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, в правомощията, установени по чл.307 ГПК, намира следното:
Производството за отмяна е средство за извънинстанционен контрол относно правилността на влезли в сила решения, но само при наличието на изчерпателно посочени в закона предпоставки и в определените срокове. В първата фаза се извършва проверка относно редовността и допустимостта на молбата за отмяна. Тя се изразява в преценка дали молбата съдържа аргументирано изложение на основанията за отмяна и дали не е преклудирана, поради изтичане на предвидените в чл.305 ГПК срокове. За спазването на тези изисквания съдът следи служебно.
В случая производството, образувано по молбата за отмяна по чл.303 ГПК, е недопустимо, поради което молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане.
На първо място – твърдението, че влязлото в сила решение е постановено без знанието и участието на молителката в производството принципно кореспондира с отменителното основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК (аналогично на основанието по чл.231, ал.1, б.”е” ГПК, отм.) в първата от предвидените с тази разпоредба три хипотези. Извършвайки проверката на допустимостта на молбата за отмяна в тази й част, съдът констатира, че правото да се иска отмяна не е надлежно упражнено от гледна точка спазване на установените в Закона преклузивни срокове. Съгласно чл.305, ал.1, т.5 ГПК молбата за отмяна в хипотезата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК се подава в 3-месечен срок, считано от деня на узнаване на решението, а съгласно чл.232, ал.1 ГПК (отм.) срокът за подаване на молбата за отмяна е тримесечен от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна на решението, но във всички случаи молбата не може да се подаде по-късно от изтичане на една година от възникване на основанието за отмяна, а ако то предхожда решението, чиято отмяна се иска, началният момент на срока е влизането на решението в сила.
В разглеждания случай възникването на основанието за отмяна предхожда решението, чиято отмяна се иска. Самото решение е редовно съобщено на молителката на 18.03.2003 г. при спазване правилата на Глава Седма „Призоваване и съобщения” на отменения ГПК, при действието на които е извършено това процесуално действие. Молителката не твърди да са извършени нарушения на установените в тази връзка правила, не ангажира доказателства за такива нарушения и няма искане за събирането на подобни доказателства. Решението е влязло в сила 06.04.2004 г. – с влизането в сила на определението за прекратяване на производството по гр.д.№ 89/2004 г. по описа на Добрички окръжен съд. Предвид тези обстоятелства се налага извода, че молителката е узнала за решението преди датата на влизането му в сила. Срокът за подаване на молбата за отмяна е започнал да тече с влизане на решението в сила, което е настъпило при действието на отменения ГПК, поради което срочността й следва да се преценява с оглед чл.232, ал.1 ГПК (отм.). Предвидените с тази разпоредба срокове – както 3-месечен, така и пределен едногодишен -са изтекли съответно на 06.07.2004 г. и на 06.04.2005 г. Това мотивира настоящия състав да приеме, че правото да се иска отмяна на влязлото в сила решение вече е било преклудирано към момента на влизане на настоящия ГПК в сила (01.03.2008 г.). Ето защо в случая не следва да се прилага новия процесуален ред, въвеждащ по-благоприятен режим за отмяна на влезли в сила решения, който намира приложение единствено по отношение на заварените случаи, за които не е изтекъл едногодишния срок по отменения ГПК към момента на влизане в сила на действащия процесуален кодекс. С влизането в сила на новия ГПК на 01.03.2008 г. не се възобновява течението на изтеклите срокове по чл.232, ал.1 ГПК (отм.) и не намира приложение новия съдопроизводствен ред. Това е така, защото липсва изричен законов текст, създаващ ново право да се иска отмяна на влязло в сила съдебно решение. Предвид изтеклия на 06.04.2005 г. пределен едногодишен срок от влизане на решението в сила, правото да се иска отмяна е погасено, поради което не може да възникне процесуално правоотношение между страната и защитния орган.
На следващо място – изложението в молбата сочи, че под довод за наличие на основание за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК се релевират основания за отмяна на съдебното решение, които е допустимо да се обсъждат в рамките на редовния инстанционен контрол за законосъобразност – неправилно възприета фактическа обстановка, довела до неправилно приложение на закона. Молителката е представила препис от Постановление на РП – [населено място] от 03.11.2009 г. по преписка вх.№ 544/2009 г., но липсва обосноваване на значението на този документ от гледна точка основанията по чл.303, ал.1 ГПК. Употребила е формулировката „наличие на новооткрити обстоятелства” (каквото според нея е самото атакувано съдебно решение), но не въвежда твърдения, които да кореспондират с разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК (доколкото не сочи да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които не са могли да й бъдат известни при решаването на делото или с които не е могла да се снабди своевременно, въпреки положената дължима грижа при водене на процеса и които да са от съществено значение за делото, т.е. да могат да доведат до промяна в решаващата воля на съда, ако бъдат взети предвид). Изправени сме пред липса на твърдения за съществуването на обстоятелства от кръга на визираните с чл.303, ал.1, т.1, т.2, т.3, т.4, т.5 (хипотези втора и трета), т.6 и т.7 ГПК, което определя молбата за отмяна като процесуално недопустима.
Това е така, защото отмяната на влезлите в сила решения не обхваща всички видове порочни решения, а само тези, които са неправилни поради някоя от причините, изчерпателно изброени в чл.303, ал.1 ГПК. Както бе посочено, проверката на допустимостта на молбата за отмяна обхваща надлежното упражняване на правото да се иска отмяна от гледна точка наличие на точно и конкретно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК. В случая от изложените в молбата обстоятелства не може да се направи извод на кое от основанията на чл.303, ал.1 ГПК (извън основанието по чл.303, ал.1, т.5, хипотеза 1 ГПК) се позовава молителката. Изтъкнатите съображения касаят правилността на решението и съставляват оплаквания за допуснати нарушения при преценка на доказателствата и приложението на закона, които основания могат да доведат до отмяна на порочен съдебен акт само по пътя на редовното обжалване. Изложението несъмнено сочи, че молителката не е доволна от изхода на спора. Нейната цел е да използва възможността да иска отмяна като предизвика правораздавателен контрол върху влязлото в сила решение, но след като в молбата не са ясно формулирани основания за отмяна, предвидени в закона, то исканата отмяна е процесуално недопустима.
С оглед изложеното молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане.
По изложените съображения и на основание чл.307, ал.1 ГПК, състав на Върховния касационен съд, Второ отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба за отмяна на влязлото в сила решение № 132 от 12.02.2003 г., постановено по гр.д.№ 91/2001 г. по описа на Районен съд – [населено място], подадена от Е. Х. М. с вх.№ 1112 от 03.06.2013 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 4040/2013 г. по описа на ВКС, ГК, ІІ г.о.
Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщаване на определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: