ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 191
София, 19.02.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 5003 по описа за 2015г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Б. като процесуален представител на П. П. П. от [населено място] срещу въззивното решение на Великотърновския апелативен съд от 19.VІ.2015г. по в.гр.д. № 160/2015г.
Ответникът по касационната жалба П. на РБ /П./ не е подал отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 19.VІ.2015г. въззивният съд по въззивни жалби и на двете страни е отменил решението на Русенския окръжен съд от 14.І.2015г. по гр.д № 969/2014г. в уважителната му част за разликата над 1000лв. до 6000лв., както и в частите относно присъдената законна лихва върху разликата и частично за разноските, и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от П. П. срещу П. иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за присъждане на посочената разлика като обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение за престъпление, за което е оправдан, и е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част до пълния предявен размер 35000лв.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че: по досъдебно производство № 14/2007г., образувано на 15.І.2007г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и т.4 НК, ищецът е бил разпитан като свидетел на 26.ІІ.2007г.; след неколкократни спирания и възобновявания на досъдебното производство с постановление от 27.ІХ.2011г. П. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.215 ал.1 НК за това, че на 07.І.2007г. с цел да набави за себе си имотна облага спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи, за които знаел, че са придобити от други две лица чрез престъпление, и му е взета мярка за неотклонение „подписка”; с влязла в сила на 18.VІ.2012г. присъда по НОХД № 31/2012г. на РС Тутракан ищецът е признат за невинен по предявеното му обвинение. При тези обстоятелства е направен извод за наличие на предпоставките за отговорност на П. за вредите, причинени на ищеца от продължилото от привличането му като обвиняем до влизането на присъдата в сила незаконно обвинение, и че прокуратурата не следва да обезщетява твърдяни вреди от неправомерни нейни действия за времето от образуването на досъдебното производство до повдигането на обвинението. Искът е основателен за обезщетение в размер на 1000лв. неимуществени вреди, изразяващи се в негативно отразяване върху психиката на ищеца /променил се, станал затворен, нервен, дори агресивен/ на продължилото в разумен срок наказателно производство /от 29.09.2011г. до 18.VІ.2012г./, преживян страх да не бъде осъден, притеснение и стрес, наложената мярка за неотклонение и свързаните с нея ограничения. Не са представени по делото доказателства, установяващи неимуществени вреди в по-голям размер – ищецът да е загубил работата си в Гърция поради незаконното обвинение. Представената в друго наказателно производство характеристична справка от 21.ІІ.2014г. е издадена от ОД на МВР Р. и твърдените за настъпили от отразени в нея неверни обстоятелства за наличие на висящо ДП № 14/2007г. не са в причинна връзка с действия на П. и с приетото за незаконно обвинение. Не се установява пострадалият виновно да е допринесъл за увреждането.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по чл.280 ал.1 ГПК по въпросите: 1. кой държавен орган следва да отговаря, когато незаконното действие или акт на администрацията се осъществява по нареждане на орган на следствието или прокуратурата /изложени са съображения, че водеща теза при постановяване на въззивното решение била, че П. не следва да обезщетява твърдените неимуществени вреди преди повдигане на обвинението, макар че са настъпили от действия в изпълнение на разпореждане на прокурор и във връзка с осигуряване развитието на досъдебното производство, с което произнасянето било в противоречие с т.10 от ТР № 3/2004г. на ОСГК, според която в случаи на принудителни административни мерки, каквото било полицейското задържане в случая, администрацията действа в условията на обвързана компетентност и административният орган не носи отговорност; П. не носела самостоятелна отговорност за вредите от незаконно действие или акт, осъществени по нейно нареждане, а се преценявало при определяне на глобалния размер на обезщетението, но в случая този елемент не бил обсъден при определяне на обезщетението; прието било, че след като не е повдигнато обвинение, административният орган не е действал в условията на обвързана компетентност, като не било съобразено, че този орган е действал под надзора за законност на П.; този факт рефлектирал върху периода на дължимо обезщетение и върху правилното прилагане на чл.52 ЗЗД, при което въззивното решение било неправилно; изложени са и съображения, че допускането на касационно обжалване имало значение за точното прилагане на закона относно солидарната отговорност на административния полицейски орган, действащ в условията на обвързана компетентност, и прокуратурата, че не следвало ищецът да понася санкция при очевидно накърнено материално право относно това, че е избрал да насочи претенцията спрямо единият от солидарно отговорните за обезщетяването му, решението не давало пълна защита на накърненото право, тъй като репарирало единствено щетите от момента на повдигане на обвинението, въпреки наличните вреди, нанесени му от полицейските органи преди това, извършени при условията на обвързана компетентност/; 2. следва ли П. да отговаря и относно извършените незаконосъобразни действия от страна на полицейските органи при условията на обвързана компетентност в изпълнение на разпореждане на прокуратурата; налице ли е своего рода освен незаконосъобразно действие и незаконосъобразно бездействие досежно изискването по отношение на оказване на контрол по законосъобразност от страна на прокуратурата.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение следва да бъде допуснато само по първия въпрос, уточнен от съда, отговаря ли П. за вреди от незаконосъобразни нейни действия в периода от образуването на досъдебно производство до повдигането на обвинение на ищеца. По този въпрос въззивният съд се е произнесъл отрицателно и това се е отразило на изхода на спора. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото с оглед липсата на практика по него.
По втория релевиран в изложението въпрос не са налице предвидените в процесуалния закон предпоставки за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд не е правил преценка относно отговорността на П. и за незаконосъобразни действия на полицейските органи в изпълнение на нейни разпореждания при условията на обвързана компетентност, при което поставеният въпрос е неотносим към резултата по спора по атакуваното решение.
За касационното обжалване П.П. следва да внесе по сметката на ВКС 5лв. държавна такса.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд, ГК, № 161 от 19.VІ.2015г. по гр.д № 160/2015г.
УКАЗВА на П. П. П. от [населено място] в едноседмичен срок да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС на РБ 5.00лв. държавна такса, както и че при неизпълнение касационната жалба ще му бъде върната.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване в о.с.з.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: