Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 191
София, 22.01.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
при участието на секретаря Анета Иванова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 287 /2018 г.:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 383 от 13.07.2018 г. по касационна жалба на Б. Д. Н. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 134 от 13.10.2017 г. по възз. гр. д. № 326 /2017 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 111 от 02.02.2017 г., допълнено с решение № 567 от 10.04.2017 г. по гр.д. № 989 /2017 г. на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателката Б. Д. Н. срещу Т. Г. М.: 1) за прогласяване нищожност на основание чл.42,б.„б“ ЗН, вр. чл.24,ал.2 ЗН на нотариално завещание от 19.12.2012 г., извършено от М. Х. Н. в полза на ответницата Т. Г. М., 2) евентуалните искове за унищожаване на основание чл.43,ал.1,б.“а“ и чл.43,ал.2 ЗН на същото нотариално завещание, както и 3) евентуални искове за обявяване нищожност на нотариалното действие по съставяне и подписване на нотариалното завещание на основание чл.576 ГПК във вр. чл.583,ал.1 и ал.2 ГПК и чл.579,ал.2 ГПК
Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по материалноправния въпрос: при изготвяне на нотариално завещание представлява ли нарушение на изискването, предвидено в чл.24,ал.2 ЗН, нотариусът да запише волята на завещателя, така, както тя е изявена устно пред него (нотариуса), възпроизвеждането от нотариуса по искане на завещателя на съдържанието на представено му от завещателя друго завещание, когато завещателят има говорни затруднения, които се изразяват в неспособност да говори свободно с цели правилни изречения и дори да изговаря цели думи и не е в състояние да произнесе съдържанието на представения текст, ако след прочитането на текста на изготвеното от нотариуса завещание, завещателят е потвърдил, че е съгласен с написаното.
По правния въпрос настоящият състав намира следното:
Съгласно правилото на чл.24,ал.2 ЗН нотариусът е длъжен да запише волята на завещателя, така, както тя е устно изявена пред него (нотариуса). От това следва, че завещателят трябва да изрази волята си пред нотариуса устно и непосредствено, което означава с цели изрази, смислено и пълно, а не с отделни звуци или думи, и че нотариусът е длъжен да отрази точно изявената пред него воля и няма право да запише в текста на съставеното от него завещание съдържание, което не е изречено от завещателя, нито съдържание, което нотариусът е формулирал по подразбиране в резултат на свое умозаключение, дори ако то е потвърдено от завещателя, след прочитането му от нотариуса.
От това следва, че когато завещателят има говорни затруднения, които се изразяват в неспособност да говори свободно с цели правилни изречения и дори да изговаря цели думи, и не е в състояние да произнесе съдържанието на представения текст, ако след прочитането на текста на изготвеното от нотариуса завещание, завещателят е потвърдил, че е съгласен с написаното и нотариусът е преценил, че завещателят не е глух нито ням, нотариусът има право да запише точно изреченото, когато прецени, че то отразява необходимото съдържание на нотариалното завещание, но няма право да замества изреченото със свои изрази и формулировки, или с формулировки, които се съдържат в представен от завещателя писмен текст, които завещателят не е в състояние да произнесе, дори и ако след прочитането им от нотариуса неизречените от завещателя изрази и формулировки са потвърдени от завещателя.
Към изложеното следва да се добави и че нотариусът е длъжен да отрази точно изявената пред него воля и в случаите, когато е назначил преводач (в хипотезата на чл.582 ГПК) или тълковник (в хипотезата на чл.583 ГПК).
Записването от нотариуса на воля, каквато не е изявена от завещателя, обуславя нищожност на завещателното разпореждане, извършено с нотариално завещание.
Ответникът по касация Т. Г. М. оспорва основателността на касационната жалба.
По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК:
Въззивният съд е приел следното:
По главните искове по чл.42,б.„б“, вр. чл.24,ал.2 ЗН: спазени са всички предвидени в чл.24,ал.2 ЗН изисквания за формата на нотариалното завещание, поради което то е валидно: нотариусът е извършил удостоверяване, че документът е съставен в неговата кантора в присъствието на двама свидетели съобразно изразената пред него воля на завещателката да направи завещание в полза на племенницата си, поради което се налага изводът, че завещанието е валидно с оглед изискванията за форма.
Въззивният съд е изложил мотиви за недоказаност на твърдението, че нотариалното завещание е било изготвено предварително по образец и възпроизвежда дословно завещание на покойния съпруг на завещателката. Обсъдил е показанията на Е. П. В. и М. Б. С., които са били свидетели и при съставяне на завещанието. Приел е, че завещателката М. Х. Н. е изразила пред нотариуса изрично искане текстът на документа да е като този на предходното съставено в нейна полза завещание, за което е посочил, че не съществува законова забрана.
Поради изхода от главните искове въззивният съд е приел, че подлежат на разглеждане евентуалните искове с правно основание чл.43,ал.1,б.„а” ЗН и чл.43,ал.2 ЗН за унищожаване на нотариалното завещание от 19.12.2012 г., извършено от М. Х. Н. в полза на ответницата Т. Г. М., както и исковете по чл.576 ГПК във вр. чл.583,ал.1 и ал.2 ГПК и чл.579,ал.2 ГПК и е изложил мотиви за тяхната неоснователност.
По доводите за неправилност на въззивното решение:
Настоящият състав намира за основателен мотивирания с анализ на събраните свидетелски показания довод на жалбоподателя за необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд относно обстоятелството, че при извършване на нотариалното завещание завещателката е изразила пред нотариуса волята си устно.
По делото е спорно дали към момента на съставяне на нотариалното завещание наследодателката М. Х. Н. е могла да изразява мислите си устно – да говори. За това са разпитани две групи свидетели, посочени от двете страни в спора, които дават противоречиви показания.
От показанията на посочените от ищцата (жалбоподателка в касационното производство) свидетели Р. Г. и М. Г. се установява, че след прекаран много тежък инсулт преди 7 – 8 години, при което е бил засегнат говорния и апарат, М. Х. Н. разбирала какво и се говори, но не е могла да говори, а само да издава неразбираеми звуци, отделни срички и думи, които не е могла да изговаря правилно и да употреби в смислена реч, не е могла да направи смислено изречение, М. Х. Н. е общувала със свидетелките единствено с показване (с жестове). При ежедневно пазаруване също се е изразявала с жестове. Донякъде ищцата е започнала да разбира нейните жестове.
Свидетелките са категорични и за това, че М. Х. Н. не е могла да чете и да пише, била е неграмотна, тъй като поради заболяване е престанала да ходи на училище още в първо отделение. Поради това още преди да претърпи инсулта М. Н. е ходила в банка само с придружител, който е попълвал документите
Посочените от ответницата Т. Г. М. свидетели Е. В. и М. Б. С., които са посочени като свидетели в нотариалното завещание, твърдят, че М. Н. можела да говори до последно, имала говорни проблеми и говорела (с) кратки думи. Свидетелката В. дават примери с двусрични думи. Твърди също, че М. Н. Можела да чете вестници и статии, които коментирали с нея. Тя твърди, че М. Н. разговаряла с нея (оплаквала и се от ищцата), разговаряла и по телефона с нея и в нейно присъствие. Според тази свидетелка пред нотариуса М. Х. Н. казала: „Искам тези имоти дам Д.“ и „Знам, ний дали къща на Д.“, след това дала на нотариуса документи, от който нотариусът прочитала за всеки отделен имот и питала дали да го включи в завещанието, а М. Х. Н. казвала „да“, „да, така, така“ и „да, съгласна“, последното не казала ясно, защото и било трудно да произнася думите. Кратки, малки думи ги свързвала в изречение, сложни думи не можела да произнася в следствие на инсулта. Тя произнесла думата завещание много трудно, загатнато „зааве, зааве“, не могла да каже цялата дума, но представила на нотариуса завещанието от съпруга и към нея и казала „така, така, така“.
Според свидетелката С. М. Н. говорела малко завалено, но и се разбирало какво казва. Пред нотариуса си извадила всички документи и казала „така, така, така искам като това да се направи на Дорето“. Разбрало се, че иска завещанието да е за Т., защото седяла до нея и я тупала по рамото. Нотариусът първо казвала на М. Х. Н. всяко изречение да го одобри и така го вписвала.
От изложеното за необоснованост на фактическите изводи на въззивния съд и с оглед дадения отговор на правния въпрос следва извод, че обжалваното решение е неправилно в частта по иска за прогласяване нищожност на основание чл.42,б.„б“ ЗН, вр. чл.24,ал.2 ЗН на нотариалното завещание от 19.12.2012 г., извършено от М. Х. Н. в полза на ответницата Т. Г. М.,
Поради изложеното въззивното решение следва да бъде отменено и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разгледан по същество от настоящата инстанция.
Настоящата инстанция намира за установено от показанията на разпитаните по делото свидетели, че М. Х. Н. не е изявила пред нотариуса волята си устно, с цели изрази и нотариусът не е отразила в текста на завещанието изявената от завещателката воля, а (нотариусът) е формулирала съдържанието на завещанието по най-общите указания на М. Н. и го е вписвала след потвържденията на М. Н.. Твърденията на посочените от ответницата по иска свидетели за тези обстоятелства, които са били свидетели на изготвянето на нотариалното завещание, както и твърденията, че М. Н. не е могла да се изразява с цели правилни изречения, са твърдения за неизгодни за ответницата обстоятелства, поради което следва да бъдат кредитирани без да е необходимо за това да бъдат събрани и други доказателства. Това е достатъчно за признаване на основателността на иска.
Но настоящият състав намира също и че ищцата е провела доказване на обстоятелството, че към момента на изготвяне на нотариалното завещание М. Х. Н. не е могла изобщо да произнася цели изрази и изречения, дори и цели думи, от което по още по-категоричен начин следва извод за основателността на иска. Така е защото настоящият състав намира, че следва да кредитира показанията на посочените от ищцата свидетели, които са за непосредствените впечатления, последователни и непротиворечиви и че не следва да кредитира показанията на посочената от ответницата свидетелка М. Б. С. за изгодните за ответницата обстоятелства (че М. Н. е могла да изговаря цели изрази), тъй като тази свидетелка твърди неистини пред съда – че не е свидетелствала по делото срещу ищцата за домашно насилие (л.111,стр.2). Това дело (№ 7744/ 2013 г. В.. РС) обаче е приложено към настоящото дело и от протокола от съдебно заседание от 18.07.2013 г. (л.22,стр.2 и л.23) е видно обратното, че М. Б. С., както и Т. Г. М. (ответникът по исковете по настоящото дело), са били разпитани като свидетели по делото (молбата е приета за основателна въз основа на техните показания). А твърденията на другата свидетелка на ответницата – Е. В., че М. Н. могла да говори с кратки думи и да ги свързва с изречение, се опровергават от примерите които самата свидетелка дава за това – например за начина на изговаряне на думата завещание.
От изложеното следва извод за основателност на касационната жалба, че въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо това бъде постановено друго, с което искът за прогласяване нищожност на основание чл.42,б.„б“ ЗН, вр. чл.24,ал.2 ЗН на нотариално завещание от 19.12.2012 г., извършено от М. Х. Н. в полза на ответницата Т. Г. М., а евентуалните искове да бъдат оставени без разглеждане, тъй като не е осъществено вътрешнопроцесуалното условие за това.
Жалбоподателят иска да и бъдат присъдени направените в съдебните инстанции разноски, не представя списък за разноски, в първоинстанционното производство е направила искане за присъждане на разноски, във въззивното е направила искане за присъждане на държавните такси. С оглед изхода от спора настоящият състав намира искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за основателно за сумата 2 933 лева, от които 776 лева държавна такса за касационното производство, за сумата 746 лева държавна такса за въззивното производство и за сумата 1 411 лева държавна такса за първоинстанционното производство, Ответницата претендира разноски, но с оглед изхода от това производство искането и е неоснователно.
Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 134 от 13.10.2017 г. по възз. гр. д. № 326 /2017 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 111 от 02.02.2017 г., допълнено с решение № 567 от 10.04.2017 г. по гр.д. № 989 /2017 г. на Варненски окръжен съд
Вместо това постановява:
На основание чл.42,б.„б“ ЗН, вр. чл.24,ал.2 ЗН по иск на Б. Д. Н. срещу Т. Г. М. прогласява нищожността на нотариално завещание № 2, том I, рег. № 5056, по н.д. № 11 от 2012 г., съставено на 19.12.2012 г. от нотариус с № 478 на нотариалната камара, с район на действие – този на Варненския районен съд, извършено от М. Х. Н. в полза на ответницата Т. Г. М..
Оставя без разглеждане евентуалните искове на Б. Д. Н. срещу Т. Г. М. с правно основание чл.43,ал.1,б.“а“ и чл.43,ал.2 ЗН за унищожаване на същото завещание и с правно основание чл.576 ГПК във вр. чл.583, ал. 1 и ал. 2 ГПК и чл.579, ал. 2 ГПК за обявяване на нищожност на нотариалното действие по съставяне и подписване на същото нотариално завещание.
Осъжда Т. Г. М. да заплати на Б. Д. Н. сумата 2 933 (две хиляди деветстотин тридесет и три) лева разноски за държавни такси в трите инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.