5
гр. д. № 1001/2010 г. на ВКС, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 191
София, 28.02.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на първи февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Д. Ц.
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. частно гражданско дело N 1001/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от И. С. срещу решение от 04.03.2010 г. по гр. д. № 2188/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което след като е отменено първоинстанционното в частите, с които са уважени искове за сумата 14800 лв., представляваща стойността на направени подобрения и за сумата 11977 лв. доплатена стойност на предоставен в обезщетение апартамент и за сумата 1632.28 лв. присъдени разноски е постановено друго, по съществото на спора, с което предявените искове са отхвърлени като неоснователни.
Поддържа се довод за необоснованост на извода, че касаторката не е била добросъвестен владелец подобрил имота, който е възстановен в патримониума на общината след отмяна на отчуждаването на бивш имот на касаторката. Вторият довод е за нарушаване на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е определил правната квалификация на иска за присъждане стойността на подобренията, а се е произнесъл по тази, дадена от касаторката в исковата молба. Третият довод е за неправилно прилагане на материалния закон чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
В изложението по чл. 284, ал.3 ГПК е направено позоваване на общите предпоставки чл. 280, ал.1 ГПК, без да е мотивирана конкретна предпоставка. Твърди се, че съдът е разрешил процесуален въпрос от значение за изхода на спора, дали е задължен служебно да определи правната квалификация на иска, с който е сезиран, и доколко е обвързан от посоченото правно естество на иска от ищеца.
Другото твърдение е, че се е позовал на влязло в сила решение, постановено в административно производство, което не съставлява практика на съдилищата” съгласно разрешението дадено в ТР № 1/2010 г. на ОСГКТК на ВКС. Поддържа се и това, че съдът е разрешил и въпрос за конкуренцията на норми в специалния закон – ЗВСНОИ по З. и др. и в ЗС и дали една правна норма изключва приложението на друга, без да е конкретизирано кои са тези норми.
Ответникът по касация С. община не е взела становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение. Обжалваемия интерес е на стойност над 1000 лв., поради което не е налице отрицателната предпоставка за допустимост по чл. 280, ал. 2 ГПК, преди изменението му с ДВ бр. 100 от 2010 г.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
Касаторката Й. е предявила срещу С. община два осъдителни иска: за сумата 10026.34 лв., представляваща стойността на извършени подобрения в апартамент № 110, в бл. 15бвгде, вх. Д, ет. 7 в ж.к. Д.,[населено място] и за сумата 11977 лв., която се претендира като получена от ответника на отпаднало основание.
Исковете са отхвърлени като неоснователни. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че от касаторката и брат й през 1982 г. е бил отчужден съсобствения им имот парцел І-213 в кв. Д.,[населено място]. Касаторката е била обезщетена с описаното по-горе жилище, което е било на стойност 19133 лв. Разликата между цената му и стойността на отчуждения от нея имот, възлизаща на 11970 лв., касаторката е заплатила със свои средства. През 1992 г. е направила искане за отмяна на отчуждаването по реда на чл. 4 ЗВСНОИ, поради това че мероприятието не е било реализирано. Искането е уважено и отчуждаването отменено с решение от 10.07.1998 г. по а. д. № 848/1997 .г. на СГС, ІІІ отд. Установено е и това, че след отмяна на отчуждаването касаторката е направила подобрения в имота като е поставила теракот, фаянс, извършена е подмяна на тръби за мръсен канал, поставяне на паркет и др. на обща стойност 10026.34 лв.
Правна последица от отмяната на отчуждаването на основание чл. 4 ЗВСНОИ е преминаване правото на собственост върху полученият в обезщетение апартамент в имуществената сфера на общината. През 2005 г. касаторката е била поканена да освободи доброволно заеманото от нея жилище без основание, което е обусловило правния й интерес от исковете.
По претенцията за стойността на подобренията съдът е приел, че след отмяна на отчуждаването касаторката е упражнявала фактическа власт върху имота без правно основание, поради което няма качеството на добросъвестен владелец. От това е направил извод, че претенцията за стойността на подобренията заявена на основание чл. 72, ал. 1 ЗС е неоснователна.
За неоснователна е намерена и претенцията за сумата от 11977 лв., представляваща доплатената стойност на апартамента, придобит като обезщетение за отчуждения имот. Изводът е обоснован с това, че ЗВСНОИ не предвижда така правна възможност. С оглед правоотношенията между приложимият закон е реституционния, а не общия ЗС.
На следващо място съдът е приел, че заплатената от касаторката сума за доплащане на апартамента през 1982 г. след деноминацията на лева възлиза на 11.97 лв. Последният правен извод е за това, че двете претенции са заявени през 2006 г., а те са станали изискуеми от момента на отмяна на отчуждаването, който момент е влизане на решението постановено в производство по чл. 4 ЗВСНОНИ – в сила 10.07.1998 г., поради което са погасени по давност на основание чл. 110 ЗЗД, възражение за което е направено от ответника.
Съдът се е произнесъл по въпрос дали ЗВСНОИ се отнася към ЗС като специален към общ закон без да е съобразил предметния им обхват. Двата закона уреждат различни обществени отношения. ЗВСОНИ регламентира правна възможност да се иска отмяна на отчуждавания на недвижими имоти, извършени на изчерпателно изброените в чл.1, ал. 1 от него основания. ЗС урежда отношенията по повод на собствеността, другите вещни права и тяхното придобиване, изгубване и защита, както и владението и вписванията. Предметният обхват на двата закона е различен, поради което направеното съпоставяне е некоректно.
В ЗВСОНИ не е предвидена правна възможност за уреждане на парични претенции между държавата (общината) и отчуждените собственици, чиито имоти се възстановяват след отмяна на отчуждаването. Това не означава че липсва правни норми, които да уредят отношенията. Правото на вземането за платената разлика между цената на получения в обезщетение имот и стойността на отчуждения от касаторката намира правно основание в чл. 59 ЗЗД. Реституционният закон цели да върне в патримониума на отчуждения собственик отчуждения от него имот. След отмяна на отчуждаването и настъпилата размяна на вещни права, с получената сума, представляваща разлика между имотите, ответникът неоснователно се обогатява, поради което следва да я върне, на отчуждения собственик. Вземането се погасява с изтичането на общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. При направено възражения от страната на ответника, че вземането е погасено по давност, разрешеният от съда материалноправен въпрос за това дали вземането е погасено по давност след като е станало изискуемо на 10.07.1998 г., а искът е предявен на 13.04.2006 г., т. е. след изтичане на петгодишния срок по чл. 110 ЗЗД , поради което и искът е неоснователна, е законосъобразен.
По претенцията за стойността на направените подобрения съдът се е произнесъл по посоченото от страната правното основание. Приел, че касаторката не е добросъвестен владелец, тъй като след отмяната на отчуждаването имотът е станал общинска собственост, а тя го е владяла без основание, поради което има качеството на недобросъвестен владелец. Въз основа на така възприетите факти е направил извод, че след като претенцията е основана на чл. 72, ал. 1 ЗС, то искът е неоснователен. Възприетото от съда, че той е обвързан от правната квалификация на иска, посочена от ищеца, е в противоречие със задължителната практиката на ВКС. С постановеното решение в тази част съдът се е произнесъл по процесуалния в противоречие със задължителната практика на ВКС.
С решението съдът се е произнесъл и по материалния въпрос за погасяване на паричното вземане за подобренията по давност. Разрешението е формирано в противоречие с практиката на ВКС по прилагане нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, която определя, че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, както и със задължителната практика, формирана по въпроса, че паричното вземане за направените от владелеца подобрения в чужд имот е изискуемо и погасителната давност за него започва да тече от момента на прекъсване на владението, каквото разрешение е дадено с т. 6 от ПП № 6 от 1974 г. на ВС на РБ.
В изложението към касационната жалба е направено позоваване на общите предпоставките за допускане на касационна проверка, но от формулираните процесуален и материалноправен въпроси и посочената задължителна практика на съда, в противоречие на която те са разрешени следва да се приеме, че е налице предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на решението в частта по иска за присъждане стойността на подобренията, в какъвто смисъл е и разрешението дадено относно правомощията на касационния съд с т.1 на ТР на ОСГКТК № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. Не може да бъде формулирана предпоставка за допускане на касационна проверка на решението по отношение на другия иск, поради което в тази част не следва да се допуска касационна проверка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.03.2010 г. по гр. д. № 2188/2009 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отхвърлен иска за сумата 14800 лв., представляваща стойността на направени подобрения в апартамент № 110, в бл. 15бвгде, вх. Д, ет. 7, в ж.к. Д.,[населено място]
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса за касационното обжалване в размер на 296 лв. по сметка на ВКС и представи доказателство за това.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.03.2010 г. по гр. д. № 2188/2009 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отхвърлен иска за сумата 11977 лв., представляваща доплатена разлика в цена на предоставен в обезщетение апартамент и отчуждения от касаторката имот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: