2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 191
гр. София, 05.10.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков
2. Даниела Стоянова
при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1063 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №40/22.11.2017 г., постановено по д.№ 110/2017 г. от състав на Окръжен съд – Разград.
Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор, като в открито съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
Касационното обжалване е допуснато с определение №494/30.05.2018 г. от състава на ВКС.
Материалноправен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, следва ли да се приеме, че съставът на непозволеното увреждане изисква увреденото имущество да се намира във владение на извършителя на извършителя на деянието, или следва вредите да са настъпили в патримониума на увреденото лице. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, ВКС приема следното:
Вредата е един от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане. В случаите, в които вредата се изразява в увреждане на имущество на пострадалия, за да е налице вреда по смисъла на чл.45 ЗЗД, е достатъчно да е налице увреждане на имуществото на пострадалия, като е без значение дали това имущество е във владение на извършителя на деянието или то продължава да е във владение на пострадалия или на трето лице, но е увредено. От значение за наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане и конкретно на вредата е, че собственото на пострадалия имущество, в резултат от деянието на извършителя е увредено, като на това основание, при наличието на останалите елементи на фактическия състав на деликта, се ангажира и отговорността на извършителя по чл.45 ЗЗД. Когато вредата се изразява в липса на парични средства, е достатъчно те, в резултат от деянието, да са излезли от патримониума на пострадалия, като дали се намират в извършителя или в трето лице е без значение за наличието на вреда по смисъла на чл.45 ЗЗД.
По касационната жалба, ВКС приема следното:
Безспорно е по делото, че с присъда № 24/ 21.02.2013 година постановена по НОХД № 169/ 2012г. по описа на РС – Исперих ответницата е призната за виновна в това, че през периода 17.09.2009г. – 04.02.2010г. в [населено място] и в [населено място], обл.Р., при условията на продължавано престъпление е съставила неистински частни документи – 12 бр. комплектовани договори за потребителски заем от [фирма], за да докаже, че съществуват правни отношения – сключени договори за потребителски заеми между Б. [фирма] от една страна като кредитор и посочените в тях лица като кредитополучатели – престъпление по чл.309 ал.1, във във вр. с чл.26 ал.1 от НК, като на основание чл.305 от НПК и чл.78а, ал.1 от НК съдът я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание “ГЛОБА” в размер на 2 000 лева. Със същата присъда ответницата е призната за невиновна, че за инкриминирания период от време в съучастие като съизвършител, чрез използване на неистински документи – горепосочените 12 бр. комплектовани договори за потребителски кредит, е получила без правно основание чуждо движимо имущество- парична сума в общ размер на 8 600 лв., собственост на ищеца, с намерение противозаконно да го присвои – престъпление по чл. 212, ал. 1 въ в вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и е оправдана по обвинението.
Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, влязлото в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. На това основание, от елементите на непозволеното увреждане следва да се приемат за безспорно установени деянието, противоправността и вината на ответницата по делото.
Видно от представените по делото извлечения от счетоводни документи на банката – ищец, по отпуснатите от банката кредити, резултат от деянието на ответницата, непогасена е останала сумата от 7 756 лева. За ищеца това е вреда, като с оглед отговора на правния въпрос е без значение в чие владение се намират паричните средства, излезли от патримониума на банката – ищец.
Безспорно е, че деянието на ответника се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с вредата, доколкото неправомерното деяние на ответницата е довело до отпускането на сумите, невъзстановени на банката.
Предвид изложеното, настоящия състав на ВКС счита, че предявеният иск е основателен.
По направеното възражение за изтекла погасителна давност.
Вземането не произтича от договор за кредит, а от непозволено увреждане, поради което е неоснователно възражението на ответницата, че в случая следва да се приложи тригодишна погасителна давност, тъй като тя е общата – петгодишна давност по чл.110 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.3 ЗЗД, за вземане от непозволено увреждане, давността тече от откриването на дееца. В случая, в тежест на ищеца е да докаже, че дееца е открит в един по-късен период от извършването на деянието, като такива доказателства по делото не са представени. Напротив, от естеството на деянието е видно, че дееца е бил известен и към момента на извършването на деянието, доколкото ответника е служител на ищцовата банка , поради което следва да се приеме, че общата петгодишна давност тече от деня на извършването на деянието, т.е. така, както е посочено деянието в присъдата на наказателния съд, задължителна в тази част за настоящия граждански съд – през периода 17.09.2009г. – 04.02.2010г. в [населено място] и в [населено място], обл.Р., при условията на продължавано престъпление е съставила неистински частни документи – 12 бр. комплектовани договори за потребителски заем от [фирма], за да докаже, че съществуват правни отношения – сключени договори за потребителски заеми между Б. [фирма] от една страна като кредитор и посочените в тях лица като кредитополучатели. Петгодишната погасителна давност е изтекла на 04.02.2015 г. за последното деяние, докато молбата за издаване на заповед за изпълнение е подадена в съда на 16.08.2016 г., т.е. след изтичането на петгодишния погасителен давностен срок, поради и което следва да се приеме, че макар и основателен, предявения иск следва да се отхвърли, като погасен по давност.
По изложените съображения, решението на въззивния съд следва да се отмени, доколкото съдът е приел, че исковете са неоснователни, като се постанови ново решение, с което исковете се отхвърлят поради погасяването на вземането по давност.
С оглед изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат разноски за настоящото производство, но такива не са поискани и липсват данни да са сторени.
Водим от горното, състав на ВКС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №40/22.11.2017 г., постановено по д.№ 110/2017 г. от състав на Окръжен съд – Разград, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма] ЕИК[ЕИК] против Г. Ш. Д. установителен иск за сумата 7756 лева и лихва за забава в размер на 2746,22 лева, поради погасяването на вземането по давност.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:1. 2.