Решение №191 от по гр. дело №4241/4241 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
                                     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   
 
                                                                № 191
 
                                             гр.София, 26.02.2009 год.
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и девета година в състав:
 
              
                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
                                              ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
                                                                  ОЛГА КЕРЕЛСКА
 
 
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №4714 по описа на І г.о. за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е обща касационна жалба от С. Н. Ц. и Н. И. А. , двете от с. О., общ. Чепеларе, чрез адв. П, против решението от 10.07.2008г. по гр.д. №410/2008г. на Окръжен съд-Смолян, с което е оставено в сила решението от 18.02.2008г. по гр.д. №130/2007г. на Районен съд-Чепеларе, с което са отхвърлени исковете на С. Н. Ц. и Н. И. А. с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ.
Не е постъпило становище по допускането на касационното обжалване от ответника О с. по земеделие и гори- гр. Ч. и от страните по чл.15, ал.1 от ЗВСГЗГФ.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК /във връзка с чл.218в, ал.1 от ГПК отм./, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените в касационната жалба основания по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
Съдът е сезиран от С. Н. Ц. и Н. И. А. с искове с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ за възстановяване правото на собственост на наследниците на Н. И. Т. , починал на 08.10.1944г., и М. И. Т. , починал на 28.01.1978г., върху гори в ревир „О”, землище на с. О., общ. Чепеларе.
Въззивният съд е приел, че исковете на С. Ц. за възстановяване на собствеността върху гори на наследниците на Н. И. Т. , са неоснователни, тъй като се иска възстановяване на собствеността на наследниците на наследодател, който е починал преди национализацията на горите 1948-1949г., както и поради това, че този наследодател не фигурира в последния съставен във времето документ за съпритежателите на ревира, представен по делото – Списък на членовете горовладелци на кооперация „О”, които получават сума срещу идеални дялове от добитите материали през стопанската 1945-46г.
Въззивният съд е приел, че исковете на Н. А. за възстановяване собствеността върху гори на наследниците на М. Т. са неоснователни, тъй като записванията „братя Т. ” и „братя И. Т. ” в Дневник на имуществените дялове на ГПК”О” не индивидуализира собствениците достатъчно, вкл. и останалите доказателства, между които и Списък на членовете горовладелци на кооперация „О”, които получават сума срещу идеалните дялове от добитите материали през стопанската 1945-1946г., в които е посочено, че М. Т. е притежавал 264дяла.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателите, за да обосноват допускането на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поддържат, че въпросът за легитимираните лица да искат възстановяване на собствеността по реда на ЗВСГЗГФ и въпросът за доказателственото значение на представените от тях документи е разрешаван противоречиво от съдилищата, като се позовават на приложени по делото съдебно решение, по което при предявени искове от наследниците на починал преди национализацията собственик на гори, въз основа на същите документи исковете са уважени, и на съдебно решение, по което са уважени исковете при записвания в Дневника за имуществените дялове на ГПК”О”, които също не индивидуализират собствениците достатъчно, с оглед на отразените дялове на наследодателя в Списъка на членовете горовладелци на кооперация „О”, които получават сума срещу идеалните дялове от добитите материали през стопанската 1945-1946г.
Налице са противоречиво решавани от съдилищата правни въпроси относно легитимираните лица да искат възстановяване на собствеността по реда на ЗВСГЗГФ, явяващ се съществен, тъй като е свързан с изводите на съда за легитимираните да искат възстановяване на собствеността лица, и за доказателствената сила на представените доказателства, явяващ се съществен, тъй като е свързан с изводите на съда за съществуването, съответно несъществуването на спорното право, поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
 
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване решение от 10.07.2008г. по гр.д. №410/2008г. на Окръжен съд-Смолян, по обща касационна жалба на С. Н. Ц. и Н. И. А.
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top