ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 191
София, 15.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1085/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Н. Б. – Д. и М. Д. Д. – двете от гр. П. и по касационна жалба на С. В. С. – от гр. П. срещу Решение от 17.VІ.2009 г. по гр.д. № 1510/ 2008 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила Решение № 14 от 22.І.2008 г. по гр.д. № 2517/ 2007 г. на Пловдивски районен съд, с което по исковете на “С” Е. – в ликвидация – гр. П. срещу М. Н. Б. – Д. , М. Д. Д. и С. В. С. – всички от гр. П., е признато за установено, че ищецът е собственик на апартамент № 3/7, находящ се в гр. П., кв. “В”, ул.”П” № 99, бл.1589, вх.”А”, ет.2 и С. В. С. е осъдена да предаде на ищеца владението върху имота, с оплакване за неправилност на решението. В касационната жалба и в Допълнение към касационна жалба М. и М. Д. излагат, че същественият материалноправен въпрос за активната легитимация на ищеца да води иска, се решава противоречиво от съдилищата, като в Пловдивски районен и в Пловдивски окръжен съд се водят 15 аналогични и идентични като предмет дела с ищец “С” Е. и различни ответници, с които исковете на ищеца са отхвърлени и във ВКС са образувани три дела – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. В жалбата на С. В. С. се излага, че по подобен род дела със същия предмет на разглеждане има противоречиви решения на съдилищата – по гр.д. № 2146/2007 г., гр.д. №3609/2006 г. и гр.д. № 3606/2006 г. на ПРС – основание за касационно обжалване.
Ответникът по касационните жалби “С” Е. – в ликвидация – гр. П. по съображения, изложени в писмен Отговор от 23. ХІ.2009 г. и Отговор от 4. ХІ.2009 г., оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество жалбите.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са уважени установителен иск и осъдителен иск, и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
По изложения разрешен от съда материалноправен въпрос за активната легитимация на ищеца, жалбоподателките представят копия от Решение №372/12.ІІІ.2008 г. по гр.д. № 3260/2007 г. на ПОС, Решение №2083/12. ХІІ.2007 г. по гр.д. № 2146/2007 г. на ПОС, Решение от 15.VІІ.2009 г. по гр.д. №566/2009 г. на ПОС и Решение № 220/17. ХІІ.2007 г. по гр.д. №608/2006 г. на ПРС, всички невлезли в законна сила, поради което не може да се приеме, че са доказали, че въпросът се решава противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Представено е от жалбоподателките М. и М. Д. след постъпването на касационните жалби копие от Решение № 594 от 4. ХІІ.2009 г. по гр.д. № 3139/ 2008 г. на ВКС, постановено на основание чл. 290 ГПК, което решение съставлява задължителна съдебна практика по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК и с което е решен въпроса за приложението на чл. 79 ал. 1 вр. чл. 68 ЗС. С обжалваното въззивно решение изложеният въпрос е решен в противоречие с тази задължителна съдебна практика. Затова дори и да е била налице противоречива съдебна практика по изложения материалноправен въпрос, по въпроса е създадена задължителна съдебна практика, на която противоречи въззивното решение – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 119 от 17.VІ.2009 г. по гр.д. № 1510/ 2008 г. на Пловдивски окръжен съд.
Указва на М. Н. Б. – Д. , М. Д. Д. и С. В. С. – всички от гр. П. в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата общо 833 лв., поравно от трите жалбоподателки, съгласно чл. 1 и чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и чл. 69 т. 2 ГПК.
Делото да се докладва за насрочване след внасяне на държавната такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: