ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 192
София, 13.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
ч.гр.дело № 894/2014 год.
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 12164/20.12.13 г на [фирма], чрез процесуалния му представител адв.С. С. и частна жалба вх.№ 11391 от 2.12.2013 г на В. Б. М. срещу определение № 553 от 14.11.2013 г по гр.дело № 5853/2013 г на Върховният касационен съд на РБ, Първо гражданско отделение в частта, с която са върнати подадените от жалбоподателите касационни жалби срещу въззивното решение от 11.6.2013 г по гр.дело № 4646/11 г на Софийски градски съд, ГО, Втори „Б” въззивен състав в обжалваните му части.В частните жалби се подържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неправилност на същото.
Върховният касационен съд, тричленен състав на Четвърто гр. отделение, като прецени оплакванията в частните жалби и данните по делото, намира следното:
Частните жалби са подадени в срок, изхождат от процесуално легитимирани страни, против определения, преграждащи развитието на делото, поради което съдът ги преценява като допустими, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни.
За да постанови обжалваното определение, съдът е констатирал, че първоинстанционното и въззивно производство са се развили при действието на ГПК /отм/.Исковата молба е подадена на 8.9.2006 г като цената на всеки един от предявените отрицателни установителни искове по чл.97 ал.1 от ГПК /отм/ се определя съобразно разпоредбата на чл.55 ал.1 б.”Б” от ГПК /отм/, съгласно която държавната такса се събира върху цената на иска, която по искове за собственост е ? от данъчната оценка.Прието е, че на л.57 и 58 от първоинстанционното дело са представени данъчни оценки за целия имот съответно в размер на 959 131 лв и 966 264, 80 лв като стойността на 0, 002 % от тях, за която са предявени двата иска е в размер на 1918, 26 лв и 1932, 53 лв. Следователно касае се за цена на отделните искове под 5 000 лв и съгласно правилото на чл.280 ал.2 от ГПК въззивното решение с такава цена не подлежи на касационно обжалване.
Определението е правилно.
Съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК /ДВ бр. 100/21.12.2010г/. не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. Нормата влиза в сила от деня на публикуването й в Държавен вестник, т. е. на 21.12.2010 г., когато е публикуван ЗИДГПК. Касационната жалба е подадена на 20.10.2011 г. Съгласно § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр. 100/2010 г./, висящите производства продължават по досегашния ред. По смисъла на този текст, висящи производства ще се считат тези, по които касационната жалба е подадена преди 21.12.2010 г. За производствата, образувани по постъпили касационни жалби след това се прилага новата редакция на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
Следователно обжалваното определение е съобразено с процесуалния закон и следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 553 от 14.11.2013 г по гр.дело № 5853/2013 г на Върховният касационен съд на РБ, Първо гражданско отделение в частта му, с която са върнати подадените от [фирма] и В. Б. М. касационни жалби срещу въззивното решение от 11.6.2013 г по гр.дело № 4646/11 г на Софийски градски съд, ГО, Втори „Б” въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.