О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
София, 15.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 10 април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1633 /2013 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Ц. С. против решение № 556 от 28.12.2012г. по гр.д.№ 839 по описа за 2012г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 174 от 09.08.2012г. по гр.д.№ 620/2011г. на Ботевградски районен съд. С последното е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС, предявен от касатора против [фирма] за ревандикиране на два имота: 1.овощна градина с площ 0,601 кв.м. в строителните граници на [населено място], в м. „Крушова поляна”, съставляващ имот № 121 по помощния план на тази местност, участващ в УПИ V-обектова охрана” от кв. 23 по регулационния план на [населено място] 2. пасище от 0,899 дка, находящ се в същата местност, съставляващ имот 118 от същия план.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 14, ал.1 във вр. с чл. 10, ал.7 и чл. 12, ал.7 ЗСПЗЗ, за допуснати съществени процесуални правила и за необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси. 1.следва ли да се приеме, че препис-извлечение от емлячния регистър е достатъчно доказателство за установяване правото на собственост към момента на колективизацията, 2.съставляват ли декларациите от емлячния регистър „друг писмен документ” по смисъла на чл. 12, ал.7 ЗСПЗЗ 3.има ли конститутивно действие решението по чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ при възстановяване правото на собственост в хипотезата на чл. 10, ал.7 от същия закон и доказва ли това решение възстановено право на собственост, 3. какви са предметните предели на косвения съдебен контрол на решението на ОСЗГ при предявен иск за собственост, може ли съдът без да е направено оспорване правото на собственост на ищеца, или на наследодателя му към момента на образуване на ТКЗС да проверява това право, ако ответникът не противопоставя собствени права. По тези въпроси се твърди противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС- основание за допускане по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
Ответницата по касация [фирма] оспорва касационната жалба, защото в хода на производството не са събрани доказателства за точното местонахождение на имотите на ищеца. Счита, че не са обосновани основанията за допускане, защото съдебното решение не е постановено в противоречие със съдебната практика.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Ищецът е син на Ц. С. К., починал на 29.12.1989г. и внук на С. К. Ц., починал на 08.10.1955г. и е един от техните наследници. С решение № 6121/01.11.2010г. т.ІІ.2, на наследници на Ц. С. К. е възстановена в съществуващи реални граници овощна градина с площ 0,601 кв.м., съставляваща имот 121 по помощния кадастрален план на м.”Крушова поляна”. Този имот е заявен под № 6 в заявлението, доказан е с декларация от емлячния регистър от 1948 и у-ние 2400-413(2) 10.09.2010г. по чл..13а ал..5 и скица по чл. 13а ал.6 ППЗСПЗЗ. С р № 6130/01.11.2010г. р.ІІ,т.3 на наследници на С. К. Ц. е възстановен в съществуващи реални граници имот 118 по помощния план на м. „Крушова поляна” в землището на [населено място], съставляващ – пасище от 0,899 дка. Правото на собственост е установено с декларация от емлячния регистър от 1948г. Наличието на свободна за възстановяване площ е установено в административно производство по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ, с влязло в сила решение № 452/10.07.2009г. по адм.д.№ 211/2009г. на Адсминистративен съд София-област. Тъй като имотите не са били заснети в кадастрални планове към момента на колективизацията и за първи път са включени в строителните граници през 1987г., идентифицирането им е станало чрез анкетиране, съгласно предвидената изрична възможност в чл. 13а, ал.4,т.5 ППЗСПЗЗ.
Ответникът [фирма] е купил от [фирма] в несъстоятелност с н.а. № 94 т.ІІ от 25.11.2004г. парцел І-обектова охрана от кв. 23 с площ 796 кв.м. заедно с построената в него до степен „груб строеж” триетажна сграда. Продавачът се е легитимирал с АДС № 1089/13.04.1994г., в който е вписано, че терен с площ 172,070 дка и описани в него сгради е предоставен за оперативно управление на дружеството. Продажбата е извършена след разрешение в производството по несъстоятелност, дадено с определение № 15.11.2002г. на Софийски окръжен съд. Дружеството продавач [фирма] е заличено с решение от 19.02.2009г. Според заключението на тройната СТЕ и на единичната с в.л. Г., общо на „Микропроцесорни системи” в разписната книга е записана земя с площ 243 986,75 дка. Този терен е включен в регулацията с плана от 1987г. и за него е отреден п. І-„МПС”. Със заповед от 23.01.2002г. са образувани осем парцела от терена на СО „МПС”, един от които е п.V-обектова охрана от кв. 23. Имот 121 попада в УПИ … изцяло, а имот 118 попада в УПИ … с 259 кв.м. След направените измервания обаче, двата процесни имота попадали изцяло в парцел V-обектова охрана. За сградата не са намерени строителни книжа от вещите лица. Терена на процесните два съседни имота не е застроен, а съставлява гора от дървета на възраст 40-42 години.
Въз основа на изложеното, въззивната инстанция, за да отхвърли иска е приела, че наследодателите Ц. С. К. и на С. К. Ц. не се легитимират като собственици на процесните два имота към момента на образуване на ТКЗС защото декларациите от емлячния регистър от 1948г. е доказателство за правото на собственост, а придобивна давност не се установява от свидетелските показания. Прието е, че решението за възстановяване правото на собственост на основание чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ не доказва право на собственост, защото не е издаден въз онова на него констативен нот. акт. При липса на активна мателиано правна легитимация на ищеца, е прието, че ответникът владее имота на правно основание и е собственик.
Първият поставен въпрос – следва ли да се приеме, че препис-извлечение от емлячния регистър е достатъчно доказателство за установяване правото на собственост към момента на колективизацията не е относим към настоящото производство по спор за собственост Такива доказателства имат значение за облекчения ред за доказване правото на собственост пред ОСЗГ, или в производството по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ.
Въпросът „съставляват ли декларациите от емлячния регистър „друг писмен документ” по смисъла на чл. 12, ал.7 ЗСПЗЗ също е ирелевантен по съображенията, изложени по първия въпрос.
Третият въпрос – има ли конститутивно действие решението по чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ при възстановяване правото на собственост в хипотезата на чл. 10, ал.7 от същия закон и доказва ли това решение възстановено право на собственост има постановена съдебна практика по чл. 290 ГПК, цитирана и от касатора, съгласно която правото на собственост на бивши земеделски земи, попадащи сега в урбанизиранат територия, се възстановява по реда на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ. Процедурата по възстановяване правото на собственост приключва с издаване на решение на поземлената комисия и скица не е необходима, тъй като индивидуализацията на имота е направена с удостоверението и скицата по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ./ Р № 595/05.07.2010г. по гр.д.№ 1333/2009г. І гр.о. Р № 254 /26.05.2010г. по гр.д.№ 1134/2009г. ІІ гр.о. ВКС. Въззивният съд в противоречие с тази практика е приел, че е необходимо и издаване на констативен нот. акт, поради което е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК във вр. с ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС и следва да се допусне касационно обжалване.
Следващата група въпроси – „какви са предметните предели на косвения съдебен контрол на решението на ОСЗГ при предявен иск за собственост, може ли съдът без да е направено оспорване правото на собственост на ищеца, или на наследодателя му към момента на образуване на ТКЗС да проверява това право, ако ответникът не противопоставя собствени права” също са относими към спора, защото съдът е преценявал дали населдодателите на ищеца са били собственици на процесния имот към момента на колективизацията без да разгледа въпроса дали правата на ответниците са противопоставими на ищеца. С ТР № 9/2012г. на ОСГК на ВКС се прие, че ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция може да се брани с възражение за материална незаконосъобразност на решението, на което се позовава ищеца само ако противопоставя самостоятелни права – право на изкупуване по пар. 4а и пар.4б от ЗСПЗЗ. Той не може да оспорва, че наследодателят на ищеца не е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС, или, че възстановения имот не е бил идентичен с имота, притежаван от наследодатгеля към момента на колективизацията. Възивният съд е процедирал в противоречие с това решение, тъй като изобщо не е изследвал дали ответникът има противопоставими права на ищеца а е разгледал възражението му за липса на активна материално правна легитимация и за липса на идентичност. Затова и по този въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 556 от 28.12.2012г. по гр.д.№ 839 по описа за 2012г. на Софийски окръжен съд по касационна жалба, подадена от И. Ц. С..
Указва на касатора да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 58 лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: