О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 192/17.08.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на шестнадесети август две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Илияна Папазова
Членове: Борис Илиев
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1953 по описа за 2017 г.
Производството е по глава ХХХIV-та ГПК.
Касаторът К. Н. К. иска Върховният касационен съд да допусне обезпечение на предявените искове срещу И. К. К. с правна квалификация съответно чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата 12 173 лв. – обезщетение за личното ползване на съсобственото жилище в [населено място] в периода 01.03.2010 г. – 17.02.2015 г. и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 2 414. 55 лв. – законна лихва върху главницата в периода от първото число на всеки месец, включен в периода, до 17.02.2015 г. Обезпечителна мярка е запор върху бъдещите вземания на съделителя И. К. от публичната продан на съсобствения имот, защото конститутивното решение по чл. 348 ГПК е влязло в сила и въз основа на него е образувано и висящо изпълнително дело 20177800400234 по описа на ЧСИ с рег. № 780 към КЧСИ с район на действие СГС.
Исковете са приети за съвместно разглеждане, наред с иска за делба на жилището (чл. 346 ГПК), а по тях производството продължава да е висящо като последица от жалбата на К. К. срещу отхвърлящото ги въззивно решение № 15/ 04.01.2017 г. по гр. д. № 7610/ 2016 г. на Софийски градски съд. Настоящото дело е образувано по тази касационна жалба.
Съгласно чл. 389, ал. 1 ГПК, във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска. Аргументът от обратното на цитираната разпоредба изключва титулярството на правото на обезпечение на исковете, което касаторът упражнява за пръв път пред касационната инстанция.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. Н. К. за допускане на обезпечение на предявените искове срещу И. К. К. с правна квалификация съответно чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата 12 173 лв. – обезщетение за личното ползване на жилището в [населено място],[жк], кв. Б., [улица], [жилищен адрес] за периода 01.03.2010 г. – 17.02.2015 г. и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 2 414. 55 лв. – законна лихва върху главницата в периода от първо число на всеки месец, включен в първия иск, до 17.02.2015 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.