4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
София, 19.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 319 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [община], представлявана от кмета инж. И. Т., чрез юрисконсулти Е. К. и С. Х., против решение № 159 от 7 октомври 2015 г., постановено по в.гр.д. № 320 по описа на апелативния съд в гр. Пловдив за 2015 г., с което е потвърдено решение № 572 от 30 март 2015 г., постановено по гр.д. № 1537 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2014 г. за отхвърляне на предявените от общината против В. А. А. в качеството му на частен съдебен изпълнител с район на действия района на окръжния съд в [населено място], искове за заплащане на сумата от 86000 лева, представляваща част от левовата наличност по банковата сметка на общината в [фирма] – клон П., принудително събрана на 16 февруари 2010 г. без основание по сметката на частния съдебен изпълнител по изпълнително дело № 456/2009 г., както и на сумата 22517,19 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, за периода 25 октомври 2011 г. – 15 май 2014 г., и в тежест на общината са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържат всички основания за касационно обжалване, посочени в чл. 281, т. 3. Касаторът сочи, че процесната главница е прехвърлена от специалната сметка на частния съдебен изпълнител в друга негова сметка с намерението при отхвърляне на предявения от общината иск сумата да се преведе по личната сметка на физическото лице А., като дори след приключването на делото поради събиране/изплащане на дължимата сума и удовлетворяване вземането на взискателя, ответникът не само управлява и се разпорежда със средствата по сметката, но и демонстрира намерението да продължи да се разпорежда като със своя с удържаната като такси и разноски по прекратеното изпълнително дело процесна сума. Сочи се, че в хода на процеса е направено възражение за нищожност на постановление от 10 януари 2011 г. (сторено своевременно – непосредствено след представянето му от ответника) поради излизане извън компетентността на съдебния изпълнител и съществено противоречие с процесуалния и материалния закон, водещо включително до неяснота на волята на съдебния изпълнител, като постановлението удостоверява изпълнително действие в рамките на спряно изпълнително производство по делото. Касаторът приема постановлението за такова за разпределяне/превеждане по сметка „такса” на частния съдебен изпълнител и по сметка на основния взискател, което затруднявало тълкуването волята на съдебния изпълнител, като се сочи още и че то не е влязло в законна сила. Оспорва се изводът на съда, че въпросите за размера на дълга, за правилното изчисляване на таксата и пр., са извън предмета на спора и не следва да бъдат обсъждани, с твърдение, че вземанията по КСО на присъединения по право взискател са неликвидни притезания, за които надлежно да са дължими разноски. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа искане за допускането му в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Ответникът частен съдебен изпълнител В. А. А., рег.№ 827, с район на действие района на окръжния съд в [населено място], чрез А. д. „Б. и П.” [населено място], представлявано от адв. А. Б., в отговор на касационната жалба изтъква доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, а по същество намира жалбата за неоснователна.
Предвид образуваното изпълнително производство за дълг на общината към дружество в размер на 4220 лева, заплатени на 2 декември 2009 г. от длъжника, съобщенията от НАП за задълженията на общината, налагането на запор на сметките на общината до размера на дълга към държавата, спирането на изпълнението по искане на директора на ТД НАП заради липса на безспорност на удостоверения с предходно удостоверение размер на задължението (3313632,14 лева), извършеният след спирането превод по сметката на частния съдебен изпълнител на сумата 86000 лева такси по ТТРЗЧСИ, издаденото на 10 януари 2011 г. постановление за превеждане на постъпилата сума от 4220 лева по сметка на първоначалния взискател и за събиране на направените разноски за събиране вземането на присъединения взискател – държавата с размер на държавна такса от 86881,18 лева, дължима съгласно удостоверение от 29 декември 2009 г. (счетено от НАП като неустановяващо безспорен размер на задължението), и вземайки предвид основно и допълнително заключение на съдебна експертиза, въззивният съд приема първоинстанционното решение за правилно. Прието е, че заплатената такса от 86000 лева не е престирана при начална липса на основание, тъй като частният съдебен изпълнител е уведомил държавата за започналото при него съдебно изпълнение, НАП е издал съответното удостоверение и за предприетите изпълнителни действия по вземането на присъединения взискател се дължи такса. Изрично се сочи и че въпросите за размера на дълга, за правилното изчисляване на таксата и др., са извън предмета на спора и не следва да се обсъждат.
К. съд приема, че следва да допусне касационното обжалване за проверка редовността на исковата молба. Исковата молба на общината е с изрично посочено правно основание на претенциите по чл. 55, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и петитум частният съдебен изпълнител да бъде осъден да заплати на общината сумата от 86000 лева, представляваща част от левовата наличност по банковата сметка на общината, принудително събрана на 16 февруари 2010 г. без основание по сметката на частния съдебен изпълнител по изпълнително дело, ведно с лихва от 25 октомври 2011 г., като същевременно при изложение на обстоятелствата, на които се основава искът за сумата от 86000 лева, се сочат като незаконосъобразни действията на частния съдебен изпълнител, довели до събиране на спорната сума.
Изрично поставените от касатора правни въпроси (следва ли въззивният съд да изложи мотиви и да вземе становище по всички релевирани от страните доводи и възражения, включително по направеното в хода на процеса възражение за нищожност на постановление на частния съдебен изпълнител; какво е правното основание на иск срещу частен съдебен изпълнител за незаконосъобразно събрани от него разноски при прекратено към момента на предявяване на иска изпълнително производство – неоснователно обогатяване или увреждане по чл. 74 ЗЧСИ, и в случай, че искът е с основание чл. 74 ЗЧСИ, следва ли въззивният съд служебно да квалифицира правилно спорното право, независимо от дадената квалификация на първоинстанционния съд) в случай на съмнение за неконстатирана при инстанционното разглеждане на делото нередовност на исковата молба, самостоятелно не могат да доведат до допускане на касационното обжалване, като след допускане на касационното обжалване при тълкуване на касационния съд, отричащо нередовност на исковата молба, касационният съд ще изложи съответните съображения по съществото на спора.
За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 2170,34 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 159 от 7 октомври 2015 г., постановено по в.гр.д. № 320 по описа на апелативния съд в гр. Пловдив за 2015 г.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 2170,34 лева, като в противен случай производството ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание след представянето на доказателство за внесената държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: