– 6 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 192
гр. София 07.03.2018 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 18.10.2017 (осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2150 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 34 127/15.03.2017 година, подадена от К. Д. П., срещу решение № 667/02.02.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Б състав, постановено по гр. д. № 2958/2016 година.
С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е отменил първоинстанционното решение № ІІ-66-174/08.01.2015 година на Софийски районен съд, второ гражданско отделение, 66-ти състав, постановено по гр. д. № 13 646/2014 година, като е постановил ново такова, с което е отхвърлил предявените от К. Д. П. срещу [фирма] [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, за признаване за незаконно на уволнението й от длъжността „Директор на филиал”, в регион „Банкиране на дребно”-С. запад, в структура филиал „Г. Софийски”, извършено със заповед № 28/16.01.2014 година, на основание чл. 328, ал. 2 от КТ и за отмяната му като такова,; за възстановяване на заеманата преди уволнението работа, както и за заплащане на сумата от 1386.79 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа, вследствие на незаконното уволнение, за периода от 01.02.2014 година до 23.02.2014 година заедно със законната лихва, считано от 14.03.2014 година до окончателното изплащане, като е потвърдил първоинстанционното решение в частта му, с която искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ е отхвърлен за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 2580.00 лева и за периода от 17.01.2014 година до 31.01.2014 година.
В подадената от К. Д. П. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от нея срещу [фирма] [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъдат уважени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторката твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 66 698/19.05.2017 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 667/02.02.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Б състав, постановено по гр. д. № 2958/2016 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
К. Д. П. е била уведомена за обжалваното решение на 15.02.2017 година, като подадената от нея касационна жалба е с вх. № 99 901/24.07.2016 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Софийски градски съд е приел, че работодателят е изразил воля да освободи К. Д. П. по чл. 328, ал. 2 от КТ, а именно поради сключване на договор за управление. Не се спорело, че е бил сключен договор за управление с Л. Х.-първо на 02.07.2007 година, а след това с анекси към него срокът му е бил продължаван като последният е бил за времето от 30.04.2013 година до 30.04.2016 година. Такъв договор е сключен и с А. К. за същия период и той е бил нов. За да е налице прекратителното основание по чл. 328, ал. 2 от КТ било необходимо да са налице няколко предпоставки, а именно: сключен договор за управление, правото на уволнение да е упражнено в срок от девет месеца, както и работникът или служителят да е от ръководството на предприятието. Право на управителя било да подбере екипа, с който ще осъществява програмата си за управление. В този смисъл законът му предоставял възможност на избере служителите, които осъществяват ръководството на предприятието. Нормата на чл. 328, ал. 2 от КТ визирала именно ръководните длъжностни лица, което означавало, че те по длъжностна характеристика изпълняват функции, с които организират трудовата дейност на останалите работници и служители. К. Д. П. е работила при [фирма] [населено място] като директор на филиал и съгласно длъжностната й характеристика на нея са били възложени функции по организиране, ръководене и контролиране на икономическата и финансовата политика на компанията. Съгласно легалното определение на § 1, т. 3 от ДРКТ ръководството на предприятието включвало ръководителят му, неговите заместници и други лица, на който е възложено ръководството на трудовия процес включително и в поделение на предприятието, както и колективните изборни органи за управление. К. Д. П. отговаряла на тази дефиниция, поради което предпоставката, тя да е от ръководството на предприятието била налице. Тя била служител, от който пряко зависела дейността на отделно звено на ответното дружество, както и постигането на определени производствени цели, по което обстоятелство не се спорело. Трудовото правоотношение било прекратено в предвидения в закона девет месечен срок с начален момент от датата на сключване на договора за управление, като без правно значение били предходните фактически обстоятелства, дори със същото лице да е сключен повторно нов договор за управление. Срокът щял започне да тече от сключването на последния такъв.
За да било налице законосъобразно упражняване на потестативното право на уволнение, от страна на работодателя, било необходимо договорът за управление да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно: производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции. Въз основа на бизнес задачата управляващият бил длъжен да разработи бизнес програма, която да изпълни през време на действие на договора. В хипотезата, когато с едно и също лице се сключва следващ договор за управление на едно и също предприятие изискването било само за съставяне на бизнес програма със задачи. Дали те са били със сходно или идентично съдържание или изцяло с ново съдържание било значение. С оглед тежестта на доказване по реда на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на работодателя било да докаже при условията на пълно и главно доказване законността на процесното уволнение, защото черпел от това благоприятни за себе си правни последици. Това включвало доказване на предпоставките на чл. 328, ал. 2 от КТ. Основният въпрос, засегнат във въззивната жалба на [фирма] [населено място] бил свързан с наличието на бизнес задача към договорите за управление, като въззивната инстанция била ограничена в проверката на първоинстанционното решение от посоченото в нея. Бизнес задачата можела да се дефинира като зададени цели и стопански резултати, които следва да бъдат постигнати. Програмата била система от средства, чрез които тя да се реализира, за да се постигне целеният резултат. Бизнес задачата можело да обхваща целия срок на сключения договор за управление, дори тя да била еднаква, сходна или идентична с предходната по предишния договор за управление, сключен с едно и също лице. Нямало пречка тя да бъде формулирана и за всяка година по отделно като бъдела конкретизирана от гледна точка на показателите производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции. Нямало пречка бизнес задачата и бизнес програмата да се съдържат в отделен документ от договора за управление като трябва да е налице връзка между тях. Банката била специфичен търговец, получил своята регламентация в специален закон-ЗКИ, а за неуредените в него въпроси се препращало към общия нормативен акт-ТЗ. Съгласно чл. 10 от ЗКИ банката имала като управителни органи управителен съвет (съвет на директорите) и надзорен съвет-т.е. двустепенна система, както била определена в чл. 219, ал. 1 от ТЗ. От протокол № 1/28.02.2013 година и протокол № 1/20.02.2014 година било видно, че Надзорният съвет на банката е приел бюджета й за 2013 година и за 2014 година. С тях била поставена бизнес задача към управляващите банката-Главен изпълнителен директор и Изпълнителен директор. С първия бил продължен срокът на договора за управление, а по отношение на втория бил сключен нов договор за управление. И в двата било предвидено, че сключилите ги са длъжни да изпълняват решенията на Надзорния съвет на банката, включително и приетия годишен бюджет. От тези за 2013 година и за 2014 година било видно, че пред тях били поставени по-високи задачи в сравнение с предходната година, отнасящи се за финансовите резултати на банката и начина и средствата за постигането им. В бюджетите за 2013 година и за 2014 година имало ясно разписани показатели, които трябвало да бъдат постигнати през конкретната година, отнасящи се до специфични за банковата институция резултати-приходи, оперативни разходи, брутна оперативна печалба, нетна печалба, рисково-коригирана възвръщаемост, икономическа добавена стойност, рисково претеглени активи, брой на филиалите, както и на заетите служители на пълен работен ден. Бюджетът можел да се определи като бизнес задача за развитие на банката, поставена на изпълнителните директори, с които са сключени договори за управление. Тя била формулирана като устойчиви приходи, повишена оперативна ефективност, нормализирани нива на цената на риска за постигане на нетна печалба от 231 000 000.00 лева или увеличението й със 7.00 % в бюджет 2013 година. В този за 2014 година поставената бизнес задача била за предоставяне на резултати от дейността над средните за пазара, затвърждаване на водещата позиция на банката, предвидено е нетната печалба да достигне 248 900 000.00 лева или ръст от 47.20 % спрямо предходната година. Бюджетът също бил и средство, начин (програма) за реализирането на бизнес задачата. В него изрично били посочени определени показатели, които трябвало да бъдат достигнати във връзка с постигане на резултата от формулираната задача. Затова като се отчитала специфичната функция на банковата институция следвало да се приеме, че бюджетът, приет от Надзорния съвет има характер на бизнес задача за всяка конкретна година, като е посочен и начинът за постигане на заложените с нея финансови резултати. С оглед на този извод следвало да се приеме, че в договорите за управление на Л. Х. и А. К. се съдържала бизнес задача и програма за изпълнението й. Затова били налице всички елементи от фактическия състав на прекратителното основание на чл. 328, ал. 2 от КТ и уволнението на К. Д. П. било законно.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК К. Д. П. е поставила правните въпроси за това следва ли договорът за управление да има бизнес задача и уговорена гаранция, като при липса на такива може ли новия управител да упражнява правомощията по чл. 328, ал. 2 от КТ. Освен това е поставен и въпросът за критериите, въз основа на които се определя, че една длъжност е ръководна, по смисъла на § 1, т. 3 от ДРКТ и по-конкретно, спада ли заеманата от касаторката длъжност „Директор на филиал”, към ръководството на предприятието, приложима ли е по отношение на нея възможността за прекратяване на трудовото й правоотношение по реда на чл. 328, ал. 2 от КТ и имало ли значение дали съответната длъжност е в самостоятелно обособена структура на работодателя. Наред с тези въпроси, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, касаторката поставя и въпросите за това налице ли е към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение бизнес задача и бизнес програма спрямо утвърдените договори за управление на Л. Х. и А. К., приели ли са те бизнес план по тези договори, какви доказателства удостоверяват тези факти и има ли въобще такива по делото. Първият от поставените въпроси не обуславя допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Съставът на Софийски градски съд е приел, че правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 от КТ може да бъде реализирано ако договорът за управление съдържа бизнес задача и план, или пък такива са налични към него, макар и в други документи, поради което и липсата им е пречка за упражняването на правото. Такова е и твърдението на К. Д. П., но освен това тя твърди, че договорът за управление въобще не съдържа бизнес задача и бизнес план. Съставът на Софийски градски съд обаче, след като е извършил преценка на събраните по делото доказателства, е достигнал до различен извод, а именно за съществуването на бизнес план и задачи. Затова въззивният съд не е дал отговор на общия правен въпрос, различен от този сочен от К. Д. П., като разминаването между съда и касаторката е по отношение на възприетата фактическа обстановка във връзка с този въпрос, което обаче не е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Вторият от въпросите изисква отговор за това дали конкретната длъжност, която е заемала К. Д. П. е ръководна такава по смисъла на § 1, т. 3 от ДРКТ. Това е фактически въпрос, който следва да бъде разрешен от съда по същество, след преценка на събраните по делото доказателства. Затова той и въпросите от втората група не отговарят на изискванията на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС. Същите са фактически такива и отговорът им изисква извършването на преценка на събраните по делото доказателства, а оттам и на фактическите изводи на съда по съществото на спора. Това обаче не може да се извърши на този етап от производството, където се преценява наличието на предпоставките по чл. 280 от ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Тази преценка се извършва с оглед на поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси, но с оглед на възприетата от съда по същество фактическа обстановка. Затова въпросите, които представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 от ГПК и са свързани с правилността на обжалваното решение не представляват касационни основания по смисъла на чл. 280 от ГПК и подлежат на разглеждане в производството по чл. 290 от ГПК след допускането на касационно обжалване на решението.
Налице е обаче основание за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК за задължението на въззивния съд да определи точния предмета на спора с оглед на всички наведени от страните твърдения и възражения, като постанови решението си след като вземе предвид и извърши самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства и въз основа на нея да приеме кои факти и обстоятелства от значение за спора са установени и кои не, както и какви са правните последици от така установените факти за правоотношенията между страните. В обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е приел, че по силата на чл. 269, изр. 2 от ГПК е обвързан от твърденията на страните по въззивните жалби, поради което е обсъждал само тях, като не е извършвана преценка на част от твърденията на К. Д. П. за незаконност на уволнението й. Затова по този въпрос обжалваното решение е постановено в противоречие с установената практика на ВКС, цитирана в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК, и са налице предвидените в чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускането му до касационен контрол.
Следва да бъде посочено, че обжалваното решение не следва да се допуска до касационен контрол по въпроса за това, от кой момент започва да се изпълнява договора за управление, респективно може да се упражни правото по чл. 328, ал. 2 от КТ и за това дали това право може да се използва при всеки последващ договор за управление с едно и също лице или може да бъде упражнено еднократно. По първия от тези въпроси не е налице произнасяне от страна на въззивния съд, а по отношение на втория не е обосновано приложното поле на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Предвид на горното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 667/02.02.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Б състав, постановено по гр. д. № 2958/2016 година по подадената срещу него от К. Д. П. касационна жалба с вх. № 34 127/15.03.2017 година и такова трябва да се допусне.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 667/02.02.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Б състав, постановено по гр. д. № 2958/2016 година.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.