4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 192
София, 09 юли 2015година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на петнадесети май две хиляди петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА
СПАС ИВАНЧЕВ
при участието на секретаря :Мира Недева
и в присъствието на прокурора :Антони Лаков
изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова
касационно нох.дело №512 по описа за 2015 година
Производството е за възобновяване на нохд.№13/2014 г. на Районен съд гр. Нови Пазар и внохд.№313/2014 г. на Окръжен съд гр. Шумен, образувано по искане на осъдения М. С. М..
В съдебно заседание искането се поддържа лично от осъдения и защитник,като са ангажирани основанията по чл.348 ал.1 т.2 и т. 3 НПК.
Представителят на Върховната касационна прокуратура, счита искането на осъдения неоснователно и моли да бъде оставено без уважение,тъй като не са налице законовите основания за възобновяване на производството.
Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:
С решение от 28 .10.2014 г. постановено по внохд.№313/2014 г. на Окръжен съд гр. Шумен е потвърдена присъда по нохд.№13/2014 г. на Районен съд гр. Нови Пазар, с която М. и още две лица са признати за виновни да са извършили квалифицирани кражби на вещи (главно ел.проводници ),за времето от м.октомври 2012 г. до 9.05.2013 г. ,в различни села на [област],като стойността на отнетото за подсъдимия тогава М. е 5444,80 лв.,за което и на основание чл.196 ал.1т.2 НК вр. с чл.195 ал.1 НК вр. с чл.29 ал.1 б „а” и „б” НК , е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години,което да изтърпи при първоначален строг режим.М. е частично оправдан до пълния размер на първоначално предявеното му обвинение за кражба, и изцяло за престъплението по чл.330 ал.1 НК вр. с чл.20 ал.2 НК.
ПО ИСКАНЕТО за възобновяване :
Доводите са за допуснати съществени процесуални нарушения ,с отказа на въззивния съд да бъде призован свидетеля Х. К. ,с което не била изяснена фактическата обстановка по делото, и нарушени правата на осъдения тъй като не могъл да се защити.
Доводът е неоснователен.
С определение от 30.09.2014 г. въззивният съд е отменил ход по същество на делото и е дал възможност на страните да ангажират доказателства,като направил опит да издири лицето Х. С. К. от г.С., за което и пред ВКС осъденият твърди ,че е „истинския извършител” на кражбата от дома на св. Р. Х..
Установено е от въззивния съд ,от писмо изх.№2872/6.10.2014 г. на ГДИН ,че това лице е братовчед на осъдения и го е посетил в ареста на 12.06.2013 г.(както твърди осъдения ,като уточнява че посещението е с цел заплахи ,за да не го издаде).Х. К. е допуснат като свидетел по делото и е започнало издирване на адрес за призоваване.От писмо с изх.№3075/15.10.2014 г. на МП ГДО е видно ,че лицето Х. К. е в Г., заедно със семейството си ,но местопребиваването му не е установено,поради което и К. е заличен като свидетел по делото,или въззивния съд е направил всичко възможно да уважи доказателственото искане на осъдения ,не е допуснал нарушение на процесуалните правила ,още по малко правото на защита на осъдения.
Инстанционните съдилища са събрали , при спазени процесуални правила, необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства.В последващия доказателствен анализ се взети предвид всички ,по отделно и в съвкупност,изложени са подробни съображения , кои обстоятелства от значение се приемат за установени и на коя доказателствена основа.
Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение констатира,че по делото е допуснато процесуално нарушение,но то не от категорията на т.н. „абсолютни” и не води до възобновяване и отмяна на присъдата.Съществено е нарушен чл.305 ал.4 НПК –в диспозитива на присъдата освен отговори на въпросите по чл.-301 НПК ,са изброени всички вещи отнети от подсъдимите тогава ,които са и конкретизирани в детайли (например-два петела местна порода,десертни лъжички,малки вилички,покривка в сладко розово с къдрички ,елпроводници със сечение метраж и т.н.) ,което очевидно силно е затруднило изпълнение на задълженията на съда по чл.310 ал.1 НПК.Друг е въпроса ,че в мотивите на присъдата тези вещи са възпроизведени (със същата конкретизация) още два пъти.В този вид е и въззивното решение.
При правилно установени факти и закона е приложен правилно.Осъдения М. в инкриминирания период от време е извършил квалифицирана кражба на вещи и по този закон е осъден,т.е. приложен е закона който е следвало да бъде приложен.
Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание.При определяне размера на наказанието ,което следва да бъде наложено на М. съда е взел предвид всички обстоятелства от значение,налице е висока степен на обществена опасност на извършените деяния ,както и на личната обществена опасност на дееца ,съобразено е и тежкото семейно положение на осъдения и доброто му процесуално поведение.Наказанието е определено при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства и не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 НПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение при спазване на процесуалните правила и закона ,а искането на осъдения изцяло неоснователно.
Ето защо и на основание чл.426 НПК вр. с чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ уважение искането на осъдения М. С. М. за възобновяване на нохд.№13/2014 г. на Районен съд гр. Нови Пазар и внохд.№313/2014 г. на Окръжен съд гр. Шумен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :