ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 192
София, 15.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1095/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Е” ЕАД – гр. П. срещу Решение № 1* от 10.ІХ.2009 г. по гр.д. № 1633/ 2009 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила Решение № 1* от 8.V.2009 г. по гр. №. г. на Пловдивски районен съд, с което по иска на Я. П. Х. – от гр. П. срещу “Е” ЕАД – гр. П., е признато за установено, че ищцата не дължи 1730.60 лв. – топлинна енергия за периода 1.ІІІ.1998 г. – 30.ІХ.2002 г., със законната лихва, 1075.10 лв. – обезщетение за забавено плащане и 26 лв. – разноски, с оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 111 б. ”в” ЗЗД, установяващ кратка погасителна давност за вземания, които имат периодичен характер, каквото не е вземането за подадена топлинна енергия, и чл. 115 ал. 1 б. ”ж” ЗЗД за спирането на давността докато трае съдебният процес за вземането и ППлВС №3/1980 г., съгласно което давност не тече и докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че въпросът за прилагането на чл. 111 б. ”в” ЗЗД с оглед характер на вземането, въззивният съд е решил в противоречие със съдебната практика – Р. № 1206/30. Х.2008 г. по гр.д. № 5498/2007 г. на ВКС, който въпрос се решава противоречиво от съдилищата – Р. № 761/27.ІV.2009 г. по гр.д. № 299 /2009 г. на ПОС и Р. № 1035/9.VІ.2009 г. по гр.д. № 385/ 2009 г. на ПОС, съгласно която не е периодично вземането за предоставена топлинна енергия. Жалбоподателят сочи, че съдът в разрез с трайната практика на ВС и конкретно ППлВС №3/18. ХІ.1980 г. по г.д. №3/1980 г., съгласно което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането, е приел, че не е налице спиране на давността, въпреки изпълнително дело № 60166/2003 г. на СИС при ПРС. Иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 ГПК.
Ответницата по касационната жалба Я. П. Х. – от гр. П. не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен иск по чл. 254 ГПК (отм.), както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен искът по чл. 254 ГПК (отм.), въззивният съд е приел, че по издадения по гр.д. № 9910/2003 г. на ПРС на 30.ІХ.2003 г. изпълнителен лист за посочените суми, съставляващи топлинна енергия за периода 1.ІІІ.1998 г. – 30.ІХ.2002 г., и обезщетение за забавено плащане, е образувано изп.дело № 60166/ 2003 г. на СИС при ПРС, по което на 1. ХІ.2003 г. на ищцата е връчена призовка за доброволно изпълнение и на 29.ІV.2008 г. е наложен запор върху две МПС, което изп.д. на 15.VІІ.2008 г. е препратено на ЧСИ. Съдът е изложил, че през периода 10. ХІ.2003 – 29.ІV.2008 г. на са предприети други изпълнителни действия, следователно за период повече от 3 години давността не е била прекъсната и няма приложение чл. 117 ал. 2 ЗЗД. Посочил е, че към 11. ХІ.2006 г., прекъснатата, съгласно чл. 116 б. ”в” ЗЗД погасителната давност, с предприемане на изпълнително действие, е изтекла и е погасено по давност вземането за главницата и за лихвите. Съдът е изложил, че съгласно чл. 115 б. ”ж” ЗЗД давност не тече докато трае съдебният процес относно вземането и в ППл ВС №3/1980 г. по гр.д. № 3/1980 г., е прието, че давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането, но се има предвид установено вземане в производство, в което въпросът се решава със СПН, тогава изпълнителното производство е предшествано от исково производство и може да се приеме, че е част от исковото производство и че не тече погасителна давност през времетраене на принудителното изпълнение. Съдът е заключил, че тъй като изпълнителният лист срещу ищцата е издаден на извънсъдебно изпълнително основание, производството по издаването му не може да се приравни на исков процес, тъй като с постановения акт не се формира СПН, поради което това производство не може да се разглежда като част от реализиран съдебен процес, затова не намира приложение ППлВС № 3/1980 г. – не е спряла давността през времетраене на принудителното изпълнение и към 11. ХІ.2006 г. вземането е било погасено с изтичане на 3 годишна давност.
Изложеният от жалбоподателя материалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд: имат ли характер на периодични плащания по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД помесечните задължения на потребителите на топлинна енергия към топлоснабдителните дружества, е релевантен за делото, тъй като от него зависи кой режим на погасителна давност да се приложи – специалната давност по чл. 111 б. ”в” ЗЗД или общата по чл. 110 ЗЗД. Този въпрос може да е решаван противоречиво от съдилищата, с оглед посочените от жалбоподателя съдебни актове, но е решен от ВКС с Решение № 168 от 22. ХІІ.2009 г. по т.д. № 408/ 2009 г. на ВКС, постановено по чл. 290 ГПК, съставляващо задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Тъй като въззивният съд с обжалваното решение е разрешил въпроса в смисъла, съдържащ се в посочената задължителна съдебна практика, а тя е, че задължението на потребителите за ползвана топлинна енергия, е трайно периодично задължение за плащане, уговорено между доставчик и абонат въз основа на реална месечна консумация – налице са повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в ОУ падеж, като не е необходимо задълженията да са еднакви по размер, поради което намира приложение разпоредбата на чл. 111 б. ”в” ЗЗД. Посоченото от жалбоподателя Р. на ВКС № 1206/30. Х.2008 г. по гр.д. № 5498/ 2007 г., е на отделен състав на ВКС, постановено по ГПК (отм.), и не се включва в задължителната практика на съдилищата по чл. 280 ал. 1 ГПК, поради което е без значение как е решен с него изложеният въпрос. Затова не следва да се допуска касационно обжалване по този въпрос на основание чл. 280 ал. 2 ГПК.
По разрешения от въззивния съд материалноправен въпрос: изтекъл ли е давностният срок по чл. 111 б. ”в” ЗЗД от прекъсването на давността на основание чл. 116 б. ”в” ЗЗД, спряло ли е теченето на давността на основание чл. 115 ал. 1 б.”ж” ЗЗД по време на изп.дело № 60 166/2003 г. на СИС при ПРС, преобразувано в дело на ЧСИ и към датата на предявяване на иска по чл. 254 ГПК (отм.) погасено ли е по давност вземането, са релевантни за делото, тъй като от решаването им му зависи изходът на спора. Тези въпроси въззивният съд е разрешил в противоречие със задължителната съдебна практика, изразена и в ППлВС №3/ 1980 г., която е в смисъл, че всяко предприето от взискателя действие за принудително изпълнение, прекъсва давността на основание чл. 116 б. ”в” ЗЗД, и докато трае изпълнителният процес относно вземането, който също е съдебен процес, част от гражданския процес, давност не тече на основание чл. 115 ал. 1 б. ”ж” ЗЗД, като не се прави разлика между изпълнителен лист за вземане, издадено въз основа на съдебен акт, формиращ СПН и изпълнителен лист, издаден на извънсъдебно изпълнително основание. Искането за допускане на касационно обжалване на решението по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е основателно. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №1488 от 10.ІХ.2009 г. по гр.д. № 1633/ 2009 г. на Пловдивски окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по делото държавна такса 56.66 лв.
След внасянето на държавната такса делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: