Р Е Ш Е Н И Е
№ 193
Гр. София, 16.11.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 708/2016 година
Производството е по чл.48 и сл. ЗМТА.
Образувано е по иск, предявен от Д. В. П. от [населено място] срещу [фирма] – [населено място], за отмяна на арбитражно решение от 18.01.2016 г., постановено по арбитражно дело № 5932/2015 г. от едноличен арбитър при Арбитражен съд – А. Ю. С., на основанията по чл.47, т.2, пр.1 и пр.2 ЗМТА, чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА, чл.47, т.4 ЗМТА и чл.47, т.6 ЗМТА. С посоченото решение Д. В. П. е осъден да заплати на [фирма] сумата 8 028.70 лв., представляваща непогасени задължения за главница и лихви по договор за револвиращ заем /кредит/ № [ЕГН] от 29.03.2013 г., ведно със законни лихви и разноски по делото.
В исковата молба се поддържат следните твърдения, на които е основан искът за отмяна на арбитражното решение :
Арбитражното решение е постановено от арбитражна институция, която не е била компетентна да разгледа образуваното пред нея арбитражно дело, тъй като страните не са постигали съгласие – чрез договор или друго споразумение по смисъла на чл.7 ЗМТА, споровете във връзка със сключения помежду им договор за револвиращ заем да се решават от Арбитражен съд – А. Ю. С.. При постановяване на решението арбитърът е обосновал компетентността си с общи условия, посочени от [фирма] като неразделна част от договора, които не са предадени и приети от ищеца, не са подписани от него и той не е участвал в избора на арбитър по реда, предвиден в чл.13 от същите. След получаване на исковата молба ищецът подал отговор, в който възразил срещу компетентността на арбитража, но арбитърът не обсъдил възражението. Дори да се приеме, че договорът за заем включва арбитражна клауза, тя е недействителна, тъй като не съдържа индивидуализация на избраната арбитражна институция, а препраща към чл.13 от общи условия, каквито ищецът не е подписвал.
Арбитражното производство е проведено без ищецът да е уведомен редовно за образуването му, в резултат на което същият е бил лишен от възможност да вземе участие в делото, да оспори доказателствата на насрещната страна, да изложи възраженията си срещу иска и изобщо да организира защитата си по делото. Препис от исковата молба с доказателствата е връчен на ищеца на 11.01.2016 г., а заседанието по делото е проведено на 15.01.2016 г., с което са нарушени чл.31, ал.1 и ал.2 ЗМТА и чл.8 от правилника на арбитражния съд.
В решението не е обсъдено нито едно от възраженията на ищеца /ответник в арбитражното производство/ в отговора на исковата молба, което представлява нарушение на принципите за законност, за равенство на страните, за състезателност и за дирене на обективната истина и прави решението несъвместимо с обществения ред в Република България.
При разглеждане на делото и постановяване на решението арбитражният съд, действащ въз основа на противоречащо на повелителни разпоредби на ЗМТА арбитражно споразумение, не е приложил разпоредбите на закона и на собствения си вътрешен правилник, уреждащи компетентността му, провеждането на арбитражното производство, редовното призоваване и участието на страните, и не е изложил мотиви по всички наведени възражения /чл.41, ал.1 ЗМТА/.
Ответникът [фирма] оспорва иска и изразява становище за неговото отхвърляне, като претендира разноски.
В писмения отговор и в хода на устните състезания по делото ответникът, чрез процесуалния си представител, възразява, че наличието на валидно арбитражно споразумение между страните за разглеждане на спора от Арбитражен съд – А. Ю. С. се установява от самия договор за револвиращ заем – клауза „Б”, съдържащ изявления на страните за сключването му при общи условия, които включват споразумение за отнасяне на всички бъдещи спорове до конкретната арбитражна институция за разрешаване съобразно уговорена арбитражна процедура. Поддържа, че след като общите условия са отпечатани върху една и съща бланка с договора и с подписа си под текста на договора ищецът е потвърдил, че се е запознал с тях и че ги е приел, той се е съгласил със съдържащата се в тях арбитражна клауза и с избора на арбитражна институция.
Относно твърденията на ищеца, че не е бил своевременно уведомен за арбитражното производство, както и че образуването на арбитражното производство и арбитражната процедура не са съобразени с уговореното между страните към датата на сключване на договора, ответникът възразява, че уведомяването е извършено редовно съобразно правилата на чл.13 от общите условия и ищецът е имал възможност да организира своевременно защитата си по делото. Поддържа, че конституирането на арбитражния орган и процедурата, по която е разгледано делото, са съобразени с общите условия и с разпоредбата на чл.24 ЗМТА.
В отговора са развити и съображения срещу твърденията на ищеца за противоречие на решението с обществения ред в Република България.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на доказателствата по делото и на заявените от страните доводи и възражения, приема следното :
По допустимостта на иска :
Искът за отмяна на арбитражното решение е допустим – предявен от надлежна страна в преклузивния тримесечен срок по чл.48, ал.1 ГПК /решението е връчено на ищеца – ответник в арбитражното производство, на 22.01.2016 г., а исковата молба по чл.47 ЗМТА е подадена на 12.02.2016 г./.
По иска за отмяна на арбитражното решение на основание чл.47, т.2, пр.1 и пр.2 ЗМТА :
Ищецът е поискал отмяна на арбитражното решение на основание чл.47, т.2, пр.1 и пр.2 ЗМТА с твърдения, че решението е постановено при липса на сключено между страните арбитражно споразумение, евентуално – при наличие на недействително арбитражно споразумение.
В производството по чл.48 ЗМТА е приет като доказателство договор за револвиращ заем № [ЕГН] от 29.03.2013 г. между [фирма] и Д. В. П.. Ищецът не е оспорил обстоятелството, че договорът е идентичен с представения в арбитражното производство договор за заем /кредит/, а в исковата молба е признал изрично, че е сключил такъв договор, което включва и признание, че е подписал договора в качеството на кредитополучател – клиент. Договорът съдържа текст, че неразделна част от него са общи условия към договор за револвиращ заем на физически лица, които са предадени на клиента преди подписването му, страните са се запознали с тях и ги приемат. В договора се съдържа и уговорка, че страните се съгласяват да отнасят всички възникнали помежду им спорове, произтичащи от или във връзка с договора, включително споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, за решаване до арбитражен съд – арбитри ad hoc или институционален арбитраж, избрани и посочени в чл.13 от общите условия. Цитираните текстове са разположени преди подписите на страните, с които е удостоверено авторството на съдържащите се в договора изявления.
Ответникът е представил копие на договора от 29.12.2013 г. във вид на бланка, в която са инкорпорирани и общи условия на [фирма] към договор за револвиращ заем на физически лица версия 01.03.2013 г. В чл.13 „Арбитражна клауза” на общите условия е предвидено, че всички спорове, произтичащи от или във връзка с договора, ще бъдат отнасяни за разрешаване от ищеца до компетентния съд или до Арбитражен съд – А. Ю. С., като арбитражът се определя от страните по взаимно съгласие чрез самата арбитражна клауза; Производството започва, когато която и да е от страните сезира арбитражния съд с искова молба за образуване и решаване на арбитражно дело; Арбитражното дело се разглежда в седалището на арбитража в едноинстанционно производство /т.13.1/ съобразно процедура по чл.13.4.
Основанието по чл.47, т.2 ЗМТА е налице тогава, когато арбитражното решение е постановено от арбитражен орган – арбитражен съд или арбитър ad hoc, при начална липса на сключено от страните арбитражно споразумение по смисъла на чл.7 ЗМТА или въз основа на арбитражно споразумение, което е недействително съобразно избрания от страните закон, а при липса на избор – съобразно ЗМТА. Арбитражното споразумение е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на компетентност за арбитражния орган да разгледа и да разреши спора, с който е сезиран. Отсъствието на действително арбитражно споразумение опорочава арбитражното решение и е предвидено в закона като основание за неговата отмяна от Върховния касационен съд по реда на чл.48 ЗМТА.
За да образува арбитражно дело и да разреши въведения с иска на [фирма] правен спор чрез възлагането му на едноличен арбитър от състава си, Арбитражен съд – А. Ю. С. е съобразил уговорката, съдържаща се в приложения към исковата молба договор за револвиращ заем от 29.03.2013 г., всички бъдещи спорове между страните да се отнасят за разрешаване до арбитражна институция, избрана съобразно чл.13 от приложимите към договора общи условия. Полагайки подписа си под текста на договора, съдържащ уговорка за арбитриране на евентуалните спорове, ищецът в настоящото производство е изразил воля за приемане на тази уговорка и по този начин се е съгласил да сключи арбитражно споразумение. С подписа си под текста на договора ищецът е потвърдил и изявлението си, че е получил общите условия към договора за заем, че се е запознал с тях и че ги приема. Съгласно чл.298, ал.1, т.1 ТЗ, отнапред установените от търговеца общи условия за сключваните от него сделки стават задължителни за другата страна, когато тя заяви писмено, че ги приема. Потвърждавайки писмено съгласието си за приемане на общите условия, ищецът е изразил воля за приемане и на обективираната в чл.13 от общите условия арбитражна клауза, с която е уговорено бъдещите спорове по договора да се отнасят за разрешаване до Арбитражен съд – А. Ю. С. и да се разглеждат по уредената в чл.13 процедура. Подписаният от ищеца договор за револвиращ заем и приетите писмено общи условия доказват по несъмнен начин постигането на валидно съгласие от страните за сключване на арбитражно споразумение със съдържанието, отразено в чл.13 от общите условия. Арбитражното споразумение отговаря на изискванията на чл.7, ал.1 и ал.2 ЗМТА и е действително, поради което арбитражното решение не може да бъде отменено на основание чл.47, т.2 ЗМТА.
Не кореспондира с доказателствата по делото твърдението на ищеца, че арбитражното споразумение е нищожно поради липса на съгласие за избор на арбитражна институция. Клаузата на чл.13.1 от общите условия съдържа ясна и недвусмислена уговорка между страните възникналите помежду им спорове да бъдат отнасяни за разрешаване до Арбитражен съд – А. Ю. С., като арбитражната институция се счита за определена по взаимно съгласие със самата арбитражна клауза. Уговорката не изисква последващо съгласие на страните за индивидуализиране на компетентния арбитражен орган, противно на твърденията на ищеца.
По иска за отмяна на арбитражното решение на основанията по чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА и чл.47, т.4 ЗМТА :
Ищецът е обосновал искането си за отмяна на решението на посочените две основания с поддържаните в исковата молба твърдения за допуснати от арбитражния съд нарушения във връзка с призоваването му и разглеждането на арбитражното дело, довели до лишаването му от възможност да вземе участие в делото и да се защити ефективно срещу иска на [фирма], а едновременно с това и до накърняване на основополагащи правни принципи, които формират обществения ред в Република България – принципите за законност, равенство на страните, състезателност и дирене на обективната истина.
С клаузата на чл.13 от общите условия към договора за револвиращ заем страните са уговорили предварително процедура за разглеждане и решаване на делото от Арбитражен съд – А. Ю. С., която съгласно чл.24 ЗМТА е следвало да бъде спазена от арбитражния съд. Според чл.13 ОУ, арбитражното производство започва, когато която и да е от страните по договора сезира арбитражния съд с искова молба за образуване и решаване на арбитражно дело, като делото се разглежда в седалището на съда в едноинстанционно арбитражно производство /чл.13.1/; След като получи исковата молба, арбитражът насрочва открито заседание за разрешаване на спора /чл.13.2/ и разглежда и решава делото в срок до един месец от датата на образуването му /чл.13.5/; След получаване на исковата молба арбитражният съд изпраща най-късно на другия ден копие от нея, заедно с доказателствата на другата страна, като дава 7-дневен срок за отговор; Открито съдебно заседание се насрочва не по-късно от 14 дни от изпращане до ответника на исковата молба с доказателствата; Арбитражно решение се постановява в 7-дневен срок след приключване на арбитражното заседание, в което е даден ход по същество /чл.13.5/. В чл.13.4 е уговорено документите и книжата по делото да се връчват на страните на посочените в договора адреси, като са предвидени изрично хипотези за прилагане на т. нар. фингирано връчване при невъзможност книжата да бъдат предадени лично на адресата.
От приложените към арбитражното дело доказателства се установява, че след постъпване на исковата молба на [фирма] председателят на арбитражния съд е разпоредил да се образува арбитражно дело, назначил е С. М. за едноличен арбитър по делото, разпоредил е да се изпрати на ответника /настоящ ищец/ препис от исковата молба с доказателствата за становище в 7-дневен срок и е насрочил открито заседание по делото за 15.01.2016 г. от 10 ч. в седалището на съда в [населено място]. Препис от исковата молба с приложените доказателства, заедно с призовка за насроченото открито заседание, е изпратен на физическото лице – ответник на посочения в договора негов адрес в [населено място] на 18.12.2015 г. чрез куриер на [фирма]. Видно от неоспореното известие към товарителница № 5100013090672, пратката е предадена на адресата на указания в товарителницата адрес на 11.01.2016 г. В известието не е отбелязано да са правени други опити за доставка на пратката преди 11.01.2016 г. и не са посочени причините, поради които пратката е предадена едва на 11.01.2016 г. Към арбитражното дело е приложен отговор на искова молба от Д. В. П., изпратен по пощата на 15.01.2016 г. и заведен по делото с вх. № 5932/18.01.2016 г. Отговорът съдържа оспорване на компетентността на арбитражния съд, оспорвания на иска и на доказателствата и искания за събиране на доказателства.
От съдържащия се в арбитражното дело протокол се установява, че на 15.01.2016 г. в 10 ч. арбитър С. М. е провел открито заседание по делото, след като е констатирал, че ответникът е редовно призован, но не е подал отговор, не е възразил срещу компетентността на арбитражния съд, не е оспорил иска и доказателствата на ищеца и не се явява за участие в заседанието. В заседанието арбитърът е приел доказателствата на ищеца и е дал ход на устните състезания, обявявайки, че ще се произнесе с решение в 7-дневен срок. На 18.01.2016 г. – в деня на постъпване на отговора на исковата молба, арбитърът е постановил арбитражното решение, с което е уважил изцяло иска на [фирма]. Решението е постановено въз основа на представените от ищеца доказателства, без в мотивите към него да се съдържа позоваване на отговора на ответника.
Изложените обстоятелства мотивират състава на ВКС да приеме, че са осъществени предпоставките на чл.47, т.4 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение.
При разглеждане на арбитражното дело са нарушени уговорената от страните арбитражна процедура, конкретно – правилото на чл.13.5, че съдът предоставя на ответника 7-дневен срок за отговор на исковата молба, и разпоредбата на чл.31, ал.1 ЗМТА, задължаваща съда да уведоми своевременно страните за арбитражното заседание. Разглеждането на делото е извършено в нарушение и на разпоредбите на чл.22 и чл.24, изр.3 ЗМТА, според които страните в арбитражното производство са равни и съдът им предоставя равни възможности да защитят своите права.
А. съд е изпратил на ответника препис от исковата молба с доказателствата и му е предоставил 7-дневен срок за отговор, но е пристъпил към разглеждане на делото и е провел открито заседание преди този срок да е изтекъл. Съгласно чл.11 от Процедурния правилник на Арбитражен съд – А. Ю. /достъпен на интернет страницата на съда/, срокът за отговор е започнал да тече от връчването на преписа на 11.01.2016 г. и е следвало да изтече на 18.01.2016 г. /понеделник/. На 11.01.2016 г. ответникът е получил и призовката за насроченото на 15.01.2016 г. открито заседание. Известието за доставяне на книжата по арбитражното дело не съдържат данни за неуспешен опит за доставяне на книжата преди 11.01.2016 г. и/или за забавяне на връчването по причини, свързани с поведението на ответника – адресат /напр. невъзможност да бъде намерен на адреса, отказ да потърси или да получи пратката/. При липса на такива данни следва да се приеме, че ответникът е уведомен за образуването на арбитражното дело и за насроченото открито заседание на 11.01.2016 г. Въпреки, че срокът за отговор на исковата молба е следвало да изтече на 18.01.2016 г., на 15.01.2016 г. арбитърът е провел открито заседание в отсъствие на ответника и е дал ход на устните състезания. Провеждането на открито заседание на петия ден след връчване на призовката за заседанието и преди изтичане на срока за отговор на исковата молба противоречи на отнапред уговорените от страните процедурни правила, а освен това не изпълнява изискването на чл.31, ал.1 ЗМТА за своевременно уведомяване на страните за арбитражното производство. Несвоевременното уведомяване на ответника за арбитражното производство е равнозначно на ненадлежно уведомяване по смисъла на чл.47, т.4, пр.1 ЗМТА. Като последица от ненадлежното уведомяване и от преждевременно предприетото от арбитъра разглеждане на спора преди изтичане на срока за отговор на исковата молба се е стигнало до лишаване на ответника от възможност да вземе участие в делото и да упражни правото си на защита, гарантирано от Конституцията на Република България. В предоставения за това срок ответникът е изпратил отговор на исковата молба, с който е оспорил не само иска и доказателствата на насрещната страна, а и компетентността на арбитражния орган, но оспорванията не са взети предвид от арбитъра, тъй като отговорът е постъпил по делото в деня на постановяване на арбитражното решение. Допуснатите от арбитражния орган процедурни нарушения и произлезлите от тях неблагоприятни последици за ответника – ищец в производството по чл.48 ЗМТА, предпоставят отмяна на арбитражното решение на основание чл.47, т.4 ЗМТА и връщане на делото за ново разглеждане на Арбитражен съд – Арбитър Ю. С., съгласно чл.49, ал.1 ЗМТА.
Разглеждането на арбитражното дело и постановяването на арбитражното решение в нарушение на процедурните правила и разпоредби, гарантиращи равенството на страните в арбитражното производство и правото им на защита, накърняват основополагащите принципи на правопорядъка и водят до несъвместимост на решението с обществения ред на Република България. Противоречието с обществения ред е въведено с исковата молба като самостоятелно основание на иска за отмяна на арбитражното решение, но предвид осъществяването на основанието по чл.47, т.4 ЗМТА, налагащо връщане на делото за ново разглеждане от арбитражния съд, проявлението на основанието по чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА няма самостоятелно значение за изхода на производството по чл.48 ЗМТА. По аналогични съображения не би следвало да се обсъжда и поддържаното в исковата молба основание по чл.47, т.6 ЗМТА, но за изчерпателност следва да се отбележи, че това основание не е доказано, доколкото самото образуване на арбитражния съд и на арбитражната процедура е съобразено с арбитражното споразумение между страните.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените в производството по чл.48 ЗМТА разноски в размер на 1 954 лв. /внесена държавна такса и платено адвокатско възнаграждение/.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл.47, т.4 ЗМТА арбитражно решение от 18.01.2016 г., постановено по арбитражно дело № 5932/2015 г. от едноличен арбитър при Арбитражен съд – А. Ю. С.,
ВРЪЩА арбитражното дело на Арбитражен съд – А. Ю. С. за ново разглеждане.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] да заплати на Д. В. П. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица][жилищен адрес] сумата 1 654 лв. /хиляда шестстотин петдесет и четири лв./ – разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :