3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 193
гр. София 23.02.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 17 февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. А.
гр.д. № 39 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ответницата Й. С. Д., чрез адв.Й. П. срещу решение № 477/27.10.2010 г. по в. гр. дело № 792/2010 г. на П. окръжен съд, с което е отменено решение № 1491/22.07.2010 г. по гр.дело № 1592/2010 г. на П. районен съд и вместо отменената част е допуснато да се извърши съдебна делба между Р. Д. Д., М. Д. Б. и Й. С. Д. върху недвижимия имот, находящ се в[населено място], обл.П. – УПИ XIV-177 в кв.67 по плана на селото, ведно с жилищната сграда, лятна кухня и второстепенна стопанска сграда, като от допуснатия до делба се образуват 12 равни дяла от които пет дяла за М. Д. Б., 5 дяла за Р. Д. Д. и 2 дяла за Й. С. Д.. Жалбоподателката поддържа основания за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси за правомощията на въззивната инстанция да събира доказателства, по приложение разпоредбите на чл. 133 ГПК, чл. 143, ал. 2, вр.чл.142,ал.4 ГПК, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба Р. Д. Д. и М. Д. Б., чрез адв.С.Г. в писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК са изразили становище за процесуална недопустимост на касационната жалба, поради неотстраняване в срок на констатирана от въззивния съд нередовност – невнасяне в срок на указана държавна такса от 30 лв., съответно за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Делото е делбено във фазата по допускане на делбата.
Въззивният съд е приел, че страните по делото са наследници по закон на Д. Б. Д. б.ж. на[населено място], починал на 19.06.2008 г. Жалбоподателката Й. С. Д. е съпруга от втори брак, а ответниците по жалбата са дъщери на наследодателя от първия му брак[населено място] Д. починала на 20.06.1975 г. Прието е, че общият наследодател и първата му съпруга са притежавали правото на собственост върху делбения имот с къща и стопански сгради. След смъртта на Е. Д. в имота останали да живеят общия наследодател и втората му съпруга.
Като е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е приел за недоказано възражението на жалбоподателката-ответник по иска за делба да е придобила със съпруга си и наследодател Д. Д. съсобствените на ищците ? ид. части от делбения имот на основание 10-годишно давностно владение. Прието е за неустановен факта жалбоподателката да е упражнявала владение върху целия имот с намерение да го свои само за себе си, съответно да е отблъснала владението на останалите съсобственици. Изводите съдът е направил като е обсъдил и показанията на разпитаните пред въззивната инстанция свидетели.
Прието е, че делбения имот, представляващ УПИ XIV-177 в кв.67 по плана на[населено място], П. община следва да се допусне до делба между страните по делото при делбени части по 5/12 ид.части за М. Б. и Р. Д., от които по ? ид.част по наследяване от майката Е. И. Д., починала през 1975 г. и по 1/6 ид.част по наследяване от наследодателя Д. Д., а жалбоподателката 2/12 ид.части по наследяване от Д. Д..
Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение по правния въпрос за правомощията на въззивната инстанция да събира доказателства. Поставеният процесуално правен въпрос е обусловил правните изводи на въззивния съд по делото. Налице е хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК – правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Неоснователни са доводите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените правни въпроси по приложението на чл. 133 ГПК, чл. 143, ал. 2, вр. чл. 142, ал. 4 ГПК. Жалбоподателката не е формулирала конкретни правни въпроси, които са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда по делото по приложението на посочените текстове от ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по тези правни въпроси, без да се разглежда предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 477 от 27.10.2010 г. по в.гр. дело № 792/2010 г. на Окръжен съд[населено място].
Делото да се докладва на Председателя на II г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: