ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 193
София, 23.02. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря, като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 60244 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и управление в [населено място] чрез процесуалния му представил адв.И. В. срещу решение № 200 от 28.1.2016 г по т.д. № 3731/2015 г на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав, с което е потвърдено решение № 7/15.5.2015 г по т.дело № 343/2013 г по описа на Видински окръжен съд.С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявения от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.266 вр.чл.259 и чл.79 ал.1 ЗЗД, /предявен като частичен/, имащ за предмет заплащане на извършени инвестиционни разходи за строителство на обект „П. С.“- В., по сключен между страните договор от 22.5.2001 г за изграждане и експлоатация, а именно : на склад на стойност 52 000 лв, при цялостна искове претенция в размер на 527 000 лв ; изграждане на насип с речна баластра, с цена 23 940 лв при цялостна искова претенция 38 400 лв ; за изграждане на нефтово стопанство с цена 19 600 лв, при цялостна искова претенция 239 800 лв, за изграждане на масивна ограда с цена 3840 лв, при цялостна искова претенция от 38 400 лв и [фирма] е осъден да заплати на И. Т. Й. сумата 9 860 лв разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК.
В касационната жалба се подържа, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон.Иска се допускането му до касационен контрол и отмяната му и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат уважени изцяло, ведно със следващите се от това законни последици.
Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор.Счита, че не са налице основанията за допускане на решението до касационен контрол.Претендира разноски, сторени в това производство.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че видно от сключен на 18.7.2001 г анекс, страните са се споразумели да прекратят договора за изграждане и експлоатация на „П. С.“, считано от датата на подписване на анекса, поради обективната невъзможност за изпълнение на договора.При това положение действието му е прекратено по взаимно съгласие и в резултат на прекратяването са отпаднали правните му последици, една от които се подържа да е претендираното с предявения иск задължение на ответника да възстанови на ищеца разходите, направени за изграждане на процесните обекти, поради несбъдване на предвиденото в договора условия /предоставяне на концесия/, обуславящо възникване на такова задължение. Следователно ответникът не дължи на основание сключения и в последствие прекратен договор, спорното вземане, поради което предявеният иск за присъждане стойността на изграденото от ищеца е неоснователен.При това положение съдът е приел за ирелевантни всички останалите съдържащи се във въззивната жалба доводи.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Касаторът счита, че по процесуалноправния въпрос за задълженията на съда по чл.12 ГПК да прецени всички доказателства и доводите на страните на основание чл.235 ал.2 ГПК и да постанови решението си върху приетите за установени факти и върху закона, Софийски апелативен съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК.Подържа се, че въззивният съд не е обсъдил изобщо представено от ищеца конкретни доказателства : разрешение за строеж № 369 от 27.3.3003 г на главния архитект на [община], в което е посочено че същото се издава на основание договор между страните, както и доказателства, действително строителството е извършено.Игнорирайки обстоятелството, че строителство действително е извършено, съдът е приел, че ответникът не дължи заплащането му на основание чл.266 ал.1 ЗЗД вр.чл.79 ал.1 ЗЗД.По този начин съдът е постановил решение в противоречие с решение № 43 от 4.6.2014 г по гр.дело № 213/12 г на ВКС, ТК, решение № 217 от 9.6.2011 г по гр.дело № 761/2010 г на Четвърто ГО и решение № 235 от 4.7.2011 г по гр.дело № 513/10 г на ВКС, Четвърто ГО в които е прието, че при постановяване на решението си въззивният съд следва да обсъди всички относими доказателства и доводите на страните, както и да обоснове защо приема за установен факт, който не се е осъществил и не приема за установен факт, който се е осъществил.При обосновано оплакване във въззивната жалба съдът е длъжен да установи фактическата обстановка като обсъди доказателствата в тяхната съвкупност и взаимна връзка,, както и доводите възраженията на страните.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение, намира следното :
Постановеният от въззивния съд съдебен акт противоречи на задължителната практика на ВКС по процесуалноправния въпрос „Следва ли въззивният съд в своето решение да обсъди всички относими доказателства и всички направени от страните доводи и възражения, както и да обоснове защо приема едни и не приема други относими към спора доказателства.Този е от значение за крайния изход на спора и е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, в това число и представената от касатора, поради което са налице основанията за допускане на решението до касационен контрол.
Воден от гореизложените мотиви, Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 200 от 28.1.2016 г по т.д. № 3731/2015 г на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав,.
ЗАДЪЛЖАВА касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса във връзка с разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 2 000 лв по сметка на ВКС.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.