О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 194
София, 13.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на седми март през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова т.д.№ 60353 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. С. Ц. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение № 1241 от 17.06.2016г. по в.гр.д. № 5441 по описа за 2015г. на Софийски апелативен съд, с което е изцяло потвърдено решение № 6989 от 19.10.2015г. по гр.д.№ 7483/2014г. на Софийски градски съд като [фирма] е осъдено, на основание чл.226 ал1. КЗ/отм./, във вр.с чл.45, чл.51 ал.2 и чл.52 ЗЗД, да й заплати сумите от 20 000лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди и 1 098лв., обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяка една от сумите, считано от 30.05.2014г., а в останалата част исковете са отхвърлени. Присъдени са и разноски.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от [фирма],с който се оспорва допустимостта и основателността на подадената касационна жалба. Претендира разноски и възнаграждение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
Доколкото, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, касационното обжалване е предпоставено от наличие на посочено от касатора общо основание за допустимост /поставен материално и процесуално правен въпрос от значение за изхода на спора/, за което да е налице някое от изчерпателно посочените в т.1-3 специални основания, касаторът представя изложение, в което поставя следните въпроси:
1. В случаите, когато произшествието е настъпило в район на спирка на превозно средство от градския транспорт, съдът следва ли да приеме по–ниска квота на съпричиняване за пострадалия пешеходец /в сравнение с тази на водача/?, за който счита, че са налице основанията за допустимост по чл.290 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, като се позовава на постановени по чл.290 ГПК решения на ВКС с № 39 от 16.07.2010г. по т.д.№ 551/2009г. на ІІ т.о. и № 43 от 16.04.2009г. по т.д.№ 648/2008г. на ІІ т.о. и на окончателни решения на САС с № 1027 от 17.07.2009г. по в.гр.д.№ 1067/2009г. на ІV състав, № 720 от 4.05.2011г. по в.гр.д.№ 481/2011г., от 24.03.2010г. по в.гр.д.№ 51/201.г. на VІІІ състав, № 755 от 9.05.2011г. по гр.д.№ 559/2011г.
2. Следва ли при приложение на нормата на чл.52 ЗЗД и определяне на справедлив размер на обезщетение за причинени неимуществени вреди, съдът да се съобрази с указанията, дадени в т.ІІ от Постановление № 4/1968г.на Пленума на ВС като обсъди и анализира всички конкретни за случая обективно съществуващи обстоятелства, въз основа на които да се произнесе? Позовава се на противоречие с цитираното ППВС № 4/1968г. и постановени по реда на чл.290 ГПК решения № 93 от 23.06.2011г. по т.д.№ 566/2010г. на ІІ т.о. и № 158 от 28.12.2011г. по т.д.№ 157/2011г. на І т.о.
3. Следва ли съдът при определяне на справедлив размер на застрахователно обезщетение, да се съобрази освен с указанията, дадени в т.ІІ от Постановление № 4/1968г.на Пленума на ВС, още и с нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахователя на трети лица и икономическата конюктура в страната, съобразена с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените?, по който касаторът счита, че е налице противоречие с постановени по чл.290 ГПК решения на ВКС с № 99 от 8.10.2013г. по т.д.№ 44/2012г. на ІІ т.о. , № 66 от 3.07.2012г. по т.д.№ 619/2011г. на ІІ т.о., № 83 от 6.07.2009г. по т.д.№ 695/2008г. на ІІ т.о.
По делото не е било спорно, че пътно-транспортното произшествие е настъпило на 29.04.2014г.,в 9.10ч., при сухо време, като съгласно приетото заключение на съдебна експертиза – ударът е настъпил в момент, когато предната част на автомобила е била срещу спирката на трамвай, върху разделителния остров, на 7м.в ляво от бордюра на десния тротоар. Основната причина за настъпване на ПТП е „движението на л.а. върху трамвайното трасе”, „ в зоната между две трамвайни спирки в момент, когато това не е било безопасно за другите участници в движението” и „пресичането на пешеходката на място, неопределено за това”. Автомобилът се е движил с 30кв./ч на автомобила, пешеходката е била видима за водача, дължината на опасната зона е била 15м. и „ ударът е бил предотвратим посредством аварийно спиране”. Същевременно, ако пешеходката, /която се е движила със скорост 6.8 км./ч./, е възприела автомобила, е била в състояние да спре и да изчака. При тези факти – въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния за частична основателност на предявения иск с правно основание чл.226 КЗ/отм./, при 50% съпричиняване от пострадалата, като е преценил, че с оглед конкретните данни по делото относно реално преживените болки и страдания, справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да е 40 000лв. /и след намалението с ? е присъдил 20 000лв./ Относно вината на участниците в пътно-транспортното произшествие е приел, че ищцата като „пешеходец е допуснала нарушение на правилата за движение като е пресичала пътното платно на място, което не е обозначено с пешеходна пътека при наличие на регулирано със светофарна уредба и пътна маркировка кръстовище, отстоящо на около 30м. от местопроизшествието”, а водачът на МПС /който е управлявал нерелсово ППС/ е нарушил забраната за движение, установена в чл.19 ал.2 ЗДвП, като се е движил се на „път с обособено платно за движение на релсови превозни средства” и нормата на чл.20 ал.2 изр.последно ЗДвП, съгласно която водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по първия от така поставените въпроси на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като въззивният акт е постановен в противоречие с приетото в постановени от САС окончателни решения с № 755 от 9.05.2011г. и № 720 от 4.05.2011г. Съгласно същите –отговорността на водачите на МПС за осигуряване безопасността на движението е значително по-голяма в сравнение с тази на пешеходците, в близост до спирки и при движение в пътна лента край спиращо, спряло или потеглящо пътно-транспортно средство /вж. чл.65 и сл., чл.15 и чл.20 ЗДвП/.
Следва да се има пред вид и трайно установената съдебна практика, съгласно която /напр. решение № 78 от 10.07.2014г. по т.д.№ 1858/2013г. на І т.о. , № 99 от 8.10.2013г. по т.д.№ 44/2012г. на ІІ т.о., ППВС № 17 от 18.11.1963г./, съпричиняване, по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД е налице, когато приносът на пострадалия „в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно”.
За пълнота следва да се посочи, че съгласно т.2 от ТР №1 от 17.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г., основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице, тъй като посочените от касатора решения с № 43 от 16.04.2009г. и № 39 от 16.07.2010г. не са постановени по идентичен на настоящия въпрос.
С оглед извода за наличие на предпоставката за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК по първия въпрос, настоящият съдебен състав намира за безпредметно обсъждането на останалите, които могат да бъдат разгледани при произнасяне по съществото на спора.
Касаторката е освободена от заплащане на държавна такса с разпореждане от 12.06.2014г. на СГС, поради което делото следва да се докладва за насрочване.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1241 от 17.06.2016г. по в.гр.д. № 5441 по описа за 2015г. на Софийски апелативен съд.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :