О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№194
С., 15.05.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 1708 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. У. и И. Н. У. чрез пълномощника им адвокат А. С. против решение № 19512 от 29.12.2014 г., постановено по гр.д. № 5087 по описа за 2014 г. на Софийски градски съд, ІІ А състав, с което е потвърдено решение № І-32-276 от 21.12.2013 г. по гр.д. № 20807/2012 г. на Софийски районен съд, 32-ри състав за уважаване на предявения от М. И. Б. против С. В. У. и И. Н. У. ревандикационен иск по отношение на апартамент № 30 в [населено място],[жк][жилищен адрес] с площ от 49.06 кв.м., заедно с таванско помещение № 34 с площ от 5.08 кв.м. и 0.872 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, като е отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК констативен нотариален акт № 117, том І, рег. № 1259, дело № 111/27.03.2013 г. на Нотариус № 263.
Ответникът по касационната жалба М. И. Б. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира присъждане на разноските за настоящото производство.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:
Ищцата е основала претендираното право на собственост на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 13, том ІІ, рег. № 6412, дело № 198/2009 г. на нотариус № 262, като правоприемник на П. П. И., придобила собствеността от В. С. Ц. с нотариален акт № 153, том ІV, рег. № 5296, дело № 778/1999 г. на нотариус № 30, който се е легитимирал с нотариален акт № 125, том ІІ, рег. № 2207, дело № 3213/1999 г. на нотариус № 30 за покупко-продажба от И. Н. У.. К. като задължителен необходим другар на ответника И. Н. У. е навела възражение за придобивна давност чрез владение, осъществявано от нея и съпруга й С. У. от 1992 г., когато апартамента е бил дарен от майка й и е навела възражение за нищожност на договора, с който ищцата легитимира правата си, тъй като прехвърлителя по него не е бил собственик и поради липса на съгласие на трето лице, което има право на пожизнено ползване върху прехвърляния имот /дарителката Л. Д. Я./. Първоначалният ответник по исковата молба С. В. У. е бил призован по реда на чл.47 ГПК след като изпратените на постоянния му адрес /на процесния апартамент в[жк]/ и на настоящия му адрес /в[жк]/ призовки са върнати невръчени и му е назначен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, който е подал отговор на исковата молба с довод, че лицето не живее на адреса, евентуално, че има годно правно основание да владее имота. С. У. се е явил лично в първото съдебно заседание, заявявайки, че не е запознат с исковата молба, но я оспорва. Препис от първоинстанционното решение на същия е връчен чрез назначения представител по чл. 47, ал.6 ГПК.
Във въззивната жалба на И. Н. У. са наведени доводи за неправилно приложение на чл.79, чл.81 и чл.83 ЗС и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради необсъждане да възраженията относно договора, с който се легитимира ищцата. С молба от 10.06.2014 г. С. В. У., след връчване от въззивния съд на препис от първоинстанционното решение и даване възможност да потвърди действията на назначения му представител по чл.47, ал.6 ГПК, е заявил, че не потвърждава извършените действия и е поискал да му се даде възможност да подаде личен отговор на исковата молба. В съдебно заседание на 9.10.2014 г. същия се е присъединил към възивната жалба на И. Н. У.. Съдът е отказал да допусне поисканите от него доказателства, приемайки, че след като лицето е подало отговор на исковата молба чрез представителя си по чл.47, ал.6 ГПК и е участвало в съдебните заседание пред районния съд, доказателствените искания се явяват преклудирани, а и страната не е подала своя въззивна жалба след като е получила препис от решението, в която да наведе доводите си за порочност и да ангажира доказателства.
В решението си Софийски градски съд е приел за неоснователни доводите на И. У. за нищожност на договора, с който ищцата е придобила правата си, излагайки съображения, че прехвърлянето на права, на които прехвърлителят не е титуляр по аргумент на чл. 189 от ГПК не е нищожна сделка, а напротив- сделката е валидна и подлежи на разваляне; че от доказателствата по делото не се установява праводателят на ищцата да не е титуляр на прехвърляното право и съответно, че сделката няма вещнопрехвърлителен ефект /напротив налице е верига от писмени доказателства – нотариални актове, удостоверяващи транслативни сделки, прехвърлящи правото на собственост върху процесния апартамент още от праводателката на ответника, през ответника И. У. и до ищцата, които не са оспорени и първоизточникът на правата, спорни по делото е един и същ – майката на ответницата И. У., поради което следва да се приеме, че нейните права върху процесния имот са безспорни/; че фактът, че трето лице /майката на ответницата Л. Я./ е имало до 24.12.2010 г. право на ползване върху процесния апартамент не води до нищожност на договора за покупко-продажба, тъй като предмет на прехвърляне е правото на собственост без правомощието да се ползва имота, т. нар. гола собственост, като правото на собственост след смъртта на вещния ползвател се консолидира в неговия пълен обем.
По възражението за придобивна давност съдът е приел за безспорно, че ответниците са държали имота, а по аргумент на чл. 68 от ЗС и са го владяли в периода от 2009 г. и до сега. За периода преди 2009 г. няма доказателства за владение. Ищцата е признала, че ответниците държат имота от момента в който тя го е придобила. Липсва признание на факта, че те са държали имота и преди този момент, а ответниците не са ангажирали допуснатите им гласни доказателства. Установения период на владение от 2009 г. до предявяване на иска не е достатъчен за придобиване на процесния имот по давност.
К. се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпросите свързани с възражението за нищожност на договора за покупко-продажба сключен с несобственик, тъй като е налице практика на ВКС /решение № 854/2.29.12.2010 г. по гр.д. № 578/2010 г., ІV г.о./, с която въззивното решение е съобразено.
По същите съображения не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса може ли да бъде прехвърлен правомерно недвижим имот без знанието и съгласието на титуляра на пожизнено право на ползване, по който е дадено тълкуване в решение № 23/5.02.2013 г. по гр.д. № 318/2012 г., ІV г.о..
Не може да обоснове допускане на касационно обжалване и въпросът нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение, който не е опроверган, представлява ли доказателство за упражнявано владение за обхванатия в него период от време, тъй като отговорът на този въпрос е даден в Тълкувателно решение № 11/ 21.03.2013 г. по т.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, в мотивите на което е прието, че когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл.154, ал.1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.
Н. към данните по делото е въпросът когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение при условията на чл.272 ГПК, длъжен ли е да посочи към кои от мотивите на първоинстанционния съд препраща, тъй като в случая въззивният съд не само е препратил към всички мотиви на районния съд, но и е изложил собствени мотиви по доводите във въззивната жалба.
Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения от касаторите и уточнен от съда процесуално правен въпрос, свързан с нарушеното им право на защита, а именно: за правомощията на въззивния съд да даде възможност за заявяване на нови факти и възражения и да допусне събиране на доказателства в случай, че констатира, че неправилно страна е била представлявана от представител по чл.47, ал.6 ГПК, тъй като същата лично се е явила в съдебно заседание, ако тази страна не е подала въззивна жалба, но е необходим другар на жалбоподателя.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 19512 от 29.12.2014 г., постановено по гр.д. № 5087 по описа за 2014 г. на Софийски градски съд, ІІ А състав.
В едноседмичен срок от съобщението касаторите С. В. У. и И. Н. У. да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 228.21 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: