Р Е Ш Е Н И Е
№ 194
София, 16.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 4038 /2019 година
Производство по чл. 307, ал.2 ГПК.
Постъпила е молба вх.№ 4892 от 14.08.2019 г., подадена от Д. М. К. за отмяна на основание чл. 304 ГПК на влязлото в сила решение № 8853 от 17.11.2016 г. по гр. д. № 1355/2015 г. на Районен съд – Благоевград, потвърдено с решение № 1132 от 07.03.2019 г. по в.гр.д.№ 988/2018 г. на ОС-Благоевград, с което е признато за установено по отношение на М. Я. К., че В. А. М., Д. А. К., К. С. Я., М. С. Я., К. К. К., М. Г. К., С. Г. К., Ц. М. Г., Л. А. П., И. К. П., В. К. П., Е. С. Б., Ф. С. Б. и С. С. Б. са собственици на 19/24 идеални части от поземлен имот с идентификационен № …., находящ се в [населено място], местност „Ц.“, по КК одобрена със заповед № РД -18 – 32/10.05.2006 г., с трайно предназначение – земеделска земя, номер по предходен план …., с площ по скица от 3 012 кв. м., на основание наследствено правоприемство и реституция въз основа на решение на ПК № 3Г/02.02.1999 г. за възстановяване право на собственост върху земеделски земи, съгласно плана за земеразделяне в землището на [населено място]; и е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт № …. г. за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство, издаден от нотариус И. К. в частта, с която М. К. е признат за собственик на 19/24 идеални части от имота, описан в него.
Молителката се позовават на основанието по чл. 304 ГПК, като твърди, че имота, предмет на спора, за който е издаден нот. акт, чиято отмяна са поискали ищците е съпружеска имуществена общност, защото придобивната давност е изтекла по време на брака й с ответника по иска М. Я. К., който е сключен на 19.11.1978 г.
Ответниците по молбата оспорват допустимостта й, тъй като молителката, като съпруга на ответника М. К. е узнала за решението когато то му е съобщено, поради което считат молбата за просрочена.
Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното:
Молбата е приета за допустима с определение № 210 от 31.10.2019 г., постановено по настоящото дело на основание чл. 307, ал.1 ГПК, защото е подадена от лице, което се позовава на това, че е необходим другар в спора, който не е участвал в производството и е подадена в тримесечен срок от влизане в сила на решението. На отмяна по глава 24 ГПК подлежат само влезлите в сила съдебни решения. Съгласно чл.305, т.5 ГПК, в хипотезата на чл. 304 ГПК, молбата за отмяна следва да се подаде в тримесечен срок от узнаване на решението от неучаствалия необходим другар. Най-ранния момент от който може да започне да тече този срок е влизане на решението в сила, защото това е общата предпоставка за допустимост на молба за отмяна на всяко от основанията по чл. 303 ГПК. На не влязло в сила решение не може да се иска отмяна по реда на извънредните способи. Тъй като молбата е подадена в тримесечен срок от влизане на решението в сила не е просрочена.
Разгледана по същество, молбата е основателна.
С решението, чиято отмяна се иска, е уважен положителен установителен иск за собственост на имот, възстановен по ЗСПЗЗ, предявен от част от наследниците на Г. Б. К. против М. Я. К.. Признато е за установено, че ищците притежават 19/24 ид.ч. от поземлен имот с идентификационен № …., находящ се в [населено място], местност „Ц.“ и като последица от това е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт № …. г. издаден от нотариус И. К., с който ответникът М. Я. К. е признат за собственост на същия недвижим имот на основание давностно владение и наследство, в частта за 19/24 идеални части.
В производството пред РС не е участвала молителката Д. М. К.. Този довод е бил изложен във въззивната жалба от ответника по иска. Въззивният съд при първото въззивно производство е приел удостоверението за граждански брак, от което е видно, че молителката и ответника по иска М. Я. К. са сключили граждански брак на 19.11.1978 г. С първото въззивно решение е обезсилено решението на РС и делото е върнато за ново разглеждане от първата инстанция с указания да бъде конституирана неучаствалата съпруга, която е задължителен необходим другар по предявения иск за собственост.
Това решение е отменено при първото касационно разглеждане на делото, тъй като с ТР № 3 от 29.06.2017 г. по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГК, ВКС е обобщена съдебната практика по въпроса за другарството на съпрузите по дела за собственост относно имоти – съпружеска имуществена общност и е прието, че по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими другари по смисъла на чл.216, ал.2 ГПК, тъй като естеството на спорното правоотношение налага решението на съда да бъде еднакво по отношение на двамата съпрузи, но не са задължителни другари. Тъй като нито закона, нито естеството на спорното право налагат задължителна съвместна процесуална легитимация, участието на двамата съпрузи не е задължително и не е предпоставка за допустимост. Затова за него съдът не следи служебно. Предвид неделимостта на съпружеската имуществена общност се налага постановеното решение да е еднакво по отношение на двамата съпрузи. Те са необходими другари макар и незадължителни другари и съгласно чл. 216, ал.1 ГПК, всеки от тях има право сам да извършва процесуални действия относно общото право, насочени към неговата защита. Защитата на неучаствалият съпруг срещу постановеното без негово участие неблагоприятно решение не е чрез предявяване на иск от него, тъй като би могло да се стигне до противоречиви решения, а естеството на спорното право – права върху вещ съпружеска имуществена общност не допускат това, Затова ефективната защита срещу неблагоприятно решение, постановено само по отношение на единия съпруг е отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 304 ГПК, при което отпада формираната сила на пресъдено нещо и така се открива възможността да бъде постановено решение с участието на двамата съпрузи.
Неоснователен е доводът, че имота не е съпружеска имуществена общност. Ответникът се е позовал на придобивна давност от 1995 г. В действителност такава е могло да тече след възстантовяване на имота през 1999 г., защото от този момент ищците са могли да защитят правото си на собственост. Нотариалният акт по обстоятелствена проверка е издаден през 2015 г., т.е. по време на брака. Придобитите имоти по време на брака по давност са съпружеска имуществена общност. Дали процесния имот е придобит по давност от ответника и молителката е въпрос по същество, който следва да се разреши с нейно участие, за да бъде обвързана и тя от силата на пресъдено нещо. Затова решението следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първостепенния РС-Б..
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл. 304 ГПК влязлото в сила решение № 1132 от 07.03.2019 г. по в.гр.д.№ 988/2018 г. на ОС-Благоевград и потвърденото с него решение № 8853 от 17.11.2016 г. по гр. д. № 1355/2015 г. на Районен съд – Благоевград.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Благоевград за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ