3
определение по гр.д.№ 4137 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 194
София, 19.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4137 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Х. Л. срещу решение № 271 от 13.11.2017 г. по в.гр.д.№ 303 по описа за 2017 г. на Кюстендилския окръжен съд, четвърти състав, с което е потвърдено решение № 221 от 03.05.2017 г. по гр.д.№ 1658 от 2016 г. на Районен съд- Дупница за отхвърляне на предявения от Л. Х. Л. срещу С. С. С., Л. К. Ф., Д. К. Д. и [община] иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено спрямо ответниците, че по време на образуване на ТКЗС през 1956 г. наследодателят на ищеца Л. С. Л., починал на 07.11.1971 г., е бил собственик на имот, представляващ земеделска земя- гора с площ от 4,150 дка, находящ се в землището на [населено място], [община], м.“Я. к.“ при съседи към момента на образуване на ТКЗС: Н. Х. К., А. В. К. и гора.
В касационната жалба се твърди, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор от 07.06.2018 г. ответницата Л. К. Ф. оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано и да й се присъдят направените по делото разноски.
Останалите ответници С. С. С., Д. К. Д. и [община] не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по основанията за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу въззивно решение по иск за собственост, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на обжалване пред ВКС.
За да постанови решението си за отхвърляне на предявения от Л. Х. Л. срещу С. С. С., Л. К. Ф., Д. К. Д. и [община] иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено спрямо ответниците, че по време на образуване на ТКЗС през 1956 г. наследодателят на ищеца Л. С. Л., починал на 07.11.1971 г., е бил собственик на процесния имот, въззивният съд е приел, че ищецът, чиято е била доказателствената тежест не е доказал твърдяното от него придобивно основание на наследодателя му- придобивна давност, осъществявана в продължение на 20 и повече години съгласно изискванията на Закона за давността /отм./.
Касационното обжалване на това решение следва да се допусне служебно от съда по съмнение за неговата недопустимост /основание по чл.280, ал.2 ГПК/ поради следното: На първо място, видно от исковата молба, ищецът Л. Х. Л. е претендирал за установяване на собствеността към минал момент на имот, правото на собственост върху който е бил възстановен на наследниците на Л. С. Л. с решение от 27.05.1998 г. по гр.д.№ 664 от 1997 г. на Районен съд- [населено място] по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ и решение № БЛ71 от 14.04.1999 г. на Поземлена комисия- [населено място]. В тези решения на РС и на ПК- [населено място] обаче имотът не е описан по местоположение и граници съобразно действащата карта на възстановената собственост на землището на [населено място]. В исковата молба също липсва надлежна индивидуализация на имота. Това сочи на нередовност на исковата молба и съответно на недопустимост на постановените по тази искова молба решения.
На второ място е налице съмнение за недопустимост на решението с оглед правния интерес от провеждането на иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ предвид разясненията в т.3А от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на В., че такъв е налице при подадени заявления пред поземлената комисия /сега ОСЗ/ за възстановяване на собствеността върху един и същ земеделски имот от две и повече лица или постановени решения от ПК /ОСЗ/ за признаване или за възстановяване на собствеността върху един и същ имот на наследниците на няколко лица. В случая ответникът С. С. С. е изразил становище в отговора на исковата молба, че имот № ….. никога не е бил собственост на наследодателя му С. С. К. и последният не е заявявал пред ПК /ОСЗ/ този имот за възстановяване на собствеността, никога не го е ползвал и няма претенции за него. Пълномощникът на ответницата Д. К. Д. е заявил, че тя няма претенции и няма документи за собственост на наследодателя й А. В. К. за частта от имот № ….. , която попада в имота на ищеца, а ответникът [община] не е дала отговор на исковата молба и до настоящия момент не е заявила права върху този имот на основание чл.19 ЗСПЗЗ.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 271 от 13.11.2017 г. по в.гр.д.№ 303 по описа за 2017 г. на Кюстендилския окръжен съд, четвърти състав.
ДАВА едноседмичен срок на касатора Л. Х. Л. да внесе държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 50 лв. /петдесет лева/ и да представи вносен документ в деловодството на ВКС.
УКАЗВА на същия, че в случай на невнасяне на таксата в срок, касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: