Р Е Ш Е Н И Е
№ 194
София, 29.02.2016 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на девети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2581/2015 г.
Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по молба на [фирма], [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 502 от 09.12.2013 г. по в. гр. д. № 748/2013 г. на Хасковски окръжен съд, с което, след отмяна на постановеното от Хасковски районен съд решение № 352 от 10.05.2013г. по гр. д. № 1948/2012 г., са отхвърлени предявените от дружеството-молител срещу Застрахователна компания [фирма], [населено място] обективно съединени частични искове: иск с правно основание чл. 238, ал. 1 КЗ (отм.) за сумата 19 000 лв. (от общо 53 564.50 лв.), представляваща застрахователна сума по застрахователна полица № 580003100409, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 294.61 лв. – мораторна лихва върху първата сума за периода от 01.06.2012 г. до 25.07.2012 г. С въззивния акт е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер 5 690.15 лв. (част от обща сума 10 781.28 лв.).
Молбата за отмяна е основана на твърдението за настъпило след влизане в сила на атакуваното решение ново обстоятелство и за наличие на ново доказателство, обуславящи решаването на основния спорен въпрос по делото – дали процесната трудова злополука се явява покрит риск по сключения между страните договор за групова застраховка. Според молителя, новото обстоятелство е извършената с решение № К-2569-1 от 18.03.2015 г. на НОИ отмяна на разпореждане на НОИ № 46 от 06.10.2009г., с което злополуката с лицето А. Е. Б. е определена като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО, а новото писмено доказателство е издаденото разпореждане на НОИ № К-2569-2 от 21.03.2015 г., с което злополуката е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.
Ответникът по молбата – Застрахователна компания [фирма], [населено място] – моли за отхвърлянето й като неоснователна по съображения, изложени в писмена защита.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед релевираното основание за отмяна на влязлото в сила решение, приема следното:
Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна и в предвидения в чл. 305, т. 1 ГПК преклузивен 3-месечен срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е основателна.
За да отхвърли предявения от [фирма], [населено място] срещу Застрахователна компания [фирма], [населено място] частичен иск по чл. 238, ал.1КЗ (отм.) за сумата 19 000 лв. (от общо 53 564.50 лв.), въззивният съд е приел, че претърпяната от А. Е. Б., работник в ищцовото дружество, трудова злополука, в резултат на която е настъпила смъртта на посоченото лице, не представлява покрит риск и не подлежи на обезщетяване от застрахователя по сключената между страните полица № 580003100409, тъй като застраховката се отнася само за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, но не и за такава по чл. 55, ал. 2 КСО, като каквато е определена процесната злополука в издаденото от НОИ, Териториално поделение – Х. разпореждане № 46 от 06.10.2009 г. Според съдебния състав, доколкото договорът за групова застраховка е сключен в изпълнение и по реда на Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука”, то покрит риск представлява само трудовата злополука, изрично дефинирана в § 1, т. 1 от същата наредба, а именно – „трудова злополука” е понятието по чл. 55, ал. 1 от КСО”, но не и т. н. „приравнена” трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО.
От представените в настоящото производство писмени доказателства се установява, че с Решение № К-2569-1 от 18.03.2015 г. НОИ, Териториално поделение – Х. е отменил постановеното от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО Разпореждане № 46 от 06.10.2009 г., с което декларираната от осигурителя [фирма], [населено място] трудова злополука, станала с неговия работник А. Е. Б. на 10.09.2009 г., е приета за трудова по чл. 55,ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, както и че след връщане на преписката за събиране на допълнителни доказателства и решаване на въпроса по същество е постановено Разпореждане № К-2569-2 от 21.03.2015 г., с което същата злополука е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО.
Настоящият състав намира, че с оглед мотивите на въззивния съд за отхвърляне на предявените искове, отмяната на Разпореждане № 46 от 06.10.2009 г. и издаването на Разпореждане № К-2569-2 от 21.03.2015 г. представляват нови обстоятелства, а второто разпореждане – ново писмено доказателство, които са от съществено значение за делото, по смисъла на чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК. Определянето на процесната трудова злополука като такава по чл. 55, ал. 1 КСО е факт, който е релевантен за изхода на конкретното дело, тъй като обуславя решаването на единствения спорен по него въпрос, а именно – дали злополуката представлява риск, покрит от сключения между страните договор за групова застраховка и ангажира отговорността на застрахователя. Доколкото посочените обстоятелства са настъпили, респ. писменото доказателство е създадено след влизане в сила на въззивното решение (след постановяване на определение № 8 от 06.01.2015 г. по т. д. № 1139/2014г. на ВКС, І т. о., с което въззивното решение не е допуснато до касационен контрол), по отношение на тях е изпълнено и изискването да са нови и непосочването/непредставянето им в хода на разглеждане на делото да не се дължи на проявена процесуална пасивност на страната. Ето защо, следва да се счете, че в случая са осъществени всички кумулативни предпоставки по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на постановеното от Хасковски окръжен съд решение по в. гр. д. № 748/2013 г.
Що се отнася до доводите на ответника за незаконосъобразност на постановеното от НОИ Разпореждане № К-2569-2 от 21.03.2015 г., в качеството му на административен акт, същите не подлежат на обсъждане в настоящото производство. Произнасянето относно валидността и законосъобразността на административния акт по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК е допустимо единствено при разглеждането на спора по същество, т. е. в рамките на исковия процес, но не и в извънинстанционното производство по чл. 303 ГПК, в което преценката на съда е ограничена само до наличието на законоустановените предпоставки за отмяна на влезлия в сила акт.
С оглед изложените съображения, молбата за отмяна е основателна и като такава следва да бъде уважена. Съгласно указанията по т. 4 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе по дължимостта на разноските и за настоящото производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ влязлото в сила решение № 502 от 09.12.2013 г. по в. гр. д. № 748/2013 г. на Хасковски окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: