6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 194
София, 31.03.2017 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Дияна Ценева
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4486 от 2016 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. С., И. И. С., Е. И. С. и М. И. С. срещу решението на Добричкия окръжен съд, постановено на 19.05.2016г. по в.гр.д.№450/2016г., с което е обезсилено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлени предявените от касаторите отрицателни установителни искове за установяване по отношение на ответника [фирма], че дружеството не притежава сервитутно право върху недвижим имот – земеделска земя-нива с площ от 13 471кв.м., съставляваща поземлен имот с идентификатор 83017.66.1 по КК на [населено място], за енергиен обект сондаж R 114 съобразно описанието на това право, дадено с констативен нотариален акт №52, том IX, рег.№8268, вх.рег.№5010/15.12.2008г. на СВп-гр.К. и производството по делото е прекратено поради липса на правен интерес от предявяването на исковете.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /решение №240/24.09.2012г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№217/2011г./ по въпроса при наличие на отчуждаване за държавни нужди на вече обобществени земеделски земи по реда на чл.101 ЗС от ТКЗС, при действието на Закона за мините и кариерите /отм./, когато необходимостта от използването им за целите на одържавяването е отпаднала и към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ те отново се използват за земеделско производство, съставлява ли наличието на изричен акт на МС съгласно §41 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ, обн.ДВ.бр.28/1992г. условие те да бъдат третирани като земеделски земи и собствеността върху тях да бъде възстановена. Касаторите поддържат, че в противоречие с практиката на ВКС /ТР №1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№1/2013г./ въззивният съд се е произнесъл и по процесуалния въпрос когато във връзка с упражняван косвен съдебен контрол за валидност на административен акт, с който се възстановява земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ, е необходимо да се изясни въпросът за нейното предназначение към момента на реституцията, длъжен ли е въззивният съд служебно без искане на страните да назначи експертиза.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [фирма] изразява становище, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски за касационната инстанция в размер на 4 320лв.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:
В. И. С., И. И. С., Е. И. С. и М. И. С. са предявили срещу [фирма] иск за установяване, че дружеството не притежава сервитутно право върху недвижим имот – земеделска земя – нива с площ от 13 471 кв.м., съставляваща поземлен имот с идентификатор 83017.66.1 по КК на [населено място], за енергиен обект сондаж R 114 съобразно описанието на това право, дадено с констативен нотариален акт №52, том IX, рег.№8268, дело №1418/2008г.
С обжалваното решение така предявеният иск е приет за недопустим поради липса на правен интерес от предявяването му.
Изложени са съображения, че при отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът следва да докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, като следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, и да докаже фактите, от които то произтича /т.1 от ТР №8/27.11.2013г. по тълк.д.№8/2012г. на ОСГТК на ВКС/, като въпросът за наличието или липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. с допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му.
В случая въззивният съд е приел, че по делото не е доказано защитимо право на ищците върху процесния имот, което обуславя извод за недопустимостта на предявените искове. Посочено е, че предявилите иска лица основават правата си на възстановяване правото на собственост върху имота с решение на ОПК-Шабла и договор за доброволна делба от 2000г., легитимиращи наследодателя им И. А. С. като собственик на процесния недвижим имот, което право твърдят, че е преминало в патримониума им след неговата смърт по наследяване. По извършеното от ответното дружество оспорване на надлежно осъществената реституция в полза на наследодателя на ищците въз основа на обективиране на решенията на ОПК-Шабла в съставения от нотариус С. А. констативен нотариален акт №149/2000г. съдът е приел, че произнасянето на ОПК с решения за възстановяване правото на собственост върху процесния недвижим имот №№3726, 3727/06.09.1994г. и №2064/25.04.1994г. е надлежно установено. Прието е, че доколкото осъществената по реда на ЗСПЗЗ реституция върху процесната нива е непротивопоставима на ответното дружество, съдът е длъжен да извърши косвен съдебен контрол, произнасяйки се по наведените от дружеството в отговора на исковата молба доводи за материална незаконосъобразност на решението на ПК, а именно, че имотът не е имал качеството земеделска земя към момента на влизане на ЗСПЗЗ в сила по причина, че земите са били отчуждени за държавни нужди с разпореждане на МС от 1955г., че върху тях са проведени мероприятия за нуждите на проучване и добив на нефт и че ПК не е била компетентна да отмени това отчуждаване, а това можело да стори само МС по смисъла на §41 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ /ДВ.бр.28/1992г./.
Прието е, че преди влизане в сила на Закона за енергетиката и енергийната ефективност, с който са първи път е въведено създаването на сервитутни зони около енергийните обекти и който закон не е действащ към 1994г., т.е. преди 1999г., отношенията във връзка с налагането на ограничения на собствеността върху терена над находищата на полезни изкопаеми са се уреждали със Закона за мините и кариерите /отм./, обн.Изв. бр.92/15.11.1957г., отм.ДВ.бр.23/112.03.1999г. Посочено е, че според разпоредбите на чл.21-26 от този закон се предвижда възможност ведомството, което стопанисва полезни изкопаеми, да ограничава или забранява извършването на нови строежи, насаждения и др. върху местата на и под които се осъществява минна експлоатация, като точните очертания на зоните с ограничения се определят със заповед. Посочено е също така, че частни и кооперативни имоти е могло да бъдат завземани временно за нуждите на проучванията и експлоатацията на полезни изкопаеми, което е ставало по искане на съответните учреждения, предприятия или организации въз основа на писмена заповед на ведомството, стопанисващо полезните изкопаеми, а ако се окажело, че нуждата от имота продължава и след срока по чл.23 от закона и че след този срок земята не може да служи за предишното си стопанско предназначение, имотът се отчуждавал по реда на ЗС /чл.26, ал.1 от закона/. Взето е предвид и обстоятелството, че според същия закон отчуждените имоти, които след преминаване на нуждата са годни за предишното си предназначение, се предавали на ОНС за включване в държавни фондови земи /чл.26, ал.3 от закона/. Взето е предвид, че по реда на Закона за мините и кариерите /отм./ не е предвидено учредяване на сервитутни зони за експлоатация на мини и кариери или възникването им по силата на закона, а за всеки конкретен случай по преценка на съответното ведомство временно е могло да се завземат определени територии въз основа на изрична заповед, а в случай на нужда имотите да се отчуждават. Взето е предвид и обстоятелството, че според чл.2, ал.1, т.4 ЗСПЗЗ земеделски земи по смисъла на закона са предназначените за земеделско производство, които не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни и други съоръжения за общо ползване, нито са прилежащи части към такива съоръжения, като е прието, че процесният имот към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ /обн.ДВ.бр.17/01.03.1991г./ не е имал статут на земеделска земя, тъй като е попадал в категорията терени по чл.2, т.4 ЗСПЗЗ – съседният имот №000442 по плана за земеразделяне е собственост на ответното дружество като правоприемник на [фирма]-гр.Плевен, в чийто капитал при преобразуването му е включен, като процесният нефтен сондаж R 114, за който не е спорно, че е част от т.нар. находище „Тюленово“, е разположен изцяло в рамките на имота на ответното дружество, т.е. сондажът не се намира в спорния имот №83017.66.1. Посочено е, че ответното дружество експлоатира сондажа, който е изключителна държавна собственост /АДС №741/10.06.2003г./ по силата на концесионен договор от 12.09.2003г. Взето е предвид обстоятелството, че нефтът по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за мините и кариерите /отм./ е минно полезно изкопаемо, поради което е прието, че сондажът следва да се третира като мина по смисъла на този закон, действал и към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ /1991г./, както и към момента на постановяване на решението на ПК.
Прието е, че поземленият имот №83017.66.1 е прилежаща част към сондажа /мината/, разположен в съседния имот, предназначена за обслужването му и без която експлоатацията на сондажа би била невъзможна, като е имал този статут и към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, както и към момента на постановяване на решението на ПК, бил е изваден от фонда на земеделските земи, не е имал статут на земеделска земя и това е било пречка за възстановяване на собствеността върху него в реални граници, като липсата на доказани права по реституция и наследяване на ищците върху имота, правото на собственост върху който би обусловило наличието на правен интерес да отрекат сервитутното право на ответното дружество, води до извод за липса на правен интерес от предявяване на отрицателните установителни искове.
Изводът за наличието на пречка за възстановяване на собствеността е основан на констатациите на изслушаните по делото съдебно-технически и съдебно-счетоводни експертизи, според които сондажът се намира на разстояние 9.50м от имота, функционира от 1960г. и до настоящия момент, т.е. бил е действащ и през периода 1991-1994г., през 1991г. е включен в активите на праводателя на ответното дружество [фирма], а в счетоводната документация на ответното дружество е отчитан като действащ с посочване на количествата добивана през годините нефтена емулсия. Прието е също така, че през 1955г. имотът, реституиран на ищците, е бил част от земите, отчуждени по реда на Указ №902/04.06.1948г. за мините и подземните богатства /действал до влизане в сила на Закона за мините и кариерите през 1957г./ на основание чл.101 ЗС за особено важни нужди на държавата. Отчуждаването е извършено с разпореждане №932/20.06.1955г. на МС, според което отчуждените земи са приспаднати от фонда на обработваемите земи и според заключението на СТЕ процесният имот е част от отчуждените 3640 дка за нуждите на ДП “Проучване и добив на нефт и газ“-гр.Каварна. Посочено е, че по делото липсват доказателства отчуждаването на процесния имот за посочените държавни нужди да е било отменено по реда на §41 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ /ДВ.бр.28/1992г./, което според въззивния съд е индиция, че имотът от 1955г. до 1992г. и след това е ползван по предназначението, за което е одържавен /за обслужване на нефтеното находище и в частност на процесния сондаж/, респ., че държавната нужда не е отпаднала.
Доколкото в обжалваното решение даденото от въззивния съд разрешение на поставените от касаторите въпроси обосновава извода му за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск и в този смисъл е обуславящо крайния извод на съда, следва да се приеме, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Поставените въпроси обаче следва да бъдат уточнени с оглед особеностите на настоящия случай и наведените в касационната жалба оплаквания / ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№1/2009г., т.1/ както следва значението на обстоятелството дали е налице акт на МС по §41 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ, обн.ДВ.бр.28/1991г. в хипотеза, при която е постановено решение на ПК /ОСЗ/ за възстановяване право на собственост по реда на ЗСПЗЗ, включва ли се в извършваната от съда преценка за допустимостта на предявен отрицателен установителен иск или касае основателността на иска.
Доколкото даденото от ОСГТК на ВКС тълкуване на процесуалния закон в ТР №8/2012г. от 27.11.2013г. по тълк.д.№8/2012г. не обхваща подобна хипотеза, следва да се приеме, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 19.05.2016г. по в.гр.д.№450/2016г. по описа на Добричкия окръжен съд.
Указва на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 100.00лв. /сто лева/ и да представят доказателства, че таксата е внесена.
След представяне на доказателства, че дължимата държавна такса е внесена, делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: