5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 194
София, 04.11.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 2072/2016 година.
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена от С. М. Д., чрез адв. М. С. Д., касационна жалба против решение № 2162 от 30. 12. 2015 г. по в. гр. д. № 1700/2015 г. на Варненския окръжен съд, ГО в частта му, с която предявеният от Д. А. Т., Г. Я. Т., А. А. Й. и Я. А. А. против С. Н. Д. иск с правно основание чл. 108 ЗС е уважен за недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], [община], м. „Папаз кору“, с площ от 1,168 дка, с предназначение „друга селищна територия“, съставляващ имот № 101010, при граници имоти № № 101009 на н-ци на А. Т. П., 000112 – др. жилищен терен стопанисван от общината, 101011 на н-ци на В. С. и др., 000112 – др .жилищен терен стопанисван от общината, възстановен с решение № ВС 27 от 28. 11. 2006 г. на ОСЗГ – П. и скица № Ф00124/25. 02. 2008 г. Излагат се съображения за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на чл. чл. 17, ал. 2 и 302 ГПК, както и на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Твърди се, че въззивният съд незаконосъобразно е приел, че влязлото в сила решение на ОСЗГ, с което ищците се легитимират като собственици на процесния имот и което е постановено след уважен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, е противопоставимо на ответника по иска и е недопустимо осъществяване на контрол за законосъобразността му, въпреки ответникът да не е бил страна в административното производство по възстановяване на собствеността и в исковото по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Като резултат от този извод незаконосъобразно не е разгледано и възражението на ответника за наличие на пречки за реституция по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Твърди се, че към влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът е бил застроен законно с жилищна сграда и съгласно цитираната по-горе норма, ищците не са имали право на възстановяване на собствеността върху същия. Сочи се и нарушение на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, вр. чл. 79, ал. 2 ЗС при разглеждане възражението на ответника за изтекла в негова полза придобивна давност от 1975 г. /когато с н.а. № 59/1975 г. му е прехвърлена собствеността върху 1/2 ид.ч. от имота без сградата/ до предявяване на иска.
Ответниците по касационната жалба Д. А. Т., Г. Я. Т., А. А. Й. и Я. А. А. не изразяват становище по същата.
С определение № 417 от 01. 07. 2016 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроси свързани с приложението на чл.чл. 17, ал. 2 и 302 ГПК, както и на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, решени в противоречие с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, прие следното по въпросите, по които е допуснато касационно обжалване на решението:
Административните актове за възстановяване на собствеността и съдебните решения постановени по обжалването им, както и решенията по искове по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ са непротивопоставими на трети лица, които не са били страни или правоприемници на страни в административното производство, в съдебното производство по оспорване на административния акт, съответно в производството по иска чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. В този смисъл е приетото в тълкувателните мотиви към решение № 88 от 9. 03. 2012 г. по гр. д. № 1131/2011 г. на ВКС, II г.о., решение № 298 от 25. 03. 2014 г. по гр. д. № 3296/13 г. на ВКС, I г.о., решение № 67 от 10. 04. 2014 г. по гр.д. № 5615/13 г. на ВКС, I г.о., всички постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който се позовава на право на собственост върху спорния имот, възникнало на основание договор за покупко-продажба, сключен с ТКЗС, и застрояването му със законно построена сграда, осъществено до влизане в сила на ЗСПЗЗ, може да противопоставя на ищеца възражения, свързани с възстановяване на собствеността върху имота, включително и такива по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, изключващи реституцията. Нормата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ се отнася за незастроени имоти, а за застроените са приложими чл. чл. 10, ал. 7 и 10Б ЗСПЗЗ, като при наличие на посочените в тях пречки за реституция, извършеното от ТКЗС или друга селскостопанска организация прехвърляне на имота запазва действието си. В този смисъл е приетото в решение № 26 от 30. 04. 2014 г. по гр. д. № 4341/2013 г. на ВКС, II г.о., решение № 161/29. 07. 2014 г. по гр. д. № 6153/2013 г. на ВКС, I г.о., и двете постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290 и чл. 293 ГПК, прие следното по съществото на касационната жалба:
С обжалваното решение окръжният съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционно решение в частта, с която е уважен предявеният от Д. А. Т., Г. Я. Т., А. А. Й. и Я. А. А. против С. Н. Д. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за признаване на собствеността и предаване на владението върху недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], [община], м. „Папаз кору“, с площ от 1,168 дка, с предназначение „друга селищна територия“, съставляващ имот № 101010, при граници имоти № № 101009 на н-ци на А. Т. П., 000112 – др. жилищен терен стопанисван от общината, 101011 на н-ци на В. С. и др., 000112 – др .жилищен терен стопанисван от общината, възстановен с решение № ВС 27 от 28. 11. 2006 г. на ОСЗГ – П. и скица № Ф00124/25. 02. 2008 г.
За да постанови този резултат, съставът на съда е приел, че ищците са собственици на процесния имот на заявените с исковата молба основания, а именно: наследяване на А. Т. П., придобиване на собствеността върху имота от последния по давност, започнала да тече от 19. 05. 1950 г. /сключване в писмена форма на договор за покупко-продажба на имота, който към този момент е съставлявал парцел № II – им. 25, в кв. 33 по регулационния план на селото/, изключване на имота от регулация през 1966 г., на основание ПМС № 216/1963 г., и възстановяване на собствеността с влязло в сила решение № ВС 27 от 28. 11. 2006 г. на ОСЗГ – П. и скица № Ф00124/25. 02. 2008 г., постановено след проведено исково производство по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Прието е, че след като влязлото в сила решение на ОСЗ – П. е постановено след проведено исково производство по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, с което на ищците е признато право на възстановяване на собствеността върху процесния имот, то реституционното решение е противопоставимо и на трети лица, неучаствали в административното, съотв. съдебното производство по възстановяване на собствеността, каквото трето лице се явява и ответникът по иска С. М. Д., поради което последният не може да противопоставя възражения за материална незаконосъобразност на реституционното решение, включително и такова, основано на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, изключващо реституцията.
Решението е неправилно. С оглед дадените по-горе отговори на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, настоящият състав намира, че както административните актове за възстановяване на собствеността, така и съдебните решения постановени по обжалването им, в което производство е осъществен пряк съдебен контрол за валидност и материална законосъобразност на административния акт, а също и съдебните решения, постановени в искови производства по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, са непротивопоставими на трети лица, които не са били страни или правоприемници на страни в административното производство, в съдебното производство по оспорване на административния акт или в исковото производство по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. По предявени срещу тях искове, основани на земеделска реституция, същите биха могли да противопоставят на ищците възражения, свързани с възстановяване на собствеността, включително и такива изключващи реституцията, каквото е възражението по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ.
Като неправилно, въззивното решение ще следва да бъде отменено, а на осн. чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да разгледа направеното от ответника С. М. Д. възражение по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ и осъществи косвен съдебен контрол на влязлото в сила реституционно решение на общинската служба по земеделие. В тази връзка и на осн. чл. 195, ал. 1 ГПК следва да бъде допусната съдебнотехническа експертиза, на разноски на ответника С. Д., която след като се запознае с представените по делото строителни книжа /проект № 35/1965 г. за лятна кухня и навес, одобрен 27. 04. 1965 г., строително разрешение № 24/1965 г., протокол за дадена строителна линия и определяне на ниво от 28. 04. 1965 г., , обяснителна записка, разрешение за построяване на временна стопанска сграда, план за водоснабдяване на имота от 1970 г., обяснителна записка по направа на водопроводна инсталация, разрешително № 1441 от 6. 05. 1970 г. за строеж на водопровод, ориентировъчна сметка от 5. 05. 1970 г. и др./, със скица № Ф00124/25. 02. 2008 г. на ОСЗ-П., съдържаща отбелязване, че спорният имот е в селищна територия /„др. селищна тер.“/ и отразяване на построена жилищна сграда – „МЖ“, както и с всички необходими документи, находящи се в общината в [населено място], и след оглед на имота, отговори на въпросите: а/. дали процесният имот се намира в урбанизирана територия по смисъла на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ /т.е. в границите на населеното място, определени с подробен устройствен план, регулационен план или със строителен полигон/; б/. дали същият е застроен, с какви сгради, законно ли е застрояването и кога е осъществено; в/. ако процесният имот е законно застроен, то възможно ли е от останалата незастроена част, непредставляваща прилежаща площ към сградата/сградите, да се обособи самостоятелен имот, отговарящ по площ и лице на изискванията на ЗУТ, като онагледи тази част чрез изготвяне на скица и посочи площта й. Изясняване на посочените обстоятелства е от значение при преценка на въпроса относно наличието или липсата на пречки за възстановяване на собствеността по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, с оглед въведеното от ответника възражение в този смисъл и позоваването от ищеца на земеделска реституция.
Въпросът за отговорността за разноските ще следва да се реши с приключващия делото съдебен акт.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 2162 от 30. 12. 2015 г. по гр. д. № 1700/2015 г. на Варненския окръжен съд, ГО И ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: