Р Е Ш Е Н И Е
№ 194
София, 07.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на пети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
МАРИО ПЪРВАНОВ
при участието на секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 919/2008 година
Производството е по §2 ал.3 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК във връзка с чл. 218а ал.1 б.”а” от ГПК(отм.).
Образувано е по касационна жалба на Т. К. С., М. П. С. от с. М., Старозагорско и Р. А. М. и К. И. М., двамата от гр. С. срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд от 21. ХІ.2007 г. постановено по в.гр.д. № 604/2007 г. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК(отм.) и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 218в ал.1 от ГПК(отм.) и поради това е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Тодорка Р. К. и Х. К. Т. със съдебен адрес гр. С., адв. С са предявили иск с правно основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД срещу Т. К. С., М. П. С., Р. А. М. и К. И. М. за обявяване за относително недействителна спрямо ищците на сделката, извършена с нот.акт № 26 том І рег. № 578 дело № 23/2001 г., с която първите двама ответници са продали на третата ответница по време на нейния брак с последния отв. имот в с. М., който ищцата и нейния покоен съпруг К са прехвърлили през 1988 г. срещу задължение за гледане и издръжка на Т. и М. С. , а впоследствие с решение по гр.д. № 1439/2001 г. на Старозагорския районен съд този договор е развален поради неизпълнението на задълженията от първите двама ответници на основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД. С решение от 21.V.2007 г. на Старозагорския районен съд, VІІ състав по гр.д. № 946/2002 г. искът е уважен до размер на ? част по отношение на ищцата Х. К. Т. и е отхвърлен за останалата ? ид.част поради настъпила в хода на производството по делото смърт на първоначалната ищца Т. Р. К. и правоприемство на притежаваните от нея права.
По въззивна жалба на четиримата ответници по делото в уважената част на претенцията Старозагорският окръжен съд с решението си от 21. ХІ.2007 г. по гр.д. № 604/2007 г. е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт. Въззивното решение е законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства.
От фактическа страна е установено по делото, че с нот.акт № 112 том V дело № 1652/1988 г. на нотариуса при Старозагорския районен съд К. Х. К. и Т. Р. К. са прехвърлили на дъщеря си Т. К. С. и съпруга й М. П. С. дворно място в с. М. заедно с находящите се в него жилищна сграда, плевня и навес срещу поето задължение от страна на Т. К. С. и М. П. С. да полагат цялостни грижи и издръжка по отношение на двамата прехвърлители, като им осигуряват храна, непосредствени грижи при старост и немощ, които да им осигуряват нормален и спокоен живот. С решение на Старозагорския районен съд от 28.ІІ.2003 г. по гр.д. № 1439/2001 г. този договор е развален поради виновно неизпълнение на задълженията от страна на приобретателите Т. и М. С. на основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД. С решение на Старозагорския окръжен съд от 12.VІІ.2005 г. по гр.д. № 403/2005 г. е отменено първоинстанционното решение в частта, с която искът на Х. Т. срещу Т. и М. С. е уважен за над ? ид.част от прехвърления имот и в тази част е постановено отхвърляне на иска като неоснователен поради настъпила смърт на Т. Р. на 24. Х.2004 г. и настъпило правоприемство на основание чл. 120 от ГПК. Въззивното решение е оставено в сила с решение № 1077/29. ХІІ.2006 г. по гр.д№ 1007/2005 г. на ІІ г.о. на ВКС на РБ.
Увреждащата сделка е сключена с нот.акт № 26 том І рег. № 578 дело № 23/2001 г. на 22.ІІІ.2001 г. между ответниците – като продавачи Т. и М. С. и купувач ответницата Р един месец и половина преди предявяване на иска за разваляне на алеаторния договор от 1988 г., но от приложеното гр.д. № 1439/2001 г. на Старозагорския районен съд е видно, че отношенията между страните по този алеаторен договор са били влошени поради неизпълнение на поетите задължения още приживе на прехвърлителя К. Х. К. , починал през 1999 г., страдащ от онкологично заболяване, като е установено, че не длъжниците Т. и М. С. са придружавали болния кредитор при курсовете му на химиотерапия, а другата му дъщеря Х. – ищца по делото. Налице е неудовлетворено непарично вземане по сключения алеаторен договор на двамата кредитори още приживе на К. Хр. К. за натуралната престация по тази сделка. Към момента на предявяване на иска по чл. 135 от ЗЗД(28.VІ.2001 г.) кредитори по това непарично вземане се явяват както страната по договора Т. Р. К. , така и нейната дъщеря Х. , в качеството на наследник на починалия кредитор К. Х. К. Предмет на увреждащата сделка е разпореждане на длъжниците С. със същия имот в полза на дъщеря им Р. М. по време на нейния брак със К. И. М.. По този начин кредиторите по алеаторния договор дори и при уважаване на претенцията за разваляне поради неизпълнение, не могат да реализират правото си по чл. 88 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 55 ал.1 от ЗЗД да получат обратно имота, предмет на алеаторния договор, тъй като той е излязъл извън патримониума на длъжниците по силата на увреждащата сделка.
Законосъобразно при посочените данни по делото въззивният съд е приел, че ищцата Х. К. Т. като наследница както на баща си К, така и на починалата след предявяване на П. иск първоначална ищца Т. Р. К. (през 2004 г.) има качеството на кредитор по чл. 135 ал.1 от ЗЗД и към момента на извършване на увреждащата сделка, до размера на нейните права от наследството на двамата си родители, независимо че увреждащата сделка формално е извършена преди завеждане на делото за разваляне на алеаторния договор. Непаричното вземане по алеаторния договор възниква и съществува от момента на неизпълнението на поетите задължения към кредитор по такъв договор. Поради това са неоснователни доводите на жалбоподателите, че неправилно е приложен материалния закон, тъй като според тях приложима е ал.3 на чл. 135 от ЗЗД, изискваща различни предпоставки за уважаването на тази претенция.
Мотивите на прехвърлителите по увреждащата сделка за извършването й са ирелевантни. Достатъчно е знанието за увреждане, а с оглед страните по увреждащата сделка, явяващи се лица от кръга на посочените в ал.2 на чл. 135 от ЗЗД, налице е презумпция за знание, която не е оборена по делото. Без значение за изхода на спора е, че по отношение на съпруга на приобретателката К. М. не е налице качеството по чл. 135 ал.2 от ЗЗД. Именно в качеството си на съпруг на купувачката по договора от ІІІ.2001 г. той е носител на вещно право върху прехвърления имот съгласно чл. 19 ал.1 от СК. Поради това той не може да има повече права от съпругата си, която се явява приобретател по увреждащата продажба.
Като е уважил претенцията по чл. 135 ал.1 от ЗЗД на ищцата Х. К. Т. в размера на придобитите по наследство от двамата си родители права, въззивният съд е постановил обоснован от фактическа страна и законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила от настоящата инстанция. Касационната жалба е неоснователна. Разноски не се присъждат за настоящата инстанция, тъй като не е установено такива да са направени за нея, нито има искане в този смисъл.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Старозагорския окръжен съд от 21. ХІ.2007 г. постановено по гр.д. № 604/2007 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: