8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 195
София, 10.11.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 2396/2016 година.
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена от ищците В. Т. К., А. В. М., Й. С. К., Т. С. К., Ю. С. К., чрез адв. Ц. П., касационна жалба вх. № 2589/22. 02. 2016 г., както и по подадена от ищците Н. В. К. – В., С. Н. К., С. И. К., Т. И. К., К. И. К. – П., Н. И. К., всички чрез адв. И. Ц., касационна жалба вх. № 2969/26. 02. 2016 г., и двете против решение № 116 от 15. 01. 2016 г. по в. гр. д. № 1576/2015 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 10 с-в. И в двете касационни жалби се излагат се съображения за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на чл. 302 ГПК и ТР № 5/2013 г. – упражнен косвен съдебен контрол върху съдебно решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, при необоснованост на извода за изградени в имота съоръжения и в нарушение на чл. 10б ЗСПЗЗ и пар. 1в ДР ППЗСПЗЗ. Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете.
Ответната страна по касационните жалби [фирма] изразява становище за правилност на обжалваното решение и иска потвърждаването му. Поддържа се, че спорният имот е бил отреден, заедно с други имоти, за обществено мероприятие – изграждане на Подстанция „Изток“, на Център за повишаване на квалификацията и на Централен склад на „Електроснабдяване“, със заповед № 515/3. 11. 1969 г., и мероприятието е реализирано, като в спорната част от имота са осъществени строителни дейности по смисъла на пар. 1в, ал. 1 ДР ППЗСПЗЗ – въздушни електропроводни линии, подземен водопровод и подземен електрически сигнален кабел, поради което са били налице пречки за възстановяване на собствеността, както и че в периода на провеждане на реституционната процедура имотът не е бил държавна собственост, а собственост на еднолично търговско дружество с едноличен собственик на капитала държавата, поради което няма пречка да се осъществи контрол за законосъобразност на влязлото в сила решение на ОСЗ.
С определение № 431 от 10. 03. 2015 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроси, свързани с възможността да се осъществява косвен съдебен контрол върху влязло в сила решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, с възможността за възстановяване на собствеността върху свободната, незасегната от осъщественото мероприятие площ от имота и с проблема дали представлява реализирано мероприятие по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ подземният ел. кабел, за който е учреден законен сервитут по ЗЕ.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, прие следното по въпросите, по които е допуснато касационно обжалване на решението:
При спор за собственост съдът не може да извършва косвен съдебен контрол за законосъобразност на влязло в сила решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, когато ответник по иска е правоприемник на държавата и правоприемството е настъпило в хода на производството по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ или след приключването му, в какъвто смисъл са и становищата в решения № № 67 от 10. 04. 2014 г. по гр. д. № 5615/2013 г. на ВКС, I г.о. и 96 от 27. 06. 2016 г. по гр. д. № 4487/2014 г. на ВКС, II г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Такъв контрол би бил допустим, ако правоприемството от държавата е настъпило преди образуване на реституционното производство и правоприемникът на държавата не е участвал като страна в производството по издаване и обжалване на административния акт.
За частта от отредения за общественото мероприятие имот, която не е заета от строежи и съоръжения и не представлява прилежащ терен към строежи и съоръжения съобразно изискванията на строителните правила и нормативи и на хигиенните и противопожарни правила, не е налице пречка за възстановяване на собствеността, ако това няма да осуети или затрудни функционирането на реализираното обществено мероприятие. Не всяко подземно съоръжение е пречка за реституция, а само такова, което би осуетило или затруднило функционирането на реализираното обществено мероприятие. Преценката се прави при всеки конкретен случай, като се съобрази предназначението и правния статут на подземното съоръжение. В този смисъл са и становищата, изразени в решение № 457 от 9. 12. 2011 г. по гр. д. № 1591/2010 г. на ВКС, I г.о. и решение № 322 от 24. 07. 2012 г. по гр. д. № 238/2010 г. на ВКС, I г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290 и чл. 293 ГПК, прие следното по съществото на касационната жалба:
С обжалваното решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционно решение, с което е отхвърлен предявеният от В. Т. К., А. В. М., Й. С. К., Т. С. К., Ю. С. К., Н. В. К. – В., С. Н. К., С. И. К., Т. И. К., К. И. К. – П., Н. И. К. против [фирма] иск с правно основание чл. 108 ЗС, за признаване собствеността и предаване на владението върху поземлен имот пл. № 2130, в кв. 78 по плана на [населено място], м.“Д.“ 1, с площ от 3548 кв.м., при съседи: [улица], парцел IV – за озеленяване, [улица], парцел III – за О. и магазини.
За да постанови този резултат, съставът на апелативния съд е приел, че ищците са наследници на К. Т., починал 1965 г., който е бил собственик на земеделски имот – нива от 15,800 дка, в землището на [населено място], м. „Под м.“, придобит през 1938 г., по давност, признат за собственик с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № 34/38 г. /т.4/. Имотът е имал земеделски характер към образуване на ТКЗС и включен в стопанството. През 1969 г. – 1970 г. върху част от имота, заедно с други имоти, е било реализирано обществено мероприятие – построяване на Подстанция „София Изток“, Център за професионална квалификация и Централен склад на електроразпределителното предприятие и е постановен отказ за възстановяване на собствеността от ОСЗ – С.. За останалата част от имота, с площ на тази част 3548 кв.м., собствеността върху имота е възстановена на наследниците на К. Т. с влязло в сила съдебно решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ – решение № 33 от 11. 03. 2007 г. по адм.д. № 5911/2004 г. на СРС, а след това възстановената част от 3548 кв.м. е нанесена като самостоятелен имот пл. № 2130, в кв. 78 по плана на [населено място], м.“Д.“ 1, с площ от 3548 кв.м., който е предмет на ревандикационния иск. Приел е, че няма пречка да се осъществи контрол за законосъобразност на постановеното по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ съдебно решение и издаденото въз основа на него, при условията на обвързана компетентност, решение на ОСЗ, тъй като ответното по иска дружество не е било страна в съдебното производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Приел е, че решението за възстановяване на собствеността е незаконосъобразно, тъй като след включване на имота в ТКЗС същият е бил отреден за изграждане на Подстанция „София-изток“ /електроснабдителна/, Център за повишаване на квалификацията и Централен склад и предоставен на Стопанско електроснабдително предприятие „Електроснабдяване – София изток“ към Стопански електроснабдителен комбинат – София, което мероприятие е реализирано. Приел е, че върху възстановената с решението по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ част от 3548 кв.м. има изградени енергийни и напоителни съоръжения, представляващи застрояване по смисъла на пар. 1в, ал. 1 и ал. 2 ДР ППЗСПЗЗ – два въздушни електропровода 110 кV, два въздушни електропровода 35 кV с ЖР /желязо-решетъчен/ стълб, подземен водопровод и подземен сигнален електрически кабел, че имотът е изгубил земеделското си предназначение и е изключен от приложното поле на реституционните разпоредби на ЗСПЗЗ.
Решението е неправилно.
С оглед дадения по-горе отговор на първия въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на решението, правилен е изводът на въззивния съд, че в случая е бил допустим съдебен контрол за законосъобразност върху решението по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, с което ищците се легитимират като собственици на имота. Ответното по иска дружество [фирма] не е било страна в производството по възстановяване на собствеността – нито в административната му фаза, нито в съдебната фаза по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, нито е придобило права от държавата след образуване на реституционното производство или след приключването му. Същото е правоприемник на [фирма], а не на държавата, като правоприемството е настъпило 2000 г., когато е образувано чрез отделянето му от [фирма] и вписването му в търговския регистър като ново търговско дружество [фирма], при което преобразуване отделеното дружество е придобило и част от имуществото на преобразуваното [фирма], включително и собствеността върху процесния имот. Вярно е, че праводателят [фирма] е придобило права върху процесния имот от държавата, на основание преобразуване на Държавно електроснабдително предприятие „София Изток“ към СЕК – София, заедно с други предприятия от системата на Комитета по енергетика, в еднолично държавно търговско дружество [фирма], извършено с Р. № 46/7. 11. 1991 г. и вписано в ТР същата година, но придобиването на права от държавата е станало през 1991 г., преди образуване на административното производство за възстановяване на собствеността – заявлението по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ е подадено 1992 г., към който момент имотът е бил собственост на еднолично търговско дружество, а не на държавата. Впоследствие, през 2004 г., [фирма] е преобразувано в АД, след приватизационна продажба на 67 % от акциите му, извършена между Република България, чрез Агенция по приватизация, и „Ч.“ – Ч., с който договор се поражда правоприемство между държавата и „Ч.“ – Ч. относно собствеността върху част от акциите на [фирма], но не и правоприемство между държавата и [фирма], с променено през 2008 г. наименование на [фирма]. В обобщение, [фирма] се явява косвен приемник на права от държавата, тъй като праводателят му [фирма] черпи права от държавата, но придобиването на права от държавата от страна на праводателя [фирма] е станало преди началото на производството по възстановяване на собствеността, като нито праводателят [фирма], нито правоприемникът [фирма] са участвали в административната или съдебната фаза на реституционното производство, поради което решението по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ им е непротивопоставимо и косвеният съдебен контрол за законосъобразност на същото е допустим.
Противоречи на нормата на чл. 10 б ЗСПЗЗ и пар. 1в ДР ППЗСПЗЗ изводът на въззивния съд за наличие на пречки за реституция, поради реализирано върху имота обществено мероприятие.
Установено е по делото, от заключенията на четирите съдебнотехнически експертизи /СТЕ вх. № 84624/11 от 28. 09. 11г. на инж. Р., СТЕ вх. № 22318/12 от 28. 02. 2012 г. на ел.инж. Б., тричленна СТЕ вх. № 23515/13 от 28. 02. 2013 г. на инж. Р., инж. С.-Н. и инж. Г., СТЕ вх. № 115443/13 от 18. 10. 2013 г. на инж. Б./, че процесният имот съставлява част от по-голям имот на наследодателя на ищците, върху който след образуване на ТКЗС е било реализирано обществено мероприятие. Възстановената с решението по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ част с площ от 3248 кв.м. от имота на наследодателя, нанесена като самостоятелен имот пл. № 2130 след възстановяването й /между точките АБВГДА на скица-приложение № 3 към заключението на тричленната съдебнотехническа експертиза вх. № 23515/28. 02. 2013 г./, е свободна от застрояване площ и върху нея няма никакви наземни съоръжения. В югозападната част на имота преминава подземен водопровод със стоманена тръба Ф/630С, изобразен със син цвят на скицата, като сервитутната зона около него /по 3 м. от двете страни на тръбата/, очертана с пунктир и оцветена в жълто, е общо с ширина 6,630 м. В централната част на имота, в посока юг-север, преминава подземен сигнален електрически кабел, изобразен с червен цвят на скицата, като сервитутната зона около него от общо 4 м. /по 2 м. от двете страни/, очертана с пунктир и оцветена в жълто, е с площ от 80 кв.м. Подземният сигнален кабел е под напрежение до 100 V и свързва диференциалните защити на ел. проводи 110 кV между подстанции „Ал. Н.“, „София Изток“ и „Ф.“. Функционално същият е свързан с дейността на Електроенергийния системен оператор /Е./. Кабелът е в редовна експлоатация, поддържа се от [фирма] и служи за противоаварийна автоматика – при отпадане на мощности на А. „К.“ по сигнални кабели се подава сигнал за изключване на определени ел. подстанции с цел ограничаване на товара и стабилизиране на честотата на електроенергийната система на ниво 110 Кv. В източната част на имота, над него, преминава въздушен електропровод 2х110 кV /изобразен с черен цвят на скицата/, като сервитутната зона около него е с ширина 17 м. общо от двете страни от оста на проводите, очертана с пунктир и оцветена в жълто, а площта й е 850 кв.м. Въздушният електропровод 2х35 V и ЖР стълб /железорешетъчният стълб/ в западната част на имота са демонтирани и не съществуват, видно от заключението на СТЕ на в.л. инж. Б. Б. от 18. 10. 2013 г., а изводът в обратен смисъл, съдържащ се във въззивното решение, е необоснован.
Преминаването над източната част от имота на въздушен електропровод и преминаването през имота на подземен електрически сигнален кабел и на подземен водопровод не представляват пречка за реституция по смисъла на чл. 10Б ЗСПЗЗ и на пар. 1в ДР ППЗСПЗЗ, тъй като възстановяването на собствеността върху терена не би осуетило или затруднило дейността на съоръженията, нито функционирането на реализираното обществено мероприятие. Наличието им създава тежести за собственика на имота – води до възникване на сервитутни зони върху определени участъци от терена /под електропровода, над подземния електрически сигнален кабел и над водопровода/. Относно въздушния електропровод и подземния електрически сигнален кабел – същите са изградени 1970 г. и сервитутните зони под и над тях са възникнали по силата на закона – пар. 26 ПР на ЗЕ, вр. чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ /отм./. Върху тези сервитутни зони енергийното предприятие има право да извършва дейности, свързани с ремонт, поддържане, отстраняване на аварии, експлоатация, изграждане и обслужването на въздушните и подземни проводи, а собствениците на терена нямат право в сервитутните ивици да извършват застрояване, засаждане на трайни дървесни насаждения, паркиране на превозни средства, складиране на отпадъци и материали, палене на огън и др. /чл.чл. 13 и 14, вр. чл. 1, ал. 2 от Наредба № 16/2004 г. за сервитутите на енергийните обекти и чл. 64 ЗЕ/. Относно подземния водопровод – наличието му обременява имота със сервитутна зона, която собственикът няма право да застроява и засажда с трайни насаждения, до която трябва да осигурява безпрепятствен достъп за извършване на ремонтни и други дейности /чл.чл. 112, ал. 2, вр. чл. 105 и 104, ал. 2 ЗВ, съотв. чл.чл. 35 и 36 ЗВ отм./. Учредените от специалните закони сервитутни зони създават условия за нормална експлоатация на съоръженията и не затрудняват функционирането на реализираното мероприятие – на намиращите се в съседни имоти Централен склад, Център за повишаване на квалификацията и Подстанция „София Изток“, нито на други обекти, свързани с подземния водопровод, с подземния електрическия сигнален кабел, с въздушния електропровод.
Липсата на пречки за възстановяване на собствеността по чл. 10 б ЗСПЗЗ и пар. 1в ДР ППЗСПЗЗ и установяването на останалите правопораждащи собствеността факти /наследствено правоприемство, придобиване на имота от наследодателя по давност, земеделски характер на имота към образуване на ТКЗС и възстановяване на собствеността с влязло в сила решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ/ налагат извод за основателност на иска. Като неправилно, обжалваното решение следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде пререшен, като вместо отмененото въззивно решение бъде постановено друго, с което предявеният иск по чл. 108 ЗС бъде уважен.
При този изход на делото ответната по иска страна следва да бъде осъдена, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ищците В. Т. К., А. В. М., Й. С. К., Т. С. К., Ю. С. К. сумата 5660 лв., а на ищците Н. В. К. – В., С. Н. К., С. И. К., Т. И. К., К. И. К. – П., Н. И. К. сумата 3499,60 лв. съдебни разноски, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 116 от 15. 01. 2016 г. по в. гр. д. № 1576/2015 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 10 с-в., с което е потвърдено решение № 19020 от 11. 12. 2014 г. по гр. д. № 5455/2009 г. на СГС, I-12 с-в в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. Т. К., А. В. М., Й. С. К., Т. С. К., Ю. С. К., Н. В. К. – В., С. Н. К., С. И. К., Т. И. К., К. И. К. – П., Н. И. К. против [фирма] иск с правно основание чл. 108 ЗС, за признаване на собствеността и предаване на владението върху поземлен имот пл. № 2130, в кв. 78 по плана на [населено място], м.“Д.“ 1, с площ от 3548 кв.м., при съседи: [улица], парцел IV – за озеленяване, [улица], парцел III – за О. и магазини И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [фирма], че В. Т. К., А. В. М., Й. С. К., Т. С. К., Ю. С. К., Н. В. К. – В., С. Н. К., С. И. К., Т. И. К., К. И. К. – П., Н. И. К. са собственици на поземлен имот пл. № 2130, в кв. 78 по плана на [населено място], м.“Д.“ 1, с площ от 3548 кв.м., при съседи: [улица], парцел IV – за озеленяване, [улица], парцел III – за О. и магазини, изобразен между точките АБВГДА на скица-приложение № 3 към заключението на тричленната съдебнотехническа експертиза вх. № 23515/13 от 28. 02. 13 г. на вещите лица инж. Р., инж. С.–Н. и инж. Г., обременен със сервитутни права върху сервитутните зони от терена, находящи се под минаващия въздушен електропровод 2х110 кV, над минаващия през имота електрически сигнален кабел и над минаващия през имота водопровод, изобразени с черен пунктир и оцветени в жълто на посочената по-горе скица, подписана от състава на съда и представляваща неразделна част от настоящото решение, И ОСЪЖДА [фирма] да предаде на В. Т. К., А. В. М., Й. С. К., Т. С. К., Ю. С. К., Н. В. К. – В., С. Н. К., С. И. К., Т. И. К., К. И. К. – П., Н. И. К. владението върху описания по-горе имот, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 108 ЗС.
ОСЪЖДА [фирма], на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на В. Т. К., А. В. М., Й. С. К., Т. С. К., Ю. С. К. общо сумата 5660 лв., а на Н. В. К. – В., С. Н. К., С. И. К., Т. И. К., К. И. К. – П., Н. И. К. общо сумата 3499, 60 лв. съдебни разноски, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: