Р Е Ш Е Н И Е
№ 195
гр. София, 13 април 2009 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на шести април през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
БЛАГА ИВАНОВА
при секретаря Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Петя Маринова
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 171 по описа за 2009 г
Производството е образувано по искане на осъдения Б. Я. И., депозирано на 20.02.2009 г, за възобновяване на наказателно дело НОХД № 248/07 по описа на Районен съд, гр. Лом, по което е постановена присъда от 2.10.2008, влязла в сила на 18.10.2008 г, с която молителят е признат за виновен в това, че на 3/4.02.2007 г, в с. М., обл. Монтана, в района на ж. п. гарата, от вагони, оставени там на съхранение, при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор със С. Я. И. , В. Я. И. и Д. Б. С. , чрез използване на техническо средство, в немаловажен случай, е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 3 293, 14 лв, от владението на ПТП „М”, без съгласието на собственика, с намерение противозаконно да ги присвои, с оглед на което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 вр. чл. 194, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, а, на основание чл. 25 вр. чл. 23 НК, е извършено групиране с наказанието, наложено по НОХД № 144/07 по описа на Районен съд, Лом, четири месеца „лишаване от свобода”, отложено по чл. 66 НК, за срок от три години, като е определено едно най-тежко общо наказание: три години „лишаване от свобода”, при „строг” режим.
Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Излага се недоволство от осъждането и се иска, по реда на възобновяването, да бъде пререшена наказателната отговорност на осъдения.
В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Поставя акцент на нарушението по чл. 348, ал. 1, т. 1 НК, като счита, че деянието следва да се преквалифицира като опит и да бъде приложен чл. 55 НК.
Осъденият моли искането да бъде уважено.
Представителят на ВКП намира искането за частично основателно. Счита, че се касае за опит, в какъвто смисъл следва да бъде уважено искането.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Искането е допустимо: направено е от лице, имащо право на това, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, по отношение на съдебен акт, непроверен по касационен ред.
Разгледано по същество, е частично основателно.
ВКС не намери да е допуснато нарушение при анализа на доказателствата, което да е опорочило вътрешното съдийско убеждение по релевантните факти. Доказателствената съвкупност е оценена съобразно действителното й съдържание, а изводите по фактите са изведени в съответствие с принципа на чл. 14 НПК. В обясненията си Б. И. не отрича своето участие в престъплението, а самопризнанието изцяло кореспондира с гласните, писмени и веществени доказателства.
Не е налице нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.
От фактическа страна по делото е прието, че инкриминираните вещи не са изнесени от района на ж. п. гарата, а са останали там, откъдето са предадени на органите на МВР. При тези факти е видно, че подсъдимите не са установили трайна фактическа власт върху предмета на престъплението, а в такъв случай, деянието следва да се квалифицира като опит. Приемайки, че се касае за довършено престъпление, съдът е нарушил материалния закон, тоест, налице е основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Нарушението може да бъде отстранено от настоящата инстанция, по реда на чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, като деянието бъде преквалифицирано по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК. ВКС обаче не намери основание за намаляване на наложеното наказание, независимо че при опит би могъл да намери приложение чл. 58, б. „а” вр. чл. 55 НК. Преценката налице ли са предпоставките на чл. 58, б. „а” НК се прави с оглед на обстоятелствата по чл. 18, ал. 2 НК: степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено. В случая, опитът е довършен, тоест намерението е осъществено напълно, а резултатът не е настъпил поради своевременната намеса на органите на МВР, тоест, по причина, изцяло извън волята на дейците. Макар и опит, деянието е извършено при множество квалифициращи обстоятелства и се характеризира с висок стойностен размер, тоест, разкрива висока степен на обществена опасност. С такава се отличава и деецът, който има обременено съдебно минало / осъждан е седем пъти за престъпления против собствеността /. Наложеното наказание три години „лишаване от свобода”, при строг” режим, отговаря на законовия критерий за справедливост по чл. 348, ал. 5 НПК, поради което липсва нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.
По изложените съображения, искането се явява частично основателно и като такова следва да бъде частично уважено.
Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ, по реда на ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО, присъда на Районен съд, Лом, от 2.10.2008 г, по НОХД № 248/07 по описа на същия съд, като:
ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното от подсъдимия Б. Я. И. деяние като опит, а именно: по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: