Р Е Ш Е Н И Е
№ 195
гр.София, 16.06.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря Ю.Г.
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 5507 описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Обжалвано е решение от 31.05.2013г. по гр.д.№ 1074 / 2013г., с което ОС Варна е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по иск с правно сонование чл.59 ЗЗД.
С определение от 30.01.2014г. ВКС е допуснал касационно обжалване по въпроса в правомощията на въззивният съд ли е да обезсилва първоинстанционното решение при наличие на пречки за водене на иск по чл.59 ЗЗД или следва да се произнесе по същество, т.е. за правомощията на въззивната инстанция при неправилна квалификация на предявения иск, дадена от първоинстанционния съд.
Жалбоподателите – Р. Ц. Г. и Й. Н. Й. не изпращат представител и не вземат становище по спора.
Ответникът И. М. Й. не изпраща представител и не взема становище по спора.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С обжалваното решение, въззивният съд, като е обезсилил решение № 40/04.01.2013г. по гр.д. № 908/12г. на РС Варна в частта, с която са отхвърлени исковете на Р. Ц. Г. и Й. Н. Й. срещу И. М. за заплащане на първата на сумата от 2167,54лв., а на втория – 4335,08 лв., стойност на това, с което се е обогатила ответницата за сметка на ищците и съответно те са обеднели, поради ползване на съсобствен имот от ответницата е прекратил производството по този иск.
Съдът е изложил съображения за това, че всички страни в процеса притежават качеството съсобственици и че само ответницата И. М. лично ползва съсобствения апартамент, като лишава ищците- жалбоподатели от право да го ползват съобразно дяловете им. Приел е, че жалбоподателите са предявили иск с правно основание чл.59 ЗЗД, а има предвиден друг ред защита на правата на съсобственик срещу съсобственик поради еднолично ползване само от единия на съсобствената вещ – чл.31, ал.2 ЗС, то този ред изключва допустимостта на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД. По тези съображения е счел, че първоинстанционния съд е постановил решение по недопустим иск и последното също е недопустимо, поради което го е обезсилил, а производството по него е прекратил.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса в правомощията на въззивния съд ли е да обезсилва първоинстанционното решение при наличие на пречки за водене на иск по чл.59 ЗЗД или следва да се произнесе по същество, т.е. за правомощията на въззивната инстанция при неправилна квалификация на предявения иск, дадена от първоинстанционния съд, тъй като на същият е даден отговор в противоречие с практиката на ВКС.
В практиката на ВКС се приема, че като се изходи от решаващата функция на въззивния съд (неговите контролни функции са изчерпани с проверката на валидността и допустимостта на решението) следва да приеме, че при решаването на делото по същество въззивният съд прилага материалния закон като сам определя правната квалификация на предявените искове и на насрещните права, възраженията, репликите и т.н. на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти, съответно – последиците от недоказването. В т.2 от ТР№1/20013г. ОСГК ТК на ВКС изрично е прието, че в когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства.
В случая въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение трябва да бъде обезсилено, тъй като ищците са претендирали от ответника обезщетение за ползване на съсобствен имот по чл.31, ал.2 ЗС, а исковете са квалифицирани като такива по чл.59, ал.1 ЗЗД. Въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и е неправилно. След като първоинстанционният съд се произнесъл по предмета на делото така, както е индивидуализиран чрез основанието и петитума на исковете, но е определил неправилно правната им квалификация, то съобразно изложеното по-горе въззивният съд няма правомощията да обезсили обжалваното решение.
Ето защо неправилно въззивният съд не е разгледал спора по същество. Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който след подробно обсъждане на релевантните за спора факти и доказателства, да изложи мотиви за наличието на елементите на фактическия състав на предявените искове.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 31.05.2013г. по гр.д.№ 1074 / 2013г. на ОС Варна.
връща делото за произнасяне по съществото на спора от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: